Иван Костов

Превъзходен икономист ръководител на Държава, но лош партиен организатор. Това е бедата на демокрацията в България. Оказа се, че избори печели не този, който може да управлява държавата, а тези, които могат да управляват партиите и да се възползват от машинации по време на избори. Затова България е на този хал. Иван Костов има последователи, не защото е добър партиен организатор, а защото е превъзходен държавен ръководител. Това са две съвсем различни понятия и бедата на сините е, че не можаха да направят тази разлика.

 Трябваше друг да управлява Партията, а Костов да бъде използван като специалист за след  изборите.

Ако сините се обединят, в никакъв случай не  бива да забравят Иван Костов от който могат да се възползват като консултант.

 Нищо не е загубено, трябва да се вслушаме в предложението на Мартин Димитров за създаване на нова дясна партия, защото се задават  нови избори.

Кой дърпа конците?

В блоговото пространство има един АВТОР, чието остро журналистическо перо не спира да доказва с всяка своя публикация колко е силна и важна четвъртата власт и какви нещастия е причинила и продължава да причинява тя на собствения си народ. Купени псевдо журналисти заслепени от финикийските знаци на своите робовладелци,  не виждат и не чуват самотните, тревожни вопли на неколцината блогъри в интернет пространството. 

 Така навремето имахме един успешен премиер, който единствен направи нещо добро за страната  в периода  1997-2001, но  не се долюбваше с медиите и те му го върнаха тъпкано и то така, че стъпкаха и унищожиха крехките кълнове на демокрацията.

Чета публикациите на този АВТОР редовно и често си задавам въпроса: 

"Какво  може да се направи, за да се променят нещата в България, защото както е тръгнало едва ли ще ни стигнат  "40 години бродене в пустинята". 

Вижда се, че който владее медиите (който дърпа конците) - той управлява.

Комунистическата мафия, естествено, по-бързо се ориентира  и съответно си напазарува почти всички официози с което доказа, че наистина престъпните елементи в едно общество, първи се ориентирват във всяка нова ситуация. Те са като мръсотията, която  излиза винаги отгоре с пяната.  "Готвача" трябва да обере тази  пяна с голямата лъжица  и да я изхвърли, но ако  не го стори  тогава всички  сърбаме помията.

 Преди  избори често се сформират  нови партии, които обещават какво ли не. Може би  наистина  има хора с честни и добри  намерения между създателите на партии, но при положение, че не е решен въпроса с вярното и точно отразяване на събитията - всичко е нахалост. 

Така разсъждавайки, стигнах до извода, че:

 Вместо да се създават нови партии, които да ни "оправят" е по-добре да се  организираме и съберем  пари, за да си създадем собствена медия.  

 Ако се отразяват вярно събитията в страната, Партията, която може да ни оправи вече съществува. Дори един глас да имаме в пространството, който да излъчва истината хората ще  слушат, както слушахме едно време "черните станции" преди да ни нападне демокрацията и ще се замислят.

 Иначе какво се получава на практика:

 Идва си бай Иван от работа изморен, измръзнал, заработил съответно няколко лева, колкото за насъщния.  Сяда  пред телевизора, пийне някоя чашка  и слуша "новините".

Като няма друг източник на информация, бай Иван приема всичко за чиста монета и ако го попита човек на другия ден истина ли е това което е чул, той   отговаря: "Да, истина е,  казаха го по телевизора!"

