"Президент на РъБъ" - една гадна книга

Немалко книги съм прочел в моя живот до сега, но никоя не ми е допринесла толкова неприятни емоции, както тази на журналиста Иво Инджев - "Президент на РъБъ". Трудна за четене книга особено за емоционални натури, като мен. Погнусата и отвращението от описаното в книгата, често ме караше да спирам четенето и да продължа след дълъг престой. Мислил съм си колко ли усилия е коствало на автора да опише всички гадории на президента Георги Седефчоф (Гоце). Сигурно не му е било леко на човека. 

Когато въпросната персона беше предпочетен за президент от избирателитe, пред Петър Стоянов, бях изумен от простотията на  хората  гласували за него. А когато беше избран за втори път, ми идваше да се гръмна. Добре, че бях "навън". Такъв  резил, такъв мазохизъм не познавам. Може би е възможен, наистина, само в държава като РъБъ. Може би и затова сега народа гузно мълчи и се спотайва. Не реагира на нищо. Нито на престъпните гафове на президента, нито на гафовете на премиера.  Дали по този начин не се самонаказва за глупостта, която допусна, или наистина му е толкова "багажа"?!... Ето, на този въпрос не мога да си отговоря.

 С радост и облекчение приех възможността да се махна от РъБъ, и да се хвърля в нищото, след като Г.Седефчоф, беше избран за президент. Просто бях получил фобия. С показването му по телевизията, веднага изключвах телевизора. Разбира се имаше и други причини, заради които избрах несигурния път на емигрантството, но ако я нямаше тази с избора на президента, може би нямаше да се втурна в тази авантюра, при положение, че имах достойна работа (за заплащането не става дума). А пътя, който изминах  в чужбина, съвсем не беше от най-леките. Сега все по-често си мисля, че ако не се вразумят българите, които ходят до урните, едва ли ще се завърна. Тук водя достоен живот в чуждата за мен страна, а когато си отида през ваканцията в Родината,  се чувствам като емигрант. Това не е нормално...

 

Честита 2011 година !

 С мъничко тъга се разделяме с 2010 година,  която отмина  безвъзвратно  и беше богата на събития,  които никога  няма да се повторят  в нашия живот.  Всеки един от нас, през изминалата година, е преживял и хубави и лоши моменти. Всеки нещо е спечелил и нещо е загубил! Някои от нас загубиха скъпи близки. Други се сдобиха с мили рожби, които поемат щафетата на живота.

Всеки с малко е помъдрял!...

Безспорно  всички остаряхме още една година. Това, обаче, не бива да ни натъжава, защото някои от нас нямаха тази привилегия! 

Всичко е преходно и всичко е суета, казва Соломон в своя "Еклесиаст":

Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.  Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?  Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.  Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.  Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.  Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно отиват.  Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.  Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

                                                                                                                           Екл. 1 : 2-11

Само човешката глупост е безкрайна - твърди Айнщайн. И това се потвърждава в реалния живот от някои български политици.

Въпреки всичко, животът продължава!

Погледът е отправен напред с нови надежди към настъпващата 2011-та. Какво ще ни донесе тя - само Бог може да каже!

На моите любезни читатели пожелавам весело посрещане на новата  година!  Нека да има по-малко сълзи в очите! Но ако ги има, те да са от радост!  Нека щастието да бъде наш постоянен спътник,  разумът -  верен съветник, а съвестта - нашият строг съдия!

Весела и щастлива, мирна и благодатна 2011 година!

Самодоволен наглец

"Лицето на човека е огледало на неговата душа." или "От чисто сърце гледат чисти очи." В тези народни мъдрости има голяма истина.  На  лицето е изписано всичко. Само е необходимо  да знаем азбуката, за да го прочетем. 

Първата мисъл, която ми хрумна когато видях тази фотография на българския премиер беше: "Самодоволен наглец".  Думата "наглец" е богата на съдържание, което нямам намерение да описвам.   А самодоволството - всеки нормален човек може да го прочете на лицето му. 

Тук, където се намирам, нямам възможност да участвам пряко в политическия живот на България и единствения начин да се осведомя за събитията в страната е интернет. Така разбрах и за освиркването на зам министъра от боковото правителство на концерта на ФСБ. Това освиркване означава, че любимият ни премиер скоро ще бъде отсвирен от БГ матряла. То бива наглост и простотия, но неговата  няма край.