25 септември 2009

Кога ще ги стигнем?...

За четири години си бях ходил само веднъж за десетина дни и то през 2008 г. Честно казано бях отчаян, когато видях oкаяните улици на Габрово с безброй дупки и нито следа от улична маркировка. Да не говорим за мръсотията. Тогава ми се наложи да чакам за тролейбус близо час и когато се качих, обувките и панталона ми бяха побелели от праха, който вдигаха преминаващите превозни средства. Никъде не видях нещо, което да ме зарадва. Хората омърлушени, замислени, подтиснати... Нямаше или поне не видях завършена нова сграда.

Стана ми много болно!

Дълбоко се замислих кога и дали ще реша скоро да се върна в родината. Зная, че много българи, които не са успели да излязат "навън" по различни причини, често ни обвиняват задето не сме си останали в "кочинката" и да си "грухтим" заедно до края. Те  не знаят колко милиони, във валута, влизат в страната от такива като мен. Те  дори не подозират, колко са по-отговорни от тях за съдбата на България тези, които са "навън" и по време на избори  "не ходят за гъби", както много нашенци го правят с едничкото оправдание, че от тях нищо не зависи.

Но думата ми не е за това.

Това лято реших да изкарам ваканцията си в България и си отидох с автомобил, за да не завися от обществения транспорт. Имахме уговорка да се срещнем и с мои приятели от Полша. Разведох ги тук-там, понаправих някои снимки, част от които вече съм поместил в блога. Много приятно бях изненадан от промяната в Габрово - улиците чисти, асфалтирани. Маркировка навсякъде, светофарите обновени - с дигитални часовници. Много нови и завършени сгради. Явно част от европейските пари са свършили добра работа. Да се надяваме, че ще се случат още красиви  неща  в изстрадалата ни родина от тук нататък.
Един чужденец добива първите си впечатления именно от пътя, сградите, хигиената.

И така, развеждайки моите приятели посетихме "Етъра", "Соколски манастир", "Боженци", местност "Узана", където зная, че е поставен вимпела за указване на геометричния център на България. Бях обещал да покажа тази забележителна точка, която е само на 18 км от града. Но какво беше огорчението ми, когато в продължение на 20 - 30 мин. не можах да открия тази бронзова плоча с надписа, който указва че това е: "Геометричен център на Република България". Вандалите не са се посвенили да посегнат и на това парче метал, от парите на което, са купили не повече от каса бира и 50 кебапчета.
Да не говорим колко паметници видях без букви, тъй като са имали нещастието да бъдат направени от бронз.
А когато се влиза в Габрово от към Севлиево, е оформена много красива градинка в средата на кръстовището, където зееха дълбоки дупки. Оказа се, че още след първата нощ, когато били посадени, декоративните храсти са изкоренени и най-вероятно са намерили място в градината на някоя богаташка вила, естествено не в двора на някоя циганска къща.

Краде народа, не си играе! В това сме шампиони и няма кой да ни съперничи!

Не е възможно до всеки новопосаден храст да дежури полицай. Нито до всеки паметник, паметна плоча или вимпел.
Всички тези нещица ме карат да се замисля съвсем сериозно:
- Кога ще ги стигнем?... И дали въобще ще ги стигнем?...



Първата табела горе сочи към несъществуващия
вимпел "Географски център"





В ляво от тази чешма, трябва да се намира вимпела




Това е мястото, ако не ме лъже паметта,
където беше поставена бронзовата плоча





Търсих я и тук





След напразно търсене, моите спътници бяха привлечени
от сочните и дъхави малини, които растат
на това старопланинско плато






Една работливка толкова беше увлечена в своята работа,
че въобще не обърна внимание на моята интервенция







                                          В далечината една от многото красиви  вили "дишаше"
със синкав дим.


Тръгнах си от "Узана" огорчен, с надеждата, че община Габрово ще направи нещо по този въпрос. Може би е по-добре да се ориентират към камъка като материал, за изработка на следващия вимпел.





16 септември 2009

Соколски манастир

През изминалата ваканция пообиколих някои красиви места в България, едно от които е Соколски манастир. Разбира се направих и малко снимки, които могат да се видят в този албум. А подробна информация може да се прочете тук .
До манастира се стига най-удобно с автомобил, по посока на етнографския музей "Етъра" , следвайки указателните табели.


Малък райски кът



11 септември 2009

Боженци - една вълшебна приказка

Много пъти съм ходил в Боженци и винаги съм бил с чувството, че отивам за първи път. Така беше и сега, когато реших да откъсна малко време от оскъдната си ваканция, за да посетя още веднъж това прекрасно място. Великолепната природа, чистия и свеж планински въздух и омайващата тишина на Балкана ме опияняват, като стогодишно вино. Вървя замаян като във вълшебна приказка с чувството, че времето е спряло. Топлината и уюта на боженските къщи, построени само от дърво и камък, тихите калдъръмени улички и уханието на треви и билки ми въздействат по неописуем начин.
Звучи тишина!
Омагьосан се разхождам по красивите улички на това възрожденско селце, разположено на два срещуположни хълма в красива котловина. Според легендата, през трагичната 1393 година, когато столицата на второто българско царство Търново пада под турско владичество, овдовялата болярка Божана намира убежище за себе си и своите деца на това тихо и спокойно място. Далече от турци и опасности, в непристъпните планински дебри, край студен извор, тя зазижда първия камък на селището, което ще носи нейното име. Сега селцето има около стотина къщи и през 1964 год. е обявено за архитектурен резерват.



Тишина, спокойствие и зеленина са
характерните белези на китното селище.



Спокойствие и тишина.



Разбира се човешката цивилизация и тук
е загрозила пейзажа със своите смърдящи возила.



Кът от рая за малкото туристи.



Ето част от тях...



В чудно спокойствие са притихнали боженските къщи,
далеч от градската шумотевица.



Всред зеленина и природа



Автентична архитектура, характерна за възрожденския
период от нашата история.



В един от ресторантите,
за кратък отдих и закуска.



Това е примитивен "дарак", който е служил за
разчесване на вълната стригана от овцете.
А сега е част от интериора на заведението.




Тук - там, самотни туристи нарушават идилията и
спокойствието на китното селище.




Другият хълм - огрян от августовското слънце.




Селската чаршия



Гостоприемните домакини са направили много, за да
се чувстват гостите на Боженци добре дошли.




Част от селския пейзаж



Една типична боженска къща, характерна
с каменните дувари и дървени тараби.



Залез в Боженци


За жалост кратката екскурзия завърши с надеждата пак да се завърна тук един ден, когато отново съм в родината. България е много красива! Но за да го разберем, трябва да излезем в чужбина, така ще имаме база за сравнение. Ако си пооправим малко манталитета, страната ни ще има осезаем приход от туризъм и тогава всеки ще се гордее, че е българин.
С мъничко тъга - до скоро!




08 септември 2009

Интересно запознанство

Бях седнал на една пейка в централната градинка пред бившия ГУМ на гр. Габрово, наслаждавайки се на августовското слънце и свободата на първите ми ваканционни дни в родината.
До мен седнаха три жени на средна възраст и един симпатичен младеж.
След като заговориха разбрах, че са от Румъния. Заприказвах ги и установих, че са отседнали за 15 дни в общежитието на техническия университет.
От разговора се разбра, че са пристигнали в страната по линията на съвместна Българо-Румънска програма, за изучаване на езика, бита и културата на България. Доколкото можах да разбера, тази програма е за румънци, които имат български корени.
Наши българи с румънски корени пък ходят на разменни начала в Румъния, със същата цел. Моите събеседници се оказаха представители на различни висши учебни заведения от цяла Румъния. Поради езиковите затруднения не можах да разбера кой е инициатор и организатор на цялата тази проява. Но това безспорно, е една добра инициатива и начин за изучаване на езика, запознaване с културата и сближаването на тези два съседни народа. Ето защо реших да поместя този материал. Помолих моите учтиви събеседници да ми позволят да ги снимам, като им обясних, че ще поместя материал по случая и снимките им в интернет.


Това е Viorel - студент в румънски университет чиито
български корени са го довели в България




До него е седнала майка му Ileana,
a до нея са съответно - Еlena и Genoveva



Ето отново Ileana - майката на Viorel преподавателka в
румънски университет



Това е Elena, също университетска преподавателка



Genoveva - последната представителка от групата





Адвентната българска мреж@Блог класация