смисълът на живота

Изповедта на Мишо

2011-12-19T02:07:00.004+01:00

Една необичайна и вълнуваща история ме провокира да публикувам този материал.

Михаил Райчев - Мишо, е най-обикновен млад мъж, когото обстоятелствата са принудили да си потърси късмета в чужбина.

На 36 години все още е сам, не е създал семейство. Открит и прям, той не се срамува да разказва за миналото си. Беше ми казвал, че е бил в затвора, че е взимал наркотици, че се е занимавал и с други не дотам лицеприятни неща, но до сега не е имало удобен случай да си поговорим повече. Но ето, че тази вечер, връщайки се от работа, се отби при мен. Наред с другите неща, заговорихме за младежите, които ползват наркотици и за това колко трудно или почти е невъзможно един наркозависим да се откаже от дрогата.

Мишо е приятен събеседник и на мен винаги ми е доставяло удоволствие да го слушам, може би защото изказа му е автентичен и най-вече защото разказва неща от живота си, които не всеки би споделил.

Та във връзка с наркозависимостта той ми каза: "Ванка, ако някой твърди, че един наркозависим е невъзможно да се освободи от капана на дрогата, съм готов да го опровергая, защото аз успях да го направя преди 13 години и се гордея с това."

Разказът му продължи с това, че дискомфорта при липса на дрога може да се сравни с грип, но на 5 - 6 степен. Страданието ( да , "страдание" е точната дума ) е съпроводено с прилив на топли и студени вълни, температура и прилошаване, гадене и изпадане в състояние на неориентираност придружена с лошо настроение - достигащо до лудост.

До тук нищо особено, но буди интерес начина по който Мишо е осъществил самолечението си. За да не се поддаде на желанието си отново да започне, той е трябвало да направи така, че дори и да иска, да не може да вземе поредната доза. За да се изолира решил да отиде в затвора. Но как да отиде в затвора, трябва да се направи някакво престъпление - и той го прави.

За една нощ отключва и "открадва" пет леки коли, премества ги от едно място на друго. Взема радиокасетофоните на три от тях и се прибира в къщи. Умишлено е оставял следи, работил е без ръкавици. Легнал си спокоен от извършеното чакайки да дойдат, за да го "приберат". Но полицаите не идвали. Като се наспал излязъл и отишъл в кафето да се види с приятелите си, които в този момент усилено коментирали как цялата полиция на гр. Попово е вдигната на крак. През изминалата нощ били откраднати 5 леки коли. "Аз ги откраднах тези коли", бил отговора на Мишо, с който смаял приятелите си. Не му повярвали. Тогава той помолил таксиметровия шофьор, който бил на съседната маса и чул целия разговор, да го закара до вкъщи, за да вземе касетофоните и след това в полицията, за да се предаде.

Така и направил, отишъл си вкъщи взел касетофоните в една чанта и когато приближавал чакащото го такси пристигнала патрулката.

- О-о-о, Мишо, накъде така? - запитал единия от полицаите.

-Отивам в полицейското управление.

-Ха, какво ще правиш там?

-Как какво, ще се предавам, тази нощ откраднах пет коли и три радиокасетофона. Ето ги в чантата, като доказателство.Ако не ми вярвате, питайте шофьора на таксито, той чу какво казах на приятелите си.

Полицаите се стъписали. В първия момент не могли да разберат, толкова били изненадани от думите му, че не могли да повярват. След първоначалното стъписване, се осъзнали и след като шофьора на таксито потвърдил думите му, не му дали възможност да ползва таксито а го откарали "служебно" с полицейския автомобил.

Процедурата нататък е ясна - естествено бил задържан. Първите 45 денонощия в ареста на полицията били кошмарни вследствие на страданията причинени от липсата на редовната доза хероин. Трябвало да пие минимум по 5 литра вода на денонощие, докато се изчисти организма, но успял.

За такива престъпления наказанието, което е трябвало да изтърпи било от една до три години. Съдът му определил присъда по-малка от минималната - 11 месеца. Накрая Мишо чистосърдечно си признал мотивите на престъплението пред съда, след като изслушал присъдата и бил сигурен, че е преодолял кризата.

Помолих за разрешение да публикувам тази негова изповед придружена със снимка. Не бях много обнадежден, че ще получа съгласие, но отговора му беше: "Нямам нищо против. Пиши.! Ако може да помогне и на други, ще бъде добре." Дори ми каза, че напълно ми се доверява, и няма нужда да прочете материала преди публикацията. Не само това, но ми обеща да ми разкаже още; как е започнал, как е продължил и какви други глупости е извършил и как смъртта, от свръх доза, на неговата 22 годишна приятелка го е мотивирала, за да предприеме тази невероятна стъпка, за да се спаси.

Целият разказ на Мишо ми прозвуча като фантазия. Силно ме развълнува съдбата на този симпатичен млад мъж, предпочел затвора, за да се спаси от хероина. Загубил приятелката си, и почти една година от свободата си, но спечелил живота си. Е, не по най-подходящия начин, но все пак успял. Нали "Победителите не ги съдят".

Eх, България!...

2011-12-17T00:48:00.005+01:00

Мина време-много или малко. Изтече доста вода. Много теми се изчерпаха. Отминаха изборните страсти и всичко си потече по старому. "Никъде взорът надежда не види..." както беше казал поетa. Остана ни само утехата, че все още България я има, не се е изгубила и все още има своята чудна природа и дивни кътчета красота. То какво ли ни остана...

След ваканционната почивка и пребиваването ми в Павел Баня реших да поместя няколко снимки на местата където съм бил, но се спрях единствено на карловската река и на Етнографския музей "Етър".

карловската река и перилото на "Етър"-а

Общ изглед от етнографския музей.

Стара възрожденска къща с характерните тъкани черги и две съвременни българки...

Медицински център - Павел Баня

2011-09-09T14:12:00.000+02:00

Вече втора година се възползвам от услугите на медицински център "д-р Гечеви", който се намира в гр. Павел Баня. Доколкото разбрах, центъра е създаден през 2003 година а от 01.12. 2010 се помещава в тази сграда.

На пръв поглед нищо особено. Има толкова лекуващи рехабилитационни заведения... така че един в повече или в по-малко - все тая, би казал някой. С какво обаче ме впечатлява това лечебно заведение?

Без колебание бих казал, че това е отношението към пациентите на малкия, но сплотен и амбициозен екип. Дали това се дължи на факта, че заведението е частно - аз лично не мога да си отговоря. Но си мисля, че човек проявява своята същност независимо от това къде работи и колко получава.

Първия човек от екипа, който посреща пациента е техническия сътрудник Петя Георгиева. Усмивката не слиза от лицето на тази млада и симпатична жена. Известно е, че усмивката не струва нищо на този, който я дава, но е безценна за този който я получава. А Петя не се скъпи да се усмихва и да бъде любезна с всички пациенти. Мога спокойно да кажа, че Петя е лицето на центъра. Ако не са посрещнати добре, колкото и да са добри лекуващите специалисти, пациентите ще отбягват този център.

Следващият човек, с който неминуемо ще се срещнете е д-р Тончев. Една високо ерудирана личност, един човек, който освен медицинската специалност има магистратури по право и икономика.

За този изключително скоромен човек в пълна сила важи правилото за пълния житен клас, който стои приведен, за разлика от празния, който стърчи и се ветрее. Много добър шахматист, влюбен в тази интелигентна игра, с не малко успехи на международния "тепих", развил почти до съвършенство известната "Испанска партия" с която много обича да побеждава самите испанци, д-р Тончев има съвсем непринудено, приятелско отношение с пациентите си. Човек веднъж посетил неговия кабинет, след това го чувства като близък приятел. Поне така беше с мен.

Този забележителен, безкрайно скромен човек има немалко постижения в своята област, за което не иска да говори и дано не ми се разсърди, че си позволих да пиша за него. За краткото време на престоя ми в Павел Баня имах възможност да се срещна с една негова бивша пациентка, която е спасил от инвалидния стол преди 10 години. Накрая на престоя ми там, моят приятел (спокойно мога да го нарека така) д-р Тончев ми сподели, че се е решил на някакъв рискован медицински експеримент. Искаше да помогне на едно 14 годишно момче в инвалиден стол с увреден гръбначен мозък, да проходи. Първите опити бяха обнадеждаващи, момчето беше получило чувствителност на долните крайници. С какво вълнение и нескривана радост, с пламък в очите доктора ми разказа за първите си успехи, той се радваше като малко дете! Доктора се радваше, че може би ще успее да помогне на това дете да стане от инвалидния стол. Дано Бог му помогне да успее в това начинание!

Докторе, ако четеш тези редове, моля те да ми простиш, защото ти обещах да не пиша нищо за теб, но не можах да изпълня обещанието си!

Мисля, че ще бъде излишно да споменавам, че д-р Тончев е "повлякъл" в центъра и пациентите си от предишното си работно място и ако този център има успех, то той се дължи изключително на този добър специалист, който в скромността си стои незабелязан и всеотдайно носи товара на болните си пациенти и съпреживява заедно с тях мъките им и се радва като дете на всеки свой успех. Създателите на медицинския център, според мен, са проявили изключителна далновидност привличайки д-р Тончев в екипа.

А това са Рачето и Венелин - млади и симпатични, отдадени изцяло на своята работа. Венелин в скромността си се изчервява като момиче. А Рачето вечно усмихата и в добро настроение. Колкото и да му е тъжно на човек, не може да не се усмихне при срещата си с нея. Мислил съм си дали тези хора не лекуват с усмивките си?!... Двамата живеят в Казанлък и пътуват всеки ден по 50км до центъра и обратно. .

Последния от екипа, но не и последен по значение е рехабилитатора Илхан Осман. Един сериозен и отговорен млад мъж, на който също не му е чужда усмивката, независимо, че на снимката е доста сериозен. Дължа да кажа, че тримата рехабилитатори бяха изненадани на своите работни места и не са позирали, но дадоха съгласие за тази публикация, за което им благодаря.

Изказвам своята благодарност на целия екип на медицински център "д-р Гечеви" и мога смело да заявя, че ме спечелиха за свой приятел! Всяка среща с тези хора зарежда позитивно и за тях е моето голямо БЛАГОДАРЯ !

Тайното за(г)робване на България

2011-04-05T22:44:00.006+02:00

"Докато умните се наумуват - лудите се налудуват"

Днес шефа на НЕК Красимир Първанов тайно е подписал споразумението с "Атомстройекспорт" за строежа на АЕЦ "Белене", съобщава Агенция КРОСС под безобидното заглавие: Трайчо Трайков уволни шефа на НЕК.

Първанов не бил упълномощен да подписва това споразумение, но го е направил на своя глава. (Да вярваме ли?) Това означава ли, че подписа няма сътветната юридическа сила или се лъжа?!...Къде си Боко?... Това ли беше твоето тайно оръжие - На всяка цена АЕЦ "Белене"?

Загробихте хубавата ни държавица, заробихте бедния ни народец - Боко!!! Да вярваме ли, че шефа на НЕК току така, на своя глава, е подписал, за което само е уволнен. Ами милионите, които е получил му стигат, няма да му трябва да работи до края на жалкия си животец. Да му мислим ние - останалите и нашите деца и внуци, ако оцелеем при тази бомба която ще се монтира в Белене.

Жалки алчни същества воглаве с премиера Боко - рапона!

Вижте цялото съдържание >>>

Чудовищно!...

2011-03-29T22:40:00.003+02:00

Тази фотография показва част от разрушенията след земетресението и последвалото цунами в Япония.

Но целта на публикацията ми е друга. В You Tube e публикуван клип с информация за умишлено предизвикани земетресения. Просто невероятно!

Възможно ли е това?!...

Но рано или късно всичко ще се обърне срещу тези, които употребяват това ужасно оръжие. Нямам сили да продължа моя коментар, по-добре вижте сами ТУК.

НЕ ! - на АЕЦ "Белене"

2011-03-24T22:00:00.002+01:00

Като българин с ярко изразена гражданска позиция, не мога да остана равнодушен по въпроса за АЕЦ "Белене", независимо от вълнуващите събития в Япония и Либия..

Учени от БАН са изразили ясна и категорична позиция за опасността от строежа на АЕЦ " Белене". Сега съвсем необосновано, пожарникарят - премиер Бойко Борисов е решил да даде път на този проект (естествено срещу комисионна в милиони). Ще го допуснем ли? ...

Явно Боко и Гоце играят по свирката на Москва - дирижирана от Путин. Вижте цялото съдържание в блога на Иво Инджев .

8 MART

2011-03-08T07:30:00.000+01:00

                                           ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МИЛИ ЖЕНИ!!!

                                           ЖИВИ И ЗДРАВИ, ВЕСЕЛИ И ЩАСТЛИВИ!!!

Със 110 в цяла Испания

2011-03-07T12:49:00.001+01:00

От днес, 7-ми март, в цяла Испания максималната скорост на движение по автомагистралите е 110 км/h. Още в началото на либийските събития, испанското правителство взе решение за икономия на горива, произведени от петрол. Опозицията в лицето на народната партия PP-partido popular, също адмирира това решение на правителството.

По испанската телевизия беше показан резултата от направения експеримент, в който участва специален екип. С лек автомобил беше изминато разстояние от 100 км със скорост 120 км/час и на връщане със скорост 110км/час. Икономията беше около 2 евро, а закъснението в рамките на 10-на минути. Този факт бе достатъчен, за да се убедят гражданите, че взетото решение, за намаляване на скоростта с 10 км/час, е правилно. Никой не роптае, никой не изказва недоволство от това ограничение. Така беше и при забраната за пушене в обществените заведения след 1 януари 2011 год. Тук не се направи никакво изключение за никого, нито разделиха масите на пушачи и непушачи, както беше в РъБъ нищо, че и на Сапатеро му предстоят избори.

Къде сме ние?!...

"Президент на РъБъ" - една гадна книга

2011-01-29T04:32:00.003+01:00

Немалко книги съм прочел в моя живот до сега, но никоя не ми е допринесла толкова неприятни емоции, както тази на журналиста Иво Инджев - "Президент на РъБъ". Трудна за четене книга особено за емоционални натури, като мен. Погнусата и отвращението от описаното в книгата, често ме караше да спирам четенето и да продължа след дълъг престой. Мислил съм си колко ли усилия е коствало на автора да опише всички гадории на президента Георги Седефчоф (Гоце). Сигурно не му е било леко на човека.

Когато въпросната персона беше предпочетен за президент от избирателитe, пред Петър Стоянов, бях изумен от простотията на хората гласували за него. А когато беше избран за втори път, ми идваше да се гръмна. Добре, че бях "навън". Такъв резил, такъв мазохизъм не познавам. Може би е възможен, наистина, само в държава като РъБъ. Може би и затова сега народа гузно мълчи и се спотайва. Не реагира на нищо. Нито на престъпните гафове на президента, нито на гафовете на премиера. Дали по този начин не се самонаказва за глупостта, която допусна, или наистина му е толкова "багажа"?!... Ето, на този въпрос не мога да си отговоря.

С радост и облекчение приех възможността да се махна от РъБъ, и да се хвърля в нищото, след като Г.Седефчоф, беше избран за президент. Просто бях получил фобия. С показването му по телевизията, веднага изключвах телевизора. Разбира се имаше и други причини, заради които избрах несигурния път на емигрантството, но ако я нямаше тази с избора на президента, може би нямаше да се втурна в тази авантюра, при положение, че имах достойна работа (за заплащането не става дума). А пътя, който изминах в чужбина, съвсем не беше от най-леките. Сега все по-често си мисля, че ако не се вразумят българите, които ходят до урните, едва ли ще се завърна. Тук водя достоен живот в чуждата за мен страна, а когато си отида през ваканцията в Родината, се чувствам като емигрант. Това не е нормално...

Честита 2011 година !

2010-12-31T11:22:00.000+01:00

С мъничко тъга се разделяме с 2010 година, която отмина безвъзвратно и беше богата на събития, които никога няма да се повторят в нашия живот. Всеки един от нас, през изминалата година, е преживял и хубави и лоши моменти. Всеки нещо е спечелил и нещо е загубил! Някои от нас загубиха скъпи близки. Други се сдобиха с мили рожби, които поемат щафетата на живота.

Всеки с малко е помъдрял!...

Безспорно всички остаряхме с още една година. Това, обаче, не бива да ни натъжава, защото някои от нас нямаха тази привилегия!

Всичко е преходно и всичко е суета, казва Соломон в своя "Еклесиаст":

Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета. Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето? Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои. Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява. Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения. Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно отиват. Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане. Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

Екл. 1 : 2-11

Само човешката глупост е безкрайна - твърди Айнщайн. И това се потвърждава в реалния живот от някои български политици.

Въпреки всичко, животът продължава!

Погледът е отправен напред с нови надежди към настъпващата 2011-та. Какво ще ни донесе тя - само Бог може да каже!

На моите любезни читатели пожелавам весело посрещане на новата година! Нека да има по-малко сълзи в очите! Но ако ги има, те да са от радост! Нека щастието да бъде наш постоянен спътник, разумът - верен съветник, а съвестта - нашият строг съдия!

Весела и щастлива, мирна и благодатна 2011 година!

Самодоволен наглец

2010-12-16T06:53:00.000+01:00

"Лицето на човека е огледало на неговата душа." или "От чисто сърце гледат чисти очи." В тези народни мъдрости има голяма истина. На лицето е изписано всичко. Само е необходимо да знаем азбуката, за да го прочетем.

Първата мисъл, която ми хрумна когато видях тази фотография на българския премиер беше: "Самодоволен наглец". Думата "наглец" е богата на съдържание, което нямам намерение да описвам. А самодоволството - всеки нормален човек може да го прочете на лицето му.

Тук, където се намирам, нямам възможност да участвам пряко в политическия живот на България и единствения начин да се осведомя за събитията в страната е интернет. Така разбрах и за освиркването на зам министъра от боковото правителство на концерта на ФСБ. Това освиркване означава, че любимият ни премиер скоро ще бъде отсвирен от БГ матряла. То бива наглост и простотия, но неговата няма край.

"bicing"

2010-11-30T07:14:00.006+01:00

Отдавна се каня да напиша нещо за тази каталунска приумица. За тези, които не знаят, думата „bicing” произхожда от “bicicleta” – велосипед или казaно по нашенски – колело.

Какво му е толкова интересното, че заслужава внимание този т.н. „bicing”?

Това е полезно решение на общината, за подпомагане и облекчаване на градския транспорт. Известно е, че решаването на този въпрос е предизвикателство за общинската управа на всеки по-голям град, да не говорим за такъв мегаполис като Барселона. На първия фотос се виждат наредени на една дълга носеща греда, специални велосипеди и една колонка, на която има поместено указание за ползването им, kарта с точното местонахождение на такива стоянки в града, контролен панел, чрез който се извършва комуникацията, карта за това на кой bicing се намираме в момента, интернет адрес и телефон на фирмата, обслужваща тази дейност. Не е трудно да се досетим какви са ползите от такава инициатива, но за всеки случай ще спомена някои от тях:

1. Разтоварване на обществения транспорт

2. Не малък екологичен ефект

3. Икономия на гориво и паркоместа, понякога се губи много време в безрезултатно търсене на място за безплатно паркиране.

4. Здраве за ползващите услугата, като се въртят педалите.

5. Улеснение на гражданите, понякога се налага придвижване на къси разстояния и не е оправдано да се ползва скъпия градски транспорт. Все пак билета е 1.20 евро отделно губенето на време за влизане в метрото и излизането от него или чакането на автобус или трамвай.

6. Откриване на допълнителни работни места за обслужващия персонал, който се грижи за поддържане и ремонт на велосипедите, интернет страницата и т.н. И не на последно място печалба за общината от тази дейност, защото все пак услугата е платена. За една година се заплаща такса 24 евро, като всеки път може да се ползва велосипеда 20 мин. Ако се превиши това време, на час се заплащат допълнително 50 цента. В такива случаи си заслужава да се сменят велосипедите, ако се пътува по дълго време. Целия град е осеян с местостоянки на bicing. За снабдяване с карта, за ползване на услугата, е необходимо да се влезе в интернет-страницата, или директно в офиси на фирмата или общината. Трябва да се разполага с действаща банкова сметка и личните данни на клиента. Ако се задържи велосипеда за дълго се начисляват на всеки час по 50 цента. За кражба е абсурдно да се мисли ( разбира се докато не се намесим ние с румънците :-). Парите се теглят от банковата сметка на клиента и не може да се получат злоупотреби. Как се взема велосипед?
-Доближава се абонаментната карта до екрана, и автомата приема данните на клиента, които са заложени там. Отчита се наличието на кредит и ако има такъв, на екрана се показва от кое място да вземе велосипед. Местата са номерирани и съответно системата го отключва. Всеки велосипед също има свой номер. Така в компютърната система се знае във всеки един момент, кой клиент, какъв номер на велосипед е взел и се отчита времето. Ако на стоянката няма велосипеди, т.е. всички са в разход, доближавайки картата до екранчето се появява съобщение на кой най-близък bicing може да се вземе велосипед. Ако искаме да си оставим велосипеда и всички места са запълнени, също се дава информация къде е най близкото място, където можем да оставим превозното средство.

А ето какво представляват и велосипедните алеи, съответно на пътното платно и на тротоара.

Тук се вижда едно повредено колело, което чака да го вземат за ремонт. Счупения педал на велосипеда е оставен на видно място. До него в дясно е показан номера на паркомястото върху носещата греда

* Кликни върху снимките за подробно разглеждане

Костов - недостижим еталон

2010-11-08T21:36:00.002+01:00

"...колкото и да съм говорила и да съм критикувала поведението на Костов, неговото управление има шанс да се окаже недостижим еталон спрямо следващите. Факт е, че Костов навремето прояви една изключителна категоричност по отношение на реформите. Много хора ще кажат: защото тогава нямаше накъде, но ние сега сме в същата ситуация – да, няма на къде. Той имаше кураж и воля да проведе тежки реформи, спомняме си, че управлението на Иван Костов плати много висока цена за това, че категорично пое по пътя на рисковете, които доведоха до падане на рейтинга и до слизането от властта. Винаги съм твърдяла и съм го критикувала за това, че не беше в достатъчна степен компромисен и внимателен към процесите, които вървяха в обществото. Но не може да се отрече, че той си свърши работата към онзи момент, нещо, което за жалост не виждаме сега. Кабинетът на Борисов непрекъснато се лута, непрекъснато казва нещо, което днес ще се случи, но в следващия момент не се случва..."

Това са думи на една умна жена, която следи целия български преход към демокрация от самото начало. Цялото интервю >>

Журналиста - будната съвест на обществото

2010-11-06T03:41:00.009+01:00

"Видях, че в блога ти има връзка с Едвин Сугарев, а имаш ли някакво специално oтношение към Иво Инджев, за да не присъства наистина най-острото и смело перо на журналистиката в България?"

Това е извадка от писмото на една читателка на блога, чието име, поради етични съображения, не бива да съобщавам.

Понеже се показват само няколко от блоговете, които следя, моята читателка е останала с впечатлението, че нямам връзка към блога на г-н Инджев и имам специално отношение към него. Да, аз наистина имам специално отношение към автора на най-острите и смели статии, по злободневните въпроси, които тресат нашето общество! И непримиримостта му към престъпното поведение на президента на РъБъ Гоце Седефчоф и неговия антураж, както и останалите крадци и престъпници от политическия и бизнес елит. Всички те отдавна да са на "топло", ако бяхме нормална европейска държава! Във връзка с последната публикация на г-н Инджев: На 9 ноември да кажем "не" на Паметника на комунистическата лъжа ( ПъКъЛъ ) си задавам въпроса: Дали е случаен факта, че е невъзможно да се подпише и петицията в интернет, за събарянето на същия паметник? Мисля, че НЕ!

Тази есен бях в Павел Баня и там заснех паметника на нашия комунистически вожд - Гошо тарабата, който се кипри на площада на този наш известен балнеолечебен център.

Преди известно време поместих няколко снимки в една моя публикация с мой коментар, че още не сме съборили паметниците на нашите "благодетели" комунистите. Ето и коментара на един млад, уважаван от мен, 26 годишен блогър:


Този е в центъра на Шумен

" ... Иначе не съм съгласен с автора на блога относно рушенето. От двадесет години само рушим нищо не сме построили. Освен това комунистическите години на България несъмнено ще оказват влияние върху страната дълги години. Грешно е просто да зачеркнем всичко; да се откажем от историята си. Това е и проблемът на българския преход -- желанието да се разруши всичко комунистическо, а не да се използва по нов начин. С риск за пореден път да бъда обвинен в комунизъм, след 10.11 не е създадено абсолютно нищо! Пътищата, язовирите, основните сгради -- всичко е построено от комунистите. Ако толкова искаме да скъсаме с комунистическото си минало, трябва да разорем магистралите, да взривим ЦУМ, хората да носят вода в стомни, Хаинбоаз и прохода на Републиката да изчезнат... Но защо ли тези анти-комунисти, мечтаещи за рушене продължават да си карат колите по комунистическите пътища и да пият вода от комунистическите язовири?

Този млад човек изглежда не е излизал в Европа да види "загниващия" капитализъм какво е построил в сравнение с нашите жалки пътища и магистрали, и не само това...Изглежда не знае, че европейските държави са на светлинни години пред България именно защото сме живяли при комунизма и продължаваме жалкото си съществуване.

На този фанатизиран защитник на социалистическото строителство нищо не отговорих, но се убедих каква сила е пропагандата и до колко тя може да изкриви представите дори на младите хора у нас, които са били по на 5 - 6 годинки когато ни "нападна" демокрацията.

Не е въпроса в това дали ще се събори един паметник или не. Въпроса е там, че онова правителство което събори паметниците ще покаже, че има воля за промяна. Не се ли прекъсне пъпната връв с разлагащото се минало, ще се зарази и новородения организъм. Едва тогава ще тръгнем напред.

А сегашното правителство съм сигурен, че няма да предприеме нищо по въпроса. Аз многократно съм изразявал становището си по отношение на Б.Б. Но един коментар от читател в блога на Инджев като че ли най-точно показва истинското лице на сегашния премиер на РъБъ.

Ето го и този коментар от една друга публикация на Иво Инджев:

СЪИДЕЙНИЦИ

Не слушайте какво ви баламосва най-големият демагог, който някога се е раждал в България -Бойко Борисов, а следете кого всъщност обслужват действията на неговото правителство. На 22.10.2010г правителството на Бойко Борисов предложи горите на Симеон Сакскобургготски в Рила, както и земите на Златомир Иванов-Баретата в Семково, които трябваше да влязат в екомрежата \“Натура 2000\“ да бъдат извадени от зоната за защита на природата. Това стана ясно на заседание на националния съвет по биоразнообразие към екоминистерството. В мрежата няма да влязат и земите на бизнесмена Христо Ковачки в Говедарци, както и тези на Милен и Георги Велчеви в Паничище. Особено тревожно според природозащитниците е положението с Рила, където въз основа на неоповестени аргументи от европейската природозащитна мрежа се предлага да бъдат извадени: Семково, където Златко Баретата строи незаконно вилно селище; надписаните земи на Симеон Сакскобурготски в Боровец; Говедарци със заменките на Христо Ковачки, за които България ще плаща глоби в Брюксел; Паничище, където искат да строят Милен Велчев и брат му Георги Велчев. От Натура 2000 се предлага да се извадят също Картала, Трещеник и зоната около спортния комплекс Белмекен – места, запазени услужливо от МОСВ за апетитите на други олигарси. \“За национален парк Рила тези господа водени от желанието си за безогледно печалбарство са се погрижили министерството да подготви изваждане на заграбените от тях земи от мрежата Натура 2000, въпреки, че застрояването им ще унишожи уникални европейски ландшафти и природни местообитания. Ако това се случи, както винаги до сега ще последват реакция на Европейския парламент и наказателни процедури за България, глобите по които ще плащаме всички ние, а не братята Велчеви, Симеон, Златко Баретата и Ковачки\“, заявиха природозащитниците.

Posted by И Гоце и Боце обслужват червената олигархия! | ноември 1, 2010, 14:38

Не мога нищо повече да добавя по този въпрос. Нека читателя, който има глава на раменете, да си направи съответните изводи - ако може.

Плаца Испания - една магия

2010-09-28T22:48:00.007+02:00

Много е казано, написано и публикувано за Барселона - един от най-красивите европейски градове. Но каквото и да се каже за този световен град, като че ли няма да е достатъчно. В Барселона има един красив и величествен площад, който с магията си грабва и пленява завинаги. Това е площада наречен на името на Испания - "placa d'Espanyа". В далечината се вижда "Тибидабо" - един увеселителен парк, за който вече съм писал. До него се забелязва и телевизионния ретланслатор за цяла Каталуния. От там се излъчват повече от 50 цифрови телевизионни програми. Няма кабелна, а от пролетта на 2010 и аналогова телевизия. Защо ли?!... Дали да не ги научим да си оплетат паяжини от жици като в България?!...

На този площад се намира АРТ музея на Каталуния, от терасата на който е направена тази снимка. В подножието на музея е намерил своето място и един фантастичен фонтан, който през летните дни, привечер, започва фееричната си програма под звуците на музика от световните класици. Надолу, по продължението на широката улица допълнителни малки фонтани образуват своеобразен шпалир. На това място туристи от цял свят се разхождат изчаквайки началото, което започва с музика и преливащи разноцветия. Причудливите форми на фонтана и красивите звуци омайват и те карат да настръхнеш! Посетителят е пленен и поставен под властта на магията сътворена от човешкия гений! Зрителят неусетно се пренася в един вълшебен свят, какъвто има само в приказките!...

Поглед от обратната страна. Зад фонтана се вижда АРТ-музея на Каталуния.

В небето се издигат високите пламтящи езици.

След неповторимото преживяване, което е преминало като един миг, едночасовата програма завършва с химна на Барселона в изпълнение на Фреди Меркюри и Монтсерат Кабайе. Финала е придружен от бурните овации на многобройните туристи, дошли специално за неповторимата атракция!

Тук само можем да замълчим, запленени от красотата създадена от човешкия гений.

Композиция от причудливите фигури на този магически фонтан

И накрая още веднъж бих казал, че каквото и да се напише - няма да е достатъчно! Всичко това, което разказах само с няколко думи, трябва да се види, да се усети и да се преживее!...

От дека си?

2010-07-22T23:23:00.006+02:00

Този кратък въпрос, на диалектен български, още звучи в ушите ми. Беше лятото на 2005 година. Зададе ми го младо, симпатично момиче. Бяхме в един салон на плаца Испания - Барселона.Бях се явил в уречения ден и час в ". Червен кръст", за да помоля за някаква помощ и съдействие. Извикаха ни поименно, тя беше първа, аз втори. В първия момент си помислих, че момичето с българско име е тук по същата причина като мeн. Казах си: "Господи, ами това дете къде се е забъркало съвсем само чак тук на края на света?"

Но само след малко последваха още въпроси към мен и аз отговарях - къде живея, работя ли, а след като се разбра, че живея на улицата и нямам работа последва въпроса: "Имаш ли пари и от какво живееш? " В един момент започна да ми дотяга с въпросите си, още повече, че аз не знаех нищо за нея, а тя продължаваше да "любопитства".

Когато малкия салон се изпълни с други емигранти, влезе една от служителките и започна да обяснява нещо на испански. Тогава моята "позната" зададе няколко въпроса, които явно засягаха мен.
След това и други питаха и получаваха някакви отговори и така докато се изчерпаха всички въпроси. Служителката учтиво отговори на всички, накрая си прибра папката с книжата, които носеше и с усмивка ни каза още нещо (може би пожелания за успех или нещо подобно) и си излезе. Когато си тръгнах, момичето тръгна с мен, към нас се присъедини още една българка и след като излязохме навън, седнахме на една маса пред заведението до "Червен кръст".
Тогава разбрах, че момичето с име Елисавета Христова е от смесен брак - майка македонка и баща българин. Живяла е в Македония и е емигрирала през 1985 година. Съвсем невръстна поема нелекия път на емигрантството. Тук завършва образованието си и създава семейство. Има добър съпруг и две прекрасни деца. (по-късно имах възможността да се запозная с тях). Притежава собствено жилище и помага на емигранти, най-вече на българи.

По-късно, благодарение на нея започнах работа и все още работя при същите работодатели вече 5 години.

Ели, така я наричам аз, се раздава безкористно и за помощта си не желае нищо.
"От дека си?"...
Продължава да звучи в ушите ми въпроса на Ели!...
"От дека си?"...
Пита една млада жена - с голямо човешко сърце!
"От дека си?"...

Жалко за таланта

2010-07-09T00:52:00.002+02:00

Само Веселин Маринов пееше по митингите на БСП(БКП), явно на момчето му трябваха пари, което му го прощавах - човешко е все пак. Въпреки това харесвах и слушах песните му далече от родината, но чак такава излагация не съм очаквал. Иначе е скромен и отзивчив, но явно не може да надживее селянията в себе си. Както се вижда е готов на всичко за пари. Така и сега с този милиционерски марш.

Мелодията е приповдигната и тържествена явно композитора е талантлив. Гласът на певеца е перфектен, дикцията е чудесна, но съдържанието е боклук. Не съм очаквал Веселинчо да падне толкова ниско, но явно съм се излъгал. Това жалко човече си плю на таланта и името което имаше. От сега нататък унищожавам всички негови песни, които имам и спирам да го слушам.

Гей - обида или диагноза?

2010-06-25T22:37:00.004+02:00

Във времето, когато светът е футбол, когато МВР убива един интелектуален сайт, България се тресе от Гей-парад. Много интелектуална енергия се хаби по форумите във връзка с предстоящата проява на обратните. Много блогъри взеха отношение по този въпрос. Едни подкрепят, хората с обратна сексуална ориентация, други - не. Какво обаче ми прави впечатление: Подкрепящите гей-парада са много по-агресивни от противниците на тази проява. Аз също изказах моето мнение в коментар на една публикация. По принцип нямам нищо против гейовете, но не подкрепям парада. Не виждам какъв е смисъла да се парадира, когато никой не ти пречи да си лягаш с когото искаш. Тук помествам изцяло моя коментар в блога на Тодор Сантов във връзка с този въпрос:

Браво г-н Кънев! Точно в десятката!
Не мога да разбера как аз изразявам ежедневно моята хетеросексуалност по начин, който е аморален.
Докато Сантов много ясно е написал, че на гей-парадите не само заявяват своята сексуална ориентация, но и пропагандират аморалност.
И според Вас трябва да напусна Европейския съюз, за да мога да имам право на изява?!... Браво!

Дайте да не се заблуждаваме. Когато се дискутира по тоя въпрос, трябва да се имат в предвид две становища; това за Еволюцията и това за Креативизма. Ако вярваме на Дарвин, то ни е позволено да пропагандираме всичко, ще си еволюираме от маймунките и т.н. Но за мен е обидно да ми казват, че произлизам от маймуна.
Ако пък сме вярващи хора и признаваме Твореца като създател, трябва да признаем и Библията, която е Неговото слово. А там много ясно са дадени постановките по този въпрос:Левит 18:22, 20:13.
Друг въпрос е дали Европа подкрепя или не тази позиция. Навремето единствен Галилей мислеше различно от другите и се оказа, че само той е прав. Това, че много европейски институции са приели едни закони, все още не означава, че са прави. Много хора от тези институции също са обратни. Човечеството върви към разпад, именно поради невярване в Бога от където идва и сексуалната разюзданост. ЕС дълго няма да просъществува (виж Дан.), защото ни чака един нов Вавилон.
Ако това беше нормално, то ние не бихме съществували, както и цялото човечество. Е, това ли е другия вид нормалност?!...Благодаря! Още не е открит друг начин на размножение, освен този, който е определил Създателя. Бит.1:27,28.
Съвременното клониране също доказва истината дадена в Словото. Бит. 2:21,22
И трябва да сме наясно, или сме вярващи демократи, или сме атеисти. Ако сме от вторите, тогава можем да расъждаваме и пропагандираме каквото искаме, не съм аз този, който ще съди различните. Но проспериращата демокрация дължи успехите си на вярата. Където няма вяра има престъпления, защото няма друг коректив за поведението на човека. Само голата съвест е недостатъчна, защото винаги можем да се споразумеем с нея.

Невярващите "демократи" строят демокрация от типа на българската.

Не можем да приемаме едни неща от Словото, а други да игнорираме, според както ни е удобно или защото Европата така го прави. Една жена не може да бъде полубременна, тя е или бременна, или - не.
Нямам нищо против хората с обратна сексуална ориентация (достатъчно им е това наказание, че са такива), но постоянно да ми навират в очите тяхната сексуална ненормалност - Basta.
За себе си разбрах, че хората, които най-ревностно защитават парадите имат същата ориентация като тях и разбира се с тях не мога да споря. Те защитават самите себе си и са прави, както и аз за себе си.
Хайде със здраве!
24 юни 2010 14:47

Аз обаче си мисля, че целта на тези паради не е да ги признаят, че съществуват като общество, защото това вече е факт. Целта е друга, по-голяма, но да видим до къде ще стигне всичко. Факта, че ДСБ подкрепя парада не е добър знак. Този акт на безпринципност не мисля, че ще донесе повече гласове на Иван Костов, може би обратното. На мен самия не може да ми повлияят такива неща, но много хора ще бъдат отблъснати.

TIBIDABO - Барселона

2010-06-22T11:51:00.028+02:00

Чисто предизвикателство е да се пише за Барселона и нейните забележителности.
Много е написано и публикувано за този фантастичен град, но не мога да остана равнодушен и аз. През изминалата неделя реших най-сетне да посетя тази забележителност на града и не съжалявам. Смея да кажа, че всеки който има възможност да посети Барселона не бива да пропусне възможността да види "ТIBIDABO", който се намира в северозападната част на града и представлява един увеселителен парк не само за деца. Тук могат да се забравят за известно време проблемите на ежедневието и да се отдаде човек на едно приключение, също като в приказка. За 25 евро може да се ползват увеселителните апарати неограничен брой пъти, в продължение на цял ден. В края на краищата възрастните сме само едни пораснали деца и няма нищо срамно и неудобно в това да се върнем в детството. "Тибидабо" е покрива на Барселона, оттук градът се вижда като на длан и остава само да протегнеш ръка и да го докоснеш. Увеселителния парк се вижда не само от всяко място на града, но и от съседните населени места. С предизвикателната си гледка те кани да го посетиш. Както вече съм писал, винаги ходя с моята незаменима фотокамера. Така и сега съм запечатал много красиви и атрактивни мигове, някои от които помествам тук с кратък коментар.

Това е църковния католически храм "Тemplo EXPIATORIO de Espana ", който извисява снага на най-високото място на града по-близо до Твореца.

По пътя към върха ми хареса тази къща, която реших да снимам. Снимката е с добра резолюция и могат да се видят подробно детайлите на скулптурната композиция на фасадата.

Ето още една къщичка по пътя нагоре. Интересното е, че обикновените керемиди са боядисани. В заден план се вижда телевизионната кула с многото параболични антени.

Ето и самия покрив в близък план

А това е площадката на 6 -то ниво, откъдето започва разглеждането на увеселителния и развлекателен комплекс. Тук е хотела, едно от многото заведения за хранене, а също и величествения църковен храм, който е внушителен по своите размери.

Хотел-ресторанта

Църковния храм

Входа на храма

Изглед към града. Снимката е направена от терасата на храма.

Една от атракциите - еднорелсови открити кабинки "Muntanya russa", които обикалят във въздуха целия комплекс. От тези кабинки може да се види цялата чудесия на този парк.

Ето и виенското колело от близо

Както се вижда не липсват въздушни атракции.

На тази въртележка най-голямата атракция бяха тези малки негърчета около 7-8 на брой, които шумно и с крясъци изживяваха своята радост. Неволно направих сравнение с техните малки сънародници от Африка. Как ли се забавляват те?... Ами българските деца?...

А това е част от ценоразписа на едно от многобройните капанчета, които предлагат освежителни питиета, закуски и кафе. Такива има на всяко ниво. Може да се направи сравнение с цените на нашите курорти и да се позамисли човек...

Накрая ще завърша с тази снимка на която се указани видовете атракции разположени на 6 нива по склона на възвишението. Тук поместих снимки на съвсем малка част от тях.
Накрая с мъничко тъга се разделям с тази малка страна на чудесата сравнима само с приказките на Андерсен!...

VIC - Що е то?

2010-06-03T06:14:00.040+02:00

VIC е населено място с около 20 000 жители, намиращо се на 70 км северно от Барселона. Той има не малко стопанско, историческо и културно значение за провинцията. За град VIC съществуват сведния още от четвърти век преди новата ера, когато под името "Ausa", градът е център на Иберийското племе "Ausetani".
По късно, когато е завладян от Рим, е превърнат в данъчен център. Доказателство за това е храмът, построен през II век на най-високото място на града.
В периода на вестготите, Ausa е епископски и в резултат на нахлуването на сарацините, градът е бил разрушен през 826 г. когато избухва и въстанието на франките.
След заселване на равнинната част и създаването на графство "Osona" от страна на Wifredo el Velloso в 878 г. , е извършена реконструкция на бившия Ausa, от който са били останали само основите на римския храм, които са били използвани за построяването на замък .
Новият град взема името "Vicus Ausonae", което в превод ще рече - "Предградие на Ausа" от където произхожда и името "VIC". Възстановена е и Епископската катедрала в долната част на града. През 1038 епископ Oliba освещава римската катедрала, от която са оцелели до наши дни криптата и камбанарията.

През феодализма VIC е разделен на две части, едната под юрисдикцията на епископа, който го прехвърля на краля в 1316, а другата под юрисдикцията на лордовете на замъка - т.н. "Montcada". Това разделение определя развитието на града през средновековието, който се разраства около Катедралата, Замъка и Пазарището, като се обгражда от крепостна стена с бойни кули, възстановени през четиринадесети век. През 1450, крал Алфонсо- Великодушни, закупува от потомците на "Montcada" втората част на града и обединява двете части.

Кризата на късното средновековие, борбата между отделни фракции най-вече тези на nyerros и cadells, и войните срещу Франция, довеждат до период на стагнация в града.
Поражението на привържениците на ерцхерцогa на Австрия във войната за наследството през 1714 допълнително води до бъркотия за града, който още от началото е на страната на принца.

Демографското и икономическото възраждане през XVIII век дава възможност за растеж на града и благоприятства появата на големи работни групи по скулптура и архитектура, което довежда до изграждането на множество граждански и религиозни сгради, както и катедралата.

През ХIХ век влиянието на френската война и Карлистките войни довеждат до икономическа криза, която води до прехвърляне на различните отрасли отвъд басейна на река Тер. Въпреки това, градът се възстановява, благодарение на строителството и свързването с   ж.п. линия с Барселона през 1875 г.

По това време се извършва и голямото културно възраждане с откриване на Семинария, която събира старото традиционно училище на средновековните катедрали и литературния университет на Вик от XVII век. Между многото ученици на семинарията са видни имена като Jaiме Balmes, San Аntonio, Маria Claret и Jacinto Verdaguer. В момента на техните имена са наименувани улици и спирки на метрото в Барселона.

Създаването на благоприятна среда за развитие на различни асоциации, като "Circulo Literario" или "l'Esbart de Vic" , както и много други, допринасят града да играе важна роля в литературното и политическото възраждане на Каталуния.

От средата на ХХ век, градът сe възстановява в следвоения период и възвръща специфичната тежест, която традиционно е имал   в испанската провинция.

През 1991 г. Вик е сцена на брутална атака срещу казармите на   Guardia Civil, извършена с кола-бомба от терористична организация на ЕТА, в която имало 10 убити и около 40 ранени, повечето от тях цивилни.

Ето и малко снимков материал от пътуването и разходката в град VIC.

Пътуването от Барселона до VIC по първокласен път

С-17 е приятно, пътя е хубав, няма много

движение в неделния ден, а времето е прекрасно

VIC ни посреща спокойно без характерната

припряност и шумотевица на делника

Чудесно разцъвтяли червени лалета в слънчевия ден

Кратък отдих в един от характерните каталунски

барчета, преди разглеждане на града

Площад "Major", който в тези обедни часове е притихнал

под топлата милувка на пролетното слънце

Гледайки тази фотография правя неволно сравнение

как си почиват местните и българските пенсионери

Една характерна тясна улица от старата част на града

Ето още една такава уличка

Църковен храм построен през ХII век, устоял на

капризите на сезоните със своите каменни зидове

От надписа на плочата се вижда, че този

храм в стил "барок" е дело на Josep Morato

Малък фрагмент от скулптурната

композиция в нишата над входа на храма

Сграда в модернистичен стил от ХIX век, реставрирана през 1988 г.

с илюстрации по стените. Сега използвана за нуждите на съвета

Знак, показващ място за паркиране

на велосипеди пред сградата

Ето още една част от фасадата на тази сграда

Един от ресторантите с интересна реклама на входа

Това е менюто на ресторанта, от което се вижда, че за 10,50 евро

може да се нахраниш добре включително хляба, питието

и десерта. В празнични дни тази цена е 13,50 евро

ЖП гарата на града

Красиво оформен парк пред гаровия площад

Накрая потегляме по обратния път. Както се вижда,

кормилото е поверено в сигурни ръце, което ми

дава възможност да снимам в движение

Хуманно ли е да убиеш куче?

2010-05-22T06:34:00.009+02:00

Не зная как да започна, все още съм объркан. Просто ще пиша така, както ми идва отвътре.

Бях принуден от обстоятелствата да участвам в убийството на едно невинно същество и това невинно същество е кучето BRONKA /в превод означава караница, разправия/. Често испанците дават женски имена на мъжките кучета, както е в случая. По-рано имаше едно мъниче на име LUNA. Аз си обяснявам този факт с фамилиарното отношение, което понякога хората проявяват към свои близки приятели, било то хора или животни, както например в България казваме на Иван - Ванка, на Павел - Павка и т.н. Това в същност не е толкова важно в случая.

Бронка беше добро и умно куче. По паспорт го водят, че е Ротвайлер, но според мен не беше съвсем чиста порода, но и това също няма никакво значение. Тук става дума за това, дали е хуманно да убиеш едно невинно животно, само защото някой се оплаква, че то се разхожда свободно - без придружител. Бронка беше едър, с внушителни размери. Изпълняваше много команди, беше интелигентен, само дето не можеше да говори. Разбираше всичко, което се иска от него. Често шефовете го пускаха да се разхожда на свобода, за която свобода то заплати с живота си. От съвета нареждат: или да се плати гаранция за кучето 180 000 евро и да не излиза свободно на улицата, или да бъде убито. Съответното решение е - Бронка да бъде убит!

Тъй като аз бях дежурен в този ден, на мен се падна неприятното задължение да съпроводя бедното животно до ветеринарната лечебница, където трябваше да се изпълни присъдата - хуманно, по човешки!

Не съм предполагал, че ще ми подейства така силно този случай и ще го изживея толкова тежко. Признавам - след това малко си поплаках. От пет години познавам това умно същество. Полагал съм грижи за него. Хранил съм го и съм го разхождал. Играли сме си като най-добри приятели. Много харесваше да играе с топка. Сега двора опустя без моя верен Бронка!

В деня на неговата смърт - 20 май 2010 г. направих няколко снимки без да зная, че това са последните му мигове - ей така, за всеки случай. Изведох го на разходка, поиграхме си и си поговорихме приятелски. А когато пристигна колата, за да го откараме, беше достатъчно само веднъж да му кажaт и той се качи, без да подозира какво го чака. Беше доверчив и вярваше на хората. Толкова вярваше!...

Медиците ми предложиха да остана да гледам края му, но аз не намерих сили. Излязох и си тръгнах, но в гърлото ми заседна като буца гадното чувство, че съм безпомощен да направя каквото и да е за спасението му. А беше само на 10 години. Мисля, че нямаше проблем да изживее дните си кротко и спокойно.

Но... не би!

Бронка, мили приятелю, прости ми ако някога съм те обидил или наранил!

Ти беше винаги добър с мен, а може би аз не толкова към теб!

Надявам се душата ти да намери покой в един по-добър и по-справедлив свят!

Обичам те, миличък! Почивай в мир!

Каква горда осанка!!! Обичаше децата, не гонеше котките.

Владееше си инстинктите. Когато съм доближавал

с наежено коте до него и му кажа да не го напада, той

извръщаше глава и не го поглеждаше,

за да не го изплаши. Бронка никога и никого

не ухапа през краткия си живот.

Защо ме убивате? На кого преча? Какво лошо съм направил?

Това са все въпроси, на които той никога няма да получи отговор.

Присъда - ВИНОВЕН!

Спокойно, приятелю, ти все пак си късметлия.

На други места режат краката на твоите себеподобни.

Какво е чувството на осъден на смърт?!!!...

Това е паспорта, вече може да се "отчете" мероприятието и по

документи, за радост на хуманоидите.

Ето и заверките с отбелязаните здравни ваксини.

Вече всички могат да спят спокойно. Бронка умря!

Няма да пречи на никого! Отворете бутилките с шампанското...

7 май - ден на радиото

2010-05-07T10:24:00.002+02:00

Честит празник на всички радиолюбители и радиолюбителки, радиоползватели, радиооператори, радиотехници и всички ...ици!!! :))) Тъй като нямам възможност да кача музика поради бавния нет, давам линк към песента на Лили Иванова "Без радио не мога" http://vbox7.com/play:0e5b5485

Нека на този ден си спомним за многото хора по веригата, допринесли за развитие на радиосъобщителната техника, без която би било невъзможно да съществува и компютъра. Но само един от тях стои на върха и той е Александър Попов.

Умни светофари

2010-05-06T05:02:00.003+02:00

Пътувайки из Каталуния видях интересен светофар в селцето Ordal. Какво му е интересното на този светофар? През цялото време той е включен на жълта мигаща светлина и има надпис, че ако не се спази ограничението на скоростта от 50км/h, се включва червения сигнал. Ако някой смелчага наруши и премине на червено, тогава се задейства камера, която заснема нарушителя и автоматично се подава информация за нарушението в пътна полиция. А глобите съвсем не са безобидни.

Така не се налага постоянен полицейски контрол и се влагат средства само за купуване и монтиране на съоръжението. Естествено отпадат средствата за заплата на полицейски служители, както и възможността за субективна намеса.

"Sant Jordi" в Каталуния

2010-04-29T14:39:00.010+02:00

"Sant Jordi" или в превод "Свети Георги" е празник, който наподобява нашия "Гергьовден", но за разлика от нас, тук не колят агнета. А у нас "Гергьовден" се празнува най-добре и се смята за най-голям празник от нашите български цигани, които на този ден задължително колят агне. Може да нямат пари за друго, но за Свeти Георги винаги намират, защото на този ден се яде и пие на корем. Е, накрая може и да се сбият, но това си влиза в програмата :).
Тук, на този ден се празнува по-различно - мъжете подаряват червени рози на жените, а те от своя страна подаряват книги на мъжете. / кой от каквото се нуждае:)) / В случая испанския "Свети Георги" съвпада със световния ден на книгата. Помествам няколко интересни фотоса с кратък коментар към тях, заснети в каталунското селце Caldes de Montbui.

Деца от местното училище в час по рисуване

Ето част от кадъра в близък план

На разходка в празничния ден

Щандовете с книги

Една посетителка заинтригувана от заглавията

Няма да липсва интервюто за местната телевизия

Емблематична апликация, от ръждива тел на фона на ръждива ламарина, изобразяваща сърцето на Каталуния. Вътре в което се вижда надпис "Catalunya" изписан с цветовете на каталунското знаме, които стичайки се надолу образуват флага на гордата испанска нация.

Една интересна пластика...

Ето още една

"Пенсионерския кът" с част от неговите членове улисани в игра на карти

Част от красиво оформения парк

Малко езерце допълва красивия пейзаж

С този красив кадър приключвам моята кратка разходка.

"Управлението на Бойко - театър на абсурда"

2010-04-21T11:10:00.013+02:00

Под това заглавие е поместена статията на Иван Груйкин от 15 април в един блог, която аз с моята заетост едва сега прочетох. Мисля, че трябва повече хора да я прочетат, като съм далече от мисълта, че по този начин наливам вода във воденицата на комунистите. Анализа на автора е толкова точен, че едва ли бих могъл да добавя нещо повече. За мен беше пределно ясно, какъв е настоящия ни премиер и преди изборите съм дал мнение по този въпрос, но много от българите останаха заблудени и гласуваха за него. Забравихме, че след като ни "нападна" демокрацията все пак сме имали едно успешно правителство с един успешен премиер, което ни отвори пътя към Европа и НАТО, макар че и то не можа докрай да се оттърси от корупцията на своите министри. И вместо да си изберем по-малкото зло, ние си избрахме Бойко. Но по-добре да прочетем какво ни казва самия автор на статията ето ТУК.

Бременност и затвор?

2010-04-19T13:09:00.019+02:00

Преди няколко дни по новините на испанската телевизия съобщиха любопитната, за мен, новина - работодател ще лежи в затвора. Причината е, че предложил на своя работничка да направи аборт, за да я остави на работа и да й поднови временния договор с постоянен. Работничката, която е от латиноамерикански произход, не се съгласила и потърсила помощ от профсъюза. Въпроса достигнал до магистратите, които осъдили работодателя на 6 месеца затвор и 5000 евро обезщетение, за причинени нематериални щети. Отделно бременната жена била възстановена на работа с постоянен трудов договор. Толкова невероятно ми звучи тази история, че неволно направих сравнение с бедната ни България.

Е, как ще ги стигнем?... Питам и отговор не искам, както има една дума.

Това ми напомня оня стар виц за Тато, който обяснявал на Асанчо, но той така и не проумявал. И накрая, за да онагледи "Априлската линия", задоволявайки любознателността на ваксаджийчето пред Държавния съвет, му показал през прозореца паркиралата долу "Чайка" и казал: " Асанчо, когато твоята кола бъде паркирана до моята - тогава ще настъпи комунизма." Асанчо пък от своя страна, като слязъл и си заел мястото зад сандъчето, дал своето обяснение на Османчо: "Когато ваксаджийското сандъче на Тодор Живков застане тук между нашите - тогава ще настъпи комунизма в България."

В този ред на мисли неволно сравнявам сумите, които определя като гаранция българския съд за наши доказани престъпници - олигарси, равни на джобните им пари, с гаранциите които определя испанския съд. Наскоро испанското правосъдие определи гаранция от 3 милиона евро на президента на Майорка, уличен в престъпна дейност.

Тези неща могат да ни превърнат, нас българите, в часовници, които само да си цъкаме без да казваме, или да направим нещо...

Ха наздраве!...

Каталунско село

2010-04-08T09:06:00.016+02:00

Живея в Каталуния вече пет години и всяко свободно време посвещавам на разходки, въоръжен с фотокамера. Интересни са ми градовете и селата, жилищата и поминъка на местното население, както и техните обичаи, кухня и т.н. Това е една горда нация, която има силно развито чувство за национално достойнство, поне аз така виждам и преценявам от моя гледна точка. Стремежа си да станат самостоятелна държава не го крият. И ако един ден баските успеят да добият независимост, то следващите ще са каталунците.

Каталуния е само една провинция, но има доста развита индустрия. Тук са построени много заводи и фабрики. Произвеждат се японски автомобили, мотоциклети, телевизори и друга електроника. Произвеждат се много и най-различни марки леки и товарни автомобили и друга механизирана техника, както и резервни части и цели агрегати , които се изнасят в Европа за автомобилната индустрия. Да не говорим за битова и селскостопанска техника. С две думи Каталуния е най-развитата провинция в страната. Както е известно всяка провинция си има свой език, парламент, президент и министерство.

Подготвих снимков материал от един жилищен квартал наречен "Can Falguera" на селцето "Palau - solita i Plegamans", част от който помествам по-долу с кратък коментар. Успях да надникна и в един "селски" двор. Но по-добре вижте сами:

Това е табелата, която показва на водачите на пътни превозни средства че се намират в жилищна зона, където скоростта на движение е ограничена до минималната. Но и тук се вижда, че младежите са проявили своите умения в "графитното изкуство", както навсякъде.

Част от селския пейзаж. Улиците са тихи и чисти. Посетителите като мен остават с впечатлението, че се намират в курортно селище, докато за каталунците това е най-обикновено селце. В Барселона бях свидетел, как една жена затруднена при движението по тротоара от стоварени материали, най-невъзмутимо се спря и без да се крие позвъни на полицията за нередността. Нямаше и пет минути и полицаите дойдоха и принудиха работниците да разчистят материалите. Това е т.н. гражданска позиция.

Откъде ли вземат пари за поддържане на чистотата и маркировката?!.. Не е лошо да ги попитаме. Управниците тук мислят повече за авторитета си, отколкото за крадене на европейските пари.

Един скромен селски дом.

Това е друга селска къща с обработена градина подготвена за засяване.

Един кът от същата градина. Виждат се старите тръстикови стебла, които са служили за връзване на доматите. В близост е построен и резервоар за вода.

Ето и верния пазач на къщата, който регистрира присъствие изпълнявайки службата си. В края на краищата трябва да си заслужи хляба :-)

Често се срещат и палми, които красят селския двор и показват, че се намираме в друг климатичен пояс.

За този зид са използвани малки, заоблени, шуплести камъни, които са с вулканичен произход. Ако се кликне на снимката, могат да се видят отблизо. Много приличат по форма на нашите речни камъни.

Една второстепенна уличка, на която няма маркировка. Тук навсякъде улиците са еднопосочни и може би затова липсва и осовата линия. Както се вижда и тук едно палмово дърво простира своите красиви листа.

Иглолистните представители на дървесния свят също намират място в двора на каталунеца.

Това е дом на каталунски радиолюбител. Личи по антените, които се виждат на долната фотография.

Ето тази система от великолепни любителски антени. Аз като радиолюбител не мога да оставя без подобаващо внимание тази гледка. Ясно се вижда ЯГИ-то за УКВ със коригиращите LС филтри, дипола със същите филтри за КВ, който поради липса на място е с наклонени два лъча. Ако се кликне върху снимката ще се видят щирката с противовесите и още някои любопитни подробности, които са интересни за колегите от бранша. Мачтата е също много интересна със своята конструкция. Може да се взаимства модела и лесно да се изработи.

Ето още един пазач. В много от къщите има кучета, които са пуснати свободно в дворовете и лаят на поразия. Често могат сериозно да стреснат човек, ако не е подготвен за такава среща.

Още един красив дом. Палмата разбира се заема полагащото й се място в двора .

А тук се вижда част от покрива на една красива къща, която имах възможност да посетя и да направя незабравими снимки.

Входната врата се намира под уникална зелена арка.

Прекрачвайки входния праг, бях изумен от невероятната гледка. С фантазията на художник архитекта на това чудо е създал нещо невероятно. Разбира се заслуга имат и стопаните на този фантастичен архитектурен спектакъл.

Това е цветната алея оформена отляво на входната врата.

Отдясно се намира басейна, до който улисан в своите грижи е стопанина на къщата - Don Fernando. Любезния домакин, с охота ми позволи да снимам, след като поговорих с него и показах неподправеното си възхищение от красотата на този дом. Тогава не мислех, че ще публикувам снимките, дано не ми се сърди за това.

Част от цветната алея. Казаха ми, че това цвете се нарича Антуриум. На испански - LIRIU.

Цвета му се вижда в едър план на долната фотография.

Чудно красив цвят - белег на съзидателната мощ на Твореца.

Орхидеите със своята ненадмината красота заемат своето полагащо им се място в този красив и уютен дом.

Още една снимка на това красиво цвете.

А тук царицата на цветята е в нежна бяла гама. Невероятно съчетание на цвят и нежност!...

Колко ли по-красиво място е приготвил Създателя за всеки един от нас, в един по-хубав и по-добър свят?!... А ние правим ли нещо, за да заслужим тази негова милост?...

Накрая, с мъничко тъга се разделям с това красиво кътче!

Гоце и морал - две несъвместими понятия

2010-04-04T05:49:00.002+02:00

Масовото информационно затъмнение в България, не без помоща на нашата родна журналистика, доведоха до там, че да си изберем за президент един лъжец, мошеник и предател и то за втори мандат. От друга страна управляващите в момента Граждани не можаха да го "капичнат" както се изразява един блогър. Прав се оказа Едвин Сугарев в своята статия:
"Какво липсва в искането за импийчмънт на президента Първанов".
Наистина аргументите не са издържани, което си пролича и от резултата на самото гласуване. Кой знае, ако бяха по-добре подбрани, белким Яне би се позамислил за мръсната игра която води. Ето само малка част от тази статия:

"...Акцентът би трябвало да падне именно върху лъжата: защото той бе избран именно заради тази лъжа: ако при изборите за първия му мандат избирателите знаеха за „папката Гоце", със сигурност една голяма част от тях не биха гласували за него - и той не би бил избран..."

Но най добре е да се прочете отново статията, която бе публикувана преди седмица, защото каквото и да напиша не бих го казал по-добре от самия автор.

Доганщайн или Айнщайн

2010-03-22T12:56:00.002+01:00

Интересна статия публикувана от Иво Инджев ме накара да поискам разрешение да я препубликувам и тук, с цел да се прочете от още повече читатели. Наистина, защо ни смятат за такива наивници? Докога ще се опитват да ни заблуждават и да ни смятат за аборигени? Това, че българското население е много търпеливо и неосведомено не дава основание на никой да ни смята за глупаци, най-малко пък на Камен Костадинов. Прави ми впечатление, че г-н Инджев напоследък е станал по-прям и по-дързък в публикациите си и това е съвсем разбираемо. Като че ли нашенеца трудно разбира от подсещанки. Трябва все пак някой да удари камбаната, стига да има кой да я чуе! Това обаче съвсем не е безопасно, защото такива ръце могат да бъдат прекършени от чуковете. Но ето и самата публикация.

Нейно величество - ЖЕНАТА

2010-03-07T21:52:00.001+01:00

" Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета."
Бит. 2 : 21 - 23

Често горенаписания цитат от най-великата книга - Библията е повод за закачки от страна на мъжкото съсловие, като казват, че жената не е като човека. Да, наистина е така. ТЯ не е като човека, ТЯ ражда човека! :))

Тук е мястото да кажа: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МИЛИ ЖЕНИ! Вие - нашите майки, съпруги, сестри, приятелки и колежки! Вие, които сте по-хубавата и по-добрата половина на човечеството - БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, ВЕСЕЛИ и ЩАСТЛИВИ!

Пролет в Каталуния

2010-02-13T02:27:00.008+01:00

Една разходка през почивния ден и каква изненада - цъфнали дървета! Явно пролетта настъпва и нищо не може да я спре. Това дърво е цъфнало преди около седмица, което личи по преминаващите цветове. Сега, когато температурите се понижават и цяла Източна Европа е скована в студ и лед - Каталуния цъфти и пролетта дефилира в своя устрем! Помествам няколко снимки с кратък коментар към тях.

Голяма беше изненадата ми, но както винаги фотоапарата е с мен и аз запечатвам този красив кадър.

Това тук е спортна площадка за обществено ползване. Както се вижда уредите за фитнес са много и разнообразни. Те могат да се ползват от всеки посетител по всяко време без входна такса.

Общия брой на уредите за гимнастика е единадесет и на тях могат да се тренират различни групи мускули. Мисля някой ден да скицирам и оразмеря тези, които ми харесват на мен лично и когато се прибера, жив и здрав в Родината, да ги изработя и разположа в двора на моя дом.

А това е площадка за каране на летни кънки и провеждане на състезания от този вид спорт.

Както се вижда общината на това селце е помислила и за любителите на скейборда. Разбира се площадката за засилване е обезопасена с решетки и предпазва малчуганите от падане.

Да не си помислите, че това е пустеещ терен :). Напротив, то е полигон за любителите на планински бегачи. Kъде са нашите мутри сега да му спретнат и бетонират някое хотелче, да изперат някой лев, а така толкова земя остава зян!... Какви "глупави" каталунци :))))

Интересен паметник разположен на едно от многобройните кръгови кръстовища, каквито не липсват и в селцето Santa Perpetua de Mogoda, отстоящо на около 20км от Барселона.

Същия паметник гледан отпред.

Моята разходка завършва и аз се прибирам в къщи, където ме чака вкусен обяд и кратка почивка преди зaпочване на поредното ми дежурство.

Разходка в Барселона

2010-02-04T15:06:00.011+01:00

Много често, когато съм в почивка, излизам от къщи и посещавам някое от многото красиви кътчета на Барселона. Така, през изминалата неделя, посетих за пореден път парка "Guell" и реших да направя няколко нови снимки на това фантастично място. В "Picasа" имам публикуван кратък фотоалбум на този парк, но до сега не съм писал нищо за него. По- долу помествам няколко фотографии с коментар към тях.

Докато разглеждах този изкуствено създаден парк, си мислех колко е по-красива България с естествените си природни паркове, които ние така и не оценяваме, и не пазим.

Това е алеята на художниците. Тук много автори са изложили произведенията си с надеждата някой да оцени и купи от картините.

Тези красиви, изкуствено създадени сводове събират много посетители, които се наслаждават на човешкото хрумване. Отгоре над тях минават пешеходните алеи.

В тази къща в периода 1906 - 1926 г. е живял най-известния каталунски архитект-авангардист Antonio Gaudi. Плод на неговия гений са много емблематични архитектурни обекти, за които имам намерение да пиша някой път.

Това е изглед на част от Барселона, заснет от една от изкуствените площадки в парка, където се намират "вълшебните къщички със захарните покриви от приказката за Хензел и Гретел". В далечината се синее Средиземно море.

Едно красиво "зимно" цвете, което расте в двора на къщата.

"Зимен" пейзаж от парка с група екскурзианти.

Ето как тези колони поддържат пешеходната алея в съчетание на красивите палмови дървета.

ХАМЕЛЕОНА - една от емблемите на парка и на Барселона. Миналата година вандали бяха отчупили долната челюст на скулптурата, която се вижда, че не е съвсем успешно реставрирана. Винаги тук има много туристи, които позират за снимки. За да се снима само той, често се налага да се чака много докато се "поочисти" терена.

Ето и една красива китайка, позираща на свой сънародник. Аз просто "откраднах" кадъра.

Накрая, със страстна целувка ме изпраща тази влюбена двойка.

Още нещо за бързото говорене

2010-01-24T15:36:00.002+01:00

Има една мъдра мисъл в Библията и тя е: " Нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи". Яков 1:19 . Не мога да дам препоръка на никой да чете тази "отживяла" книга, но за един човек управляващ една държава е задължително да си владее приказките. Много ми хареса позицията на Галина Стоянова по този въпрос, изразена в нейната статия "Бързата уста". Дали пък това определение за непремереното говорене на ББ няма да се окаже най-новия и актуален псевдоним на премиера на България - "Бойко-Бързата уста"?!... И тъй като не бих могъл да го кажа по-добре от авторката на статията, давам линк ето ТУК.

Auriculotherapy - Аурикулотерапия

2010-01-17T04:54:00.003+01:00

В публикация под заглавие "Medicina Tradicional xina:L'auriculoterapia" /Традиционна китайска медицина: ушна терапия/ на испанското списание L'ALZINA, бр.110/16.12.2009г. прочетох за интересна терапия неизвестна ми до сега.

Или както е наречена - Аурикулотерапия. Ето по-надолу превода на цялата публикация:

Аурикулотерапията е терапия от традиционната китайска медицина наподобяваща на акупунктурата. Тя се прилага от много векове, а на Запад особено разпространение е получила през последните години.

Тази терапия може да излекува ефективно редица заболявания като главоболие, лумбаго, болки ниско в гърба, безсъние, загуба на апетит, смущения в храносмилателната система, проблеми с черния дроб, импотентност и др. Това става чрез стимулиране на определени точки на ухото с микромасажи.Тези микромасажи и стимулация се извършват по три различни начина; натиск с възглавничката на пръста на ръката, натиск с пъпка и натиск с върха на нокътя. Дори има специални eлектронни стимулатори използвани в Аурикулотерапията. Също така се използват различни семена и метални перли. Но във всеки случай, налягането трябва постепенно да се повишава.
Областите на ухото, използвани в тази терапия, са най-податливи за получаване сетивни усещания като топлина, светлина, звук и електромагнитно налягане стимулиращо реакциите на някои органи в човешкото тяло.

Връзката на ухото с органите на тялото.

На илюстрацията са показани 25 точки на ухото, за контакт и стимулация на отделни части на тялото. Ако упражним въздействие, например, в зоната, свързана със сърцето може да се помогне за лечението на сърдечно-съдови заболявания. Което има връзка със света на емоциите и може ефективно да се използва в случаи на безсъние, кошмари, амнезия, психични разстройства, ...

Ако окажем интервенция в областта, свързана с далака, се улеснява храносмилането и се подобрява кръвоснабдяването на мускулите. Което от своя страна спомага за лечението на гастрит и язва на стомаха.
Масажа в точката свързана с областта на белите дробове, подобрява кръвообращението, дава допълнителна енергия, премахва паренето при уриниране и улеснява самото уриниране.

Този масаж помага и за подобряване дейността на дихателната системата при патологични случаи, като например белодробна туберкулоза, астма и отоци. Подобрява функцията на тънките черва. Стимулиране на тази точка е ефективно при лечение на диария, влошена функция на стомашно-чревния тракт и туберкулоза.
Тази точка е свързана с буферите задържащи течност (урина) и масажа на ухото в това място спомага за лечение на цистит, остър или хроничен пиелонефрит, нефрит, простатит, напикаване, и често задръжане на уринa.

Най-голямо постижение на Аурикулотерапията.

Най-голямото постижение на Аурикулотерапията е може би лекуването на гинекологичните проблеми като дисменорея (болезнена менструация), на стерилитет, аменорея (спиране или прекалено продължителна менструация).
Сред най-популярните приложения на тази терапия са: спиране на тютюнопушенето и регулиране на храненето. Aурикулотерапията е успешна при лечението на: алкохолизъм, алергии, безпокойство, умора, ишиас, повръщане, диария, главоболие, запек, хемороиди, безсъние, менопауза, гадене, ревматизъм и др.

Противопоказания:

Аурикулотерапията да се прилага внимателно при бременни жени, тъй като неправилното прилагане може да предизвика спонтанен аборт или преждевременно раждане.
В случаи на възпаление на ухото, е забранена терапията, за да не се разпространи възпалението.
Преди започване на Auriculotherapy, трябва винаги да се съобразяваме с кожата на пациента, тъй като тя е различна лятото и зимата и е специфична за всеки човек.
По време на терапията да се внимава да не се увреди кожата на ухото.
За повече информация, се обадете в центъра за физиотерапия.

Susanna Garriga Artigas
Centre de Fisioterapia Palau
Fisioterapeuta i Terapeuta en
Medicina Tradicional Xinessa

Великия гръмовержец ЗЕ/в/С

2010-01-09T01:31:00.002+01:00

Не съм мислил да започвам Новата година с такъв пост, но великия бог ЗЕ/в/С ме принуди. В продължение на няколко дни, не мога да коментирам публикации на Иво Инджев. Всички мои опити се оказаха безуспешни. Дали вече съм на мушката на великия гръмовержец, или е някакво техническо недоразумение на това чудо интернАта? А може би г-н Инджев така си е настроил сайта, че да не допуска мои коментари. Последното не мога да го приема, мисля, че е прекалено наивно и обидно за журналист от класата на Иво Инджев. Но, ако с моите коментари представлявам някаква заплаха за властта в България - Бойко да ни е на помощ! Въпреки всичко, за мен е достатъчно, да чета написаното в блога на г-н Инджев и така да се осведомявам за истинските неща в България.

Имаше една сентенция, която гласеше горе-долу така: "Бог да е на помощ на този мъж, който търси съвършената жена. Още повече - след като я намери".

В този дух бих казал: Бог да е на помощ на народ, който иска да си избере Бойко, a още повече - след като си го е избрал!

Честита новата 2010 година

2009-12-31T04:21:00.011+01:00

Посрещнете я с радост,
живейте я в щастие,
изпратете я със здраве!
Честита Нова година!

"Събудете се българи"

2009-12-24T05:18:00.003+01:00

Това е култовото заглавие на един "буден" блог с автор Мирослав Джоканов. Самото заглавие на блога говори красноречиво за необходимостта от събуждане на българското общество. Особена тревога буди посланието на автора, след приетите поправки в закона за електронни съобщения (ЗЕС). И вижте парадокса, съвсем наскоро ББ се обяви за референдум по отношение на новините на турски език, въпрос, който със своята несъстоятелност не подлежи на коментар. А по този тъй важен въпрос, какъвто е нарушаването на свободата в комуникациите на цял един народ, тихомълком и предпразнично се гласуваха милиционерски изменения, които няма да издържат, ако бъдат атакувани в Европейския съд. Този буден младеж е автор и на актуална петиция , която /по мое скромно мнение/ трябва да бъде подписана от всеки нормално мислещ българин. Но по-добре прочетете самия материал в блога на Джоканов.

Петропавловския манастир

2009-12-17T14:23:00.000+01:00

На връщане от Шумен, малко преди Търново се намира девическия манастир Св.Св."Петър и Павел", който извисява кула и се вижда от далече. Най сетне осъществих това мое желание да видя отблизо тази света обител.

Входа на манастира

Изображението на двамата Христови Апостоли

Красив оазис, като райски кът

Сградата на манастира

Камбанарията с часовника, но... окичена с параболични антени?!...

Параклиса на Манастира

Надписа отблизо

Историята на манастира

На изпроводяк ни изпраща красивия залез

Шумен

2009-12-16T13:43:00.010+01:00

През ваканцията ми се наложи да отида до гр.Шумен по работа. Тъй като имах достатъчно свободно време, реших да направя снимки на града, някои от които помествам тук с мой кратък коментар.

Шумен - един от възрожденските ни центрове, дал не малко на българската култура.

Красиво оформени алеи в централната част на града.

Паметника на Добри Войников, заел заслужено място в центъра на града.

Паметника на унгарския революционер Лайош Кошут.

Бившето Военно училище, сега - Национален военен университет
" Панайот Волов".

Окаяният външен вид на НВУ "Панайот Волов" съвсем не подхожда на европейска държава член на НАТО. Ако се заделят за ремонт част от спестените 27 милиона на нашите "честни, работливи и неподкупни" съдии, сградата ще добие друг вид. Какво пречи да се върнат в бюджета тези пари, както стана с престъпно неусвоените милиони за лечение на болни деца?

ББ има думата по въпроса. Или - нека да си лае кервана:-)...

Хубаво оформена част от центъра на Шумен, но видно е колко трудно, а може би и невъзможно е да се спасим от комунистическите символи на нашето битие .

Историческия мемориал на известното "Шуменско плато".

Паметника на "Дядото" - още едно доказателство за безизходното положение в което са поставени шуменци. Имам едно предложение към шуменската управа, което няма да им коства никакви финансови средства: Да поставят указателни табели с надписи на всички паметници, които да обясняват на хората, че това са паметници, на една престъпна тоталитарна система.

Така няма да се наложи демонтаж и търсене на подходящо място за оформяне на музей на тоталитаризма / какъвто между другото се оказва, че е нужен почти за всяко населено място/.

Паметника на Вела Пискова...

Ето един "подвижен паметник " от времето на
"РАЗВИТИЯ СОЦИАЛИЗЪМ" !

Хайде Наздраве!

Габрово

2009-12-13T05:15:00.005+01:00

През ваканцията снимах някои от забележителностите на Габрово. Тук помествам няколко от тези снимки, правени на свечеряване и през нощта.

Старият часовник

Домът на културата

Църквата "Успение на Пресвета Богородица" 1865г.

Априловската гимназия

Странноприемницата

Пешеходната зона

Старата поща - сега библиотека

Кои са безумните

2009-12-09T07:13:00.002+01:00

"Безумните се поставят на висок чин", казва Соломон в Еклесиаст 10 гл. 6 ст. Отделно Лоурънс Питър в своята малка книжка "Принципът на Питър" пише за основния принцип, доказан на практика, който гласи: "Във всяка служебна йерархия хората биват повишавани до нивото на тяхната некомпетентност."

Колко ли пъти са надвишили своето ниво на некомпетентност двамата ни държавни мъже, за да заемат тези високи чинове? Дали те са безумните според Соломон или тези, които са ги избрали? Георги Седефчоф /Гоце/, най-добре се проявява като агент на ДС и КГБ. Това той го може най-добре.

А Бойко Борисов все още не може да се оттърси от пожарникарския си манталитет и да заработи като премиер, така както беше обещал преди изборите. Един тандем съставен от агент на ДС и пожарникар със съмнителна репутация. Как ли ще работят в интерес на България все още не ми е ясно.

Все едно да повериш на вълци да пазят стадото. Хем смешно, хем трагично!

Ако това не са абсурди - здраве му кажи!

Но както се казва: "Керванът си лае, а кучето си върви."

Най - големият хищник

2009-12-07T21:15:00.002+01:00

Вчера, на централната улица "La rambla" В Барселона, тези симпатични младежи провеждаха своя мълчалив протест в защита на животните. Денят макар и слънчев не беше от най-топлите, как ли са се чувствали тези полуголи хора? Този протест ме накара да се замисля и да си задам следните въпроси:

-Толкова ли е трудно да престанем да се храним с животински трупове?

-Защо изяждаме животните, а в някои случаи и наши любимци, невинни агънца, яренца, сърнички и т.н.?

-Дали наистина вегетарианското хранене не може да замени някои съставки, които ни дава месото?

-Защо мой приятел, престанал да яде месо на 12 г. възраст, доживя 95 г. и до последно беше с разсъдъка си, без наченки на склероза и в пълна кондиция, движеше се без бастун?!...

-Някои, включително и лекари, твърдят, че месото е източник на незаменими белтъчини, които не можем да си набавим по друг начин. Това вярно ли е?

-Защо вегетарианците живеят по-дълго?

-Не е ли човека най-големия хищник?

И така може да се пита още и още...

" Стига вече робство и убийства "

17 пролетни мига на малката - Голяма поетеса

2009-12-04T16:55:00.007+01:00

Петя Дубарова
25.04. 1962г. - 04.12. 1979г.

Днес, 4 декември, се навършват 30 години от смъртта на Петя Дубарова. Една знаменита поетеса, която живя само седемнадесет пролети, но постигна това, което много от нас не могат да постигнат и за 117 години.

Мир на праха й!!!

" Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането." Екл.7:1

НЕДОСЕГНАТА

Въздухът е чер като отрова,

мътен е и страшно ме души.

Вятърът - артист и стар, и ловък -

хвърля се от кестена плешив.

Бих желала в този миг да стъпвам

в пясък побелял от доброта

длани от морето да отдръпвам,

длани побелели от солта.

Искам като прах да побелея,

бяла като брезова кора,

в сенките добри да се прелея

и да бъда като тях добра.

Щом на белотата ми посегнат

нощи като прилепно ято,

да не позволя да ме досегнат

и ме изгорят като листо.

16.11.1975

Самолет на бъдещето *

2009-12-03T03:32:00.003+01:00

През месец юли 2009 г. учени от Немския Аерокосмически Център (DLR) тествали успешно полета на първият самолет с водороден двигател "ANTARES DLR-H2" , захранван от горивни клетки . " Водородa и кислородa с които се захранва двигателя и емисии само от водна пара, обещават бъдеще на този експеримент", казват експертите. Моторизирания планер с 20 м разпереност на крилата е излетял от летище Хамбург и полета му е продължил около десет минути. Главният конструктор Йохан Дитрих Вьорнер каза: "Ние подобрихме производителността и eфикасността на горивните клетки, така че да позволи на самолета да излети с пилот на борда". Клетките произвеждат електроенергия и отделят само водна пара. Водорода се съхранява в специални контейнери закачени за крилата. "Ние трябваше да подсилим крилата, за да могат да носят контейнерите. Дизайнът на самолета е съобразен така, че да се избегнат вибрацийте при полет", каза друг един от конструкторите. Според предвижданията, само няколко седмици са достатъчни за подготвяне на първия полет от няколко часа, на разстояние около 800 км и височина 4000 метра.

Може би това е един от самолетите на бъдещето.

* превод от испанския печат

Швейцарски приумици*

2009-12-02T14:53:00.000+01:00

"Еris", е името на новата планета джудже, открита в нашата Слънчева система. Със същото име е наречен и този часовник. Неговият дизайнер Pierre Jonud е вдъхновен от сферичната форма на планетата. Той е известен с авангардните технологии, които прилага при производството на нови часовници, съобразени с екологичните изисквания. "Еris" e с анодиран алуминиeв корпус с цвят на антрацит в комбинация с минерален кристал. Създаден е по известната швейцарска технология в производството на часовници. Часовата стрелка е бяла, а минутната - оранжева. С компактните си размери 3.3 см в диаметър и тегло 34 грама, може да се носи като украшение окачен на шията. Часовника се продава с каишка от естествен каучук с дължина удобна за окачване около врата. Механизма на часовника е изработен от швейцарски кварц.

превод от испанското списание "MRW Magazine"

Нова технология*

2009-11-26T09:27:00.010+01:00

Нов 43-инчов параболичен монитор NEC CRV43 се появи на пазара. Това са 4 монитора съединени в едно. С времето за реакция 2 ms, новият монитор дава възможност за възпроизвеждане във формат DVI-D и HDMI. Притежава яркост 200 cd/m, контраст 10,000:1 и покрива 100% цветната гама по стандарта sRGB, разполага с USB 2.0 порт. За този монитор се изисква и по-специално място, но веднъж инсталиран, панорамната гледка на екрана ще ви пренесе в един нов свят.

* превод от испанското списание "MRW Magazine"

Гарван гарвану око не вади

2009-11-12T10:23:00.002+01:00

Толкова е хубаво да се случи този "импийчмънт" на агента от ДС Гоце Седефчоф - президент на България, че просто не е за вярване.

Моя позната, която дори мога да нарека добра приятелка, ме посъветва да не си развалям блога, като пиша за политика, имайки впредвид моите закачки с премиера Бойко Борисов. Аз и обещах да се въздържам, защото и без това нямам достъп до пряка информация тук, където се намирам. Но все пак блога нали е затова, в него да отразявам моите лични вълнения и впечатления от това, което се случва около мен, което ме засяга и мен. И тъй като не ми е безразлично това, което става в бедната ни държава, от време-на време и аз "оквам" в нет пространството, та белким ми олекне.

И да си дойда на думата, изявлението на премиера в странство беше кьорфишек, прах в очите на западняците, които трябваше да позират с "нашия" човек, а пък после той ще си я завърти приказката така, както е угодна нему. Ще "замаже" работата, ще прояви "държавно мислене", като зрял политик... Е как да го направи, като гарван гарвану око не вади. Ние да не сме малки деца да ни залъгва, че видите ли страната ни няма полза точно от такива неща, които да я дестабилизират. Напротив, точно това ще помогне да се стабилизира България, но няма как да стане, защото започне ли да се разплита чорапа, ще стигне и до негово величество генерала. А това е равно на самоубийство. Сега ще се разбере точно кой е Бойко Борисов, Ще го разберат и тези, които са гласували за него, ще го разберат и тези от Европа. А другите си го знаем.