Две съседки

БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма, к’во праят децата?
БАБА ЧАТКА: Аа, не съм ги чула още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер шъ си пусна скайпа и шъ си чатна с моите.
БАБА НЕТКА: Ааа, добре шъ напраиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих съ, червих съ, ама три часа ги гледах!
БАБА ЧАТКА: Ауу, Нетке. Ми да ми пратиш линк у скайпа, че да ги видя и аз. От момиче гол юзър не съм виждала! Дядото вече за нищо не става. Съвсем му се е разхлопало флопито и Рамът не му стига. А да не говорим, че хард дискът му вече изобщо не е хард.
БАБА НЕТКА: Ее, стига и ти. И ние вече за нищо не ставаме, Чаткеее. Даже и за спам не ставаме. Ако можех да се сейвна така както бях преди 40 години...
БАБА ЧАТКА: Шъ ти копи пейстна една снимка откакто бях на 25 години. Знаеш ли каква красавица бях? Без никакви бъгове! А тогава нямаше Фотошоп! Сега вече и аз съм станала за рестартиране...Целият ми десктоп се е набръчкал!
БАБА НЕТКА: Ауу, Чатке, ние се заприказвахме, ама аз се сетих, че имам работа. Трябва да компилирам един боб на дядото, че пак шъ ми пусне намръщена емотикона. Шъ ми услужиш ли с онази голямата лъжица, че моите всичките са зипирани версии?
БАБА ЧАТКА: Нетке, не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито.
БАБА НЕТКА: Не помня такова нещо, бе Чатке!
БАБА ЧАТКА: Как така не помниш? Ти ми се логна у нас миналата седмица и ми я рикуестна.
БАБА НЕТКА: Няма такова нещо!
БАБА ЧАТКА: Така ли! Ти лъжкиня ли ме наричаш! Какво си позволяваш! Ууу, да ти се скапе Скайпа дано!
БАБА НЕТКА: Аа, така ли! Магарето ти троянски кон да стане!
БАБА ЧАТКА: Уиндоуса да ти се бъгне и всички да видят к’во криеш в Май Докюментс!
БАБА НЕТКА: Да качиш 30 гигабайта дано. Всичките на корема и бедрата дано!
БАБА ЧАТКА: Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето!
БАБА НЕТКА: Котка да ти изяде мишката!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе антивируса и да ти влязат червеи в ябълките!
БАБА НЕТКА: Някоя невестулка да ти хакне кокошките!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапят драйверите на мотиката и с ръце да копаеш земята!
БАБА НЕТКА: Дядото ти да си ъпгрейдне хард диска и да си хване млада юзърка!
БАБА ЧАТКА: Лицето ти на пиксели да стане!
БАБА НЕТКА: Кучето ти на оптичен кабел да се обеси!
БАБА ЧАТКА: Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти окрадне всички вещи!
БАБА НЕТКА: И компютъра ли?
БАБА ЧАТКА: И компютъра!
БАБА НЕТКА: Иии, пепел ти на ю ес би входа! Повече няма да правя с теб ни аудио, ни видео чат! Даже не искам да ти чувам никнейма, да знаеш!
БАБА ЧАТКА: Ммм, дреме ми на дънната платка! Хакерка с хакерка...

ЧЕСТИТ 1-ви АПРИЛ

Бюрократ

Всеки критикува бюрократите, но няма бюрократ в затвора. 

Бюрократът се хваща за буквата на закона и никога не може да бъде обвинен, че не си изпълнява задълженията. На тези мисли ме наведоха не събитията, които стават в България свързани с протестите и новоназначеното правителство. Провокира ме случаят с учителя по английски Христо Данев и неадекватната бюрократична намеса на шефката на училището Соня Киркова. А не по-малко и отношението на  колегите на Данев.

Като бивш представител на гилдията за мен са особено болезнени темите, които засягат родното образование. Болно ми е за бюрократичното отношение на много от нашите ръководители на учебните заведения от всички нива.

Спомням си, че като взводен командир в казармата, когато защитавах своите войници от взвода, имах проблеми с началниците. Когато по-късно защитавах работниците в техническата работилница като началник и гледах всеки работник да получи пълноценно заплащане на труда си - бях неудобен за директора и партийния секретар. По-късно, когато защитавах учениците си, бях нееднократно критикуван от моя директор на училището. Горкият той, който никога през живота си не беше хващал дневник в ръка, беше спуснат като парашутист на длъжността Директор  на средно училище. И тъй като никога до тогава не беше участвал на педагогически съвет като учител, провеждаше съвети по няколко часа. Тогава именно се изявяваше като командир и през цялото време стоеше прав, за да се вижда, че е началник иначе с дребния си сталинско-хитлерски ръст нямаше шанс да бъде забелязан, ако седеше на стола.

Няма бюрократ в затвора, макар всички да говорят против бюрокрацията и да я ненавиждат.

Случаят с директора на това училище С. Киркова, потвърждава още веднъж тази максима. 

Докога?...

Много често учениците търсят съпричастност от своите учители!  Често те споделят със своя любим учител неща, които иначе не биха споделили дори със своите "спонсори" - родителите.

Ако учителят се отнася бюрократично към проблемите на децата  няма да го осъдят , но такъв учител не може да бъде обичан. А когато учителят е мразен, то и предмета му ще бъде мразен  и такъв учител няма да има успех.

В моето бившо училище и сега се подвизава един "учител", чието име по етични съображения няма да съобщавам, който преподава с учебник в ръка седнал отпред и цял час диктува урока на учениците си и ги задължава да пишат.  Горкият не може да си научи материала. Този учител има не дотам благозвучен "псевдоним" с който бива наричан от учениците.

Спомням си  в един блог имаше анкета и въпросът беше, цитирам по памет: 

 "Ако  попаднете на фронта под командването на президента като главнокомандващ и ви нареди да стреляте по врага,  ще се подчините ли?"

Аз лично бих отговорил:

 "Да, ще изпълня дълга си, но първо ще стрелям в него  и след това по врага."

 Искам да уточня, че тогава президент беше Гоце Седефчоф от с. Сирищник.

 Един командир, а учителят е такъв за децата, трябва да е сигурен, че ако попадне в такава ситуация  неговите питомци няма да го "отстрелят".

Госпожа Соня Киркова дали ще  бъде "отстреляна" от своите ученици, при положение, че в момента е в немилост от немалка  част на българското общество?!...

Президент за пример

Хосѐ Алберто Мухика Кордано (на испански: José Alberto Mujica Cordano), накратко Хосе Мухика е уругвайски политик и настоящият президент на южноамерианската държава.

Хосе Мухика е роден на 20 май 1935г. в уругвайската столица Монтевидео. През 1970 година се присъединява към партизанското движение Тупамарос и след военният преврат през 1973 година е арестуван. След 1985 когато демокрацията се възстановява Мухика е освободен заедно с други Тупамароси създава партията Движение за участие на народа (на исп. Movimiento de Participación Popular, накратко МПП).

Между 1995 и 1999 година Мухика е депутат от МПП в долната камара на уругвайския парламент, а от 2004 до 2004 сенатор в горната камара. Между 2005 и 2008 е министър на селското стопанство.

През 1997 година участва в документалния филм Tupamaros на Райнер Хофман и Хайди Спекона в който Мухика заедно с други другари разказват историята на партизанското движение.

През 2009 година Мухика, когото бразилският президент Лула да Силва определя като един от своите примери, е избран от лявата коалиция „Френте Амплио“ (исп. Frente Amplio, на бълг. Широк фронт) за кандидат за предстоящите президенски избори. Изборите са проведени на 25 октомври същата година и Мухика успява да спечели 48%. На последвалия балотаж на 29 ноември 2009 той успява да убеди 53% процента от гласоподавателите и спечелва изборите срещу консервативния кандидат Алберто Лакале. През март 2010 встъпва в длъжност като президент на Уругвай.

От 2005 Мухика е женен за сенаторката и негова съпартийца Лучиа Тополански.

Той живее в скромните условия на обикновена ферма и дарява по-голямата част от заплащането си. 77-годишният Хосе Мухика обитава къща, чиято пералня се намира извън нея. Водата за прането идва от кладенец в двора, обрасъл с плевели. Само двама полицаи го охраняват, както и Мануела – трикрако куче. Това е уникалната „резиденция”, която си е избрал. Мухика се отказва от луксозната къща, която уругