Меглена Кунева

Преди последните президентски избори бяхме виртуални приятели с Меглена Кунева във Facebook. Още не беше решила да се кандидатира за президент, все още беше на етап агитация от страна на приятелите в сайта да издигне кандидатурата си. Но   приятелството ни продължи  само до момента, когато най-добронамерено и зададох въпроса:  " Г-жо Кунева, при всичкото ми уважение към Вас, как бихте коментирала информацията изнесена ТУК ?" Все пак исках да получа някакво  обяснение, за да имам основание за подкрепата си , а също да мога да отговарям на въпросите на мои познати и приятели, защо бих гласувал за нея. Вместо отговор, г-жа Кунева   направо ме заличи от приятелската листа на профила си.

След известно време аз изтрих  своя профил във Facebook, но едно съмнение се загнезди дълбоко в мен.

Знаех, че не е дотам читава, но като имам в предвид, как можеше да се оцелее по онова време, някак си я оправдавах до известна степен и се надявах, че въпреки лошото минало би била по-добър президент и от Жельо Желев, и от Петър Стоянов, да не говорим за Георги Седефчоф. Надеждите ми се основаваха на нейната богата европейска кариера, на интелекта, който притежава и донякъде на осъзнаване на грешната посока, която беше следвала до този момент.

Сега като един от лидерите на Реформаторския Блог и водач на листата за евроизборите ще видя какво ще последва. Дали ще продължи да се бори за промяна на статуквото в България, или стремежа й ще бъде само  да се докопа до топлото европейско кресло.

Иван Костов

Превъзходен икономист ръководител на Държава, но лош партиен организатор. Това е бедата на демокрацията в България. Оказа се, че избори печели не този, който може да управлява държавата, а тези, които могат да управляват партиите и да се възползват от машинации по време на избори. Затова България е на този хал. Иван Костов има последователи, не защото е добър партиен организатор, а защото е превъзходен държавен ръководител. Това са две съвсем различни понятия и бедата на сините е, че не можаха да направят тази разлика.

 Трябваше друг да управлява Партията, а Костов да бъде използван като специалист за след  изборите.

Ако сините се обединят, в никакъв случай не  бива да забравят Иван Костов от който могат да се възползват като консултант.

 Нищо не е загубено, трябва да се вслушаме в предложението на Мартин Димитров за създаване на нова дясна партия, защото се задават  нови избори.

Кой дърпа конците?

В блоговото пространство има един АВТОР, чието остро журналистическо перо не спира да доказва с всяка своя публикация колко е силна и важна четвъртата власт и какви нещастия е причинила и продължава да причинява тя на собствения си народ. Купени псевдо журналисти заслепени от финикийските знаци на своите робовладелци,  не виждат и не чуват самотните, тревожни вопли на неколцината блогъри в интернет пространството. 

 Така навремето имахме един успешен премиер, който единствен направи нещо добро за страната  в периода  1997-2001, но  не се долюбваше с медиите и те му го върнаха тъпкано и то така, че стъпкаха и унищожиха крехките кълнове на демокрацията.

Чета публикациите на този АВТОР редовно и често си задавам въпроса: 

"Какво  може да се направи, за да се променят нещата в България, защото както е тръгнало едва ли ще ни стигнат  "40 години бродене в пустинята". 

Вижда се, че който владее медиите (който дърпа конците) - той управлява.

Комунистическата мафия, естествено, по-бързо се ориентира  и съответно си напазарува почти всички официози с което доказа, че наистина престъпните елементи в едно общество, първи се ориентирват във всяка нова ситуация. Те са като мръсотията, която  излиза винаги отгоре с пяната.  "Готвача" трябва да обере тази  пяна с голямата лъжица  и да я изхвърли, но ако  не го стори  тогава всички  сърбаме помията.

 Преди  избори често се сформират  нови партии, които обещават какво ли не. Може би  наистина  има хора с честни и добри  намерения между създателите на партии, но при положение, че не е решен въпроса с вярното и точно отразяване на събитията - всичко е нахалост. 

Така разсъждавайки, стигнах до извода, че:

 Вместо да се създават нови партии, които да ни "оправят" е по-добре да се  организираме и съберем  пари, за да си създадем собствена медия.  

 Ако се отразяват вярно събитията в страната, Партията, която може да ни оправи вече съществува. Дори един глас да имаме в пространството, който да излъчва истината хората ще  слушат, както слушахме едно време "черните станции" преди да ни нападне демокрацията и ще се замислят.

 Иначе какво се получава на практика:

 Идва си бай Иван от работа изморен, измръзнал, заработил съответно няколко лева, колкото за насъщния.  Сяда  пред телевизора, пийне някоя чашка  и слуша "новините".

Като няма друг източник на информация, бай Иван приема всичко за чиста монета и ако го попита човек на другия ден истина ли е това което е чул, той   отговаря: "Да, истина е,  казаха го по телевизора!"