Клати ли се испанската корона

                                                                              Голям медиен скандал се разрази след като се разбра, че испанският крал Juan Carlos е бил на лов за слонове в северноафриканската държава Ботсвана. Величайшата особа не се посвени публично да се извини и да поиска прошка от поданиците си и да обещае, че никога повече не ще допусне да се случи подобно нещо.

Неблагоразумието, което прояви краля е, че си е направил снимки с убитото животно. След публикацията на тази снимка  се появиха и други такива запечатали ловните му подвизи  в миналото.

Според мен грешката на този специален ловец  се състои  в това, че не се е допитал до екс президента на РъБъ Гоце Седефчоф  от Сирищник - убиеца на архари, как да  подкупи медиите и да си осигури медиен комфорт. Кралят, който е  почетен председател на световната организация за защита на дивите животни "WWF", попадна и под жестоката критика на известната Бриджит Бардо , която пледира за отстраняването му от този пост.    А сред поданиците му  върви анкета "ЗА" и "ПРОТИВ" монархия.

Излишно е да задавам риторичния въпрос-"А къде сме ние,  имаме ли независими медии и гражданско общество??? "

Кучешкият господар

В бедната ни държава си имаме един специалист по кучетата, на който целокупният български народ дължи  признаването на  нашенското овчарско куче, като порода с автентичен български произход. Е, това наистина е повод за гордост и аз се гордея с този факт, че и ние, като нация, сме дали нещо на света.  Един ден  поколенията съвсем заслужено трябва да издигнат паметник на този наш най-велик кучкар за всички времена български. Не случайно е  и определението, което той дава на българите, че са като кучетата и затова трябва здраво да се държат. И наистина  този "велик" българин здраво държи поводите на една цяла нация от  гладни кучета, които повече наподобяват кротки овчици, както са окачествени от Николай Слатински. Е, тук-там има и малки изключения. Не споделям  вижданията на автора само по въпроса за АЕЦ "Белене",  за останалото съм напълно съгласен с него. Ето как започва публикацията: "Докато съзерцавахме с присмех или с тъга как един недостатъчно образован и достатъчно невъзпитан, абсолютно безпардонен и относително наивен човек си играе с държавното управление като невръстно дете със скъпа играчка - хем й се радва, защото е лъскава, хем иска да я разглоби, за да види какво има „вътре” - беше сравнително безобидна комедия с елементи на фарс..."следва цялата публикация >>>

Изповедта на Мишо

Една  необичайна и вълнуваща история  ме провокира да публикувам този материал.

Михаил Райчев - Мишо,  е най-обикновен млад мъж, когото обстоятелствата  са принудили да си потърси късмета в чужбина.  

 На 36 години  все още е сам,  не е създал семейство. Открит  и  прям, той не се срамува  да разказва за миналото си. Беше ми казвал, че е бил в затвора, че е взимал наркотици, че се е занимавал и с други не дотам лицеприятни неща, но до сега не е имало удобен случай да си поговорим повече. Но ето, че тази вечер, връщайки се от работа, се отби при мен. Наред с другите неща, заговорихме за младежите, които ползват наркотици и за това колко трудно или почти е невъзможно един наркозависим да се откаже от дрогата. 

 Мишо е приятен събеседник и на мен винаги ми е доставяло удоволствие да го слушам, може би защото изказа му е автентичен и най-вече защото разказва неща от живота си, които не всеки би споделил. 

Та във връзка с наркозависимостта той ми каза: "Ванка, ако някой твърди, че един наркозависим е невъзможно да се освободи от капана на дрогата, съм готов да го опровергая, защото аз успях да го направя преди 13 години  и се гордея с това." 

Разказът му продължи с това, че дискомфорта при липса на дрога  може да се сравни с грип, но на 5 - 6 степен. Страданието ( да , "страдание"  е точната дума ) е съпроводено с прилив на топли и студени вълни, температура и прилошаване, гадене и изпадане в състояние на неориентираност  придружена с лошо настроение - достигащо до  лудост. 

До тук нищо особено, но буди интерес начина по който Мишо е осъществил самолечението си.  За да не се поддаде на желанието си отново да започне, той е трябвало да направи така, че дори и да иска, да не може да вземе поредната доза. За да се изолира  решил да отиде в затвора. Но как  да отиде в затвора, трябва да се направи някакво престъпление - и той го прави. 

 За една нощ отключва и "открадва" пет леки коли,  премества ги от едно място на друго. Взема радиокасетофоните на три от тях и се прибира в къщи.  Умишлено е оставял следи, работил е без ръкавици. Легнал си спокоен от извършеното чакайки  да дойдат, за да го "приберат". Но полицаите не идвали. Като се наспал излязъл и отишъл в кафето  да се види с приятелите си, които в този момент  усилено коментирали как цялата полиция на гр. Попово е вдигната на крак. През изминалата нощ били откраднати 5 леки  коли. "Аз ги откраднах тези  коли", бил отговора на Мишо, с който смаял приятелите си. Не му повярвали. Тогава той помолил таксиметровия шофьор, който бил на съседната маса и чул целия разговор, да го закара до вкъщи, за да вземе касетофоните и  след това в полицията, за да се предаде.

Така и направил, отишъл си вкъщи взел  касетофоните в една чанта и когато приближавал чакащото го такси пристигнала патрулката.

 - О-о-о, Мишо, накъде така? - запитал единия от полицаите.

-Отивам в полицейското управление.

-Ха, какво ще правиш там?

-Как какво, ще се предавам, тази нощ откраднах пет коли и три радиокасетофона. Ето ги в чантата, като доказателство.Ако не ми вярвате, питайте шофьора на таксито, той чу какво казах на приятелите си.

Полицаите се стъписали. В първия момент не могли да разберат, толкова били изненадани от думите му, че не могли да повярват. След първоначалното стъписване, се осъзнали и след като шофьора на таксито потвърдил думите му, не му дали възможност да ползва таксито а го откарали "служебно" с полицейския автомобил.

 Процедурата нататък е  ясна - естествено бил задържан.  Първите 45 денонощия в ареста на полицията били кошмарни вследствие на страданията причинени от липсата  на редовната  доза хероин. Трябвало да пие минимум по 5 литра вода на денонощие, докато се изчисти организма, но успял. 

За такива престъпления наказанието, което е трябвало да изтърпи било от една до три години. Съдът му определил присъда по-малка от минималната - 11 месеца. Накрая Мишо чистосърдечно си признал мотивите на престъплението пред съда, след като изслушал присъдата и бил сигурен, че е преодолял кризата. 

Помолих за разрешение да публикувам тази негова изповед придружена със снимка. Не  бях много обнадежден, че  ще получа съгласие, но  отговора му беше: "Нямам нищо против.  Пиши.! Ако може  да помогне и на други, ще бъде добре." Дори ми каза, че напълно ми се доверява, и няма нужда да прочете материала преди публикацията. Не само това, но ми обеща да ми разкаже още; как е започнал, как е продължил и какви други глупости е извършил  и  как смъртта, от свръх доза, на неговата 22 годишна приятелка  го е мотивирала, за да предприеме тази невероятна стъпка, за да се спаси. 

Целият разказ на Мишо ми прозвуча като фантазия. Силно ме развълнува съдбата на този  симпатичен млад мъж, предпочел затвора, за да се спаси от хероина. Загубил приятелката си, и почти една година от свободата си, но спечелил живота си. Е, не по най-подходящия начин, но все пак  успял. Нали  "Победителите не ги съдят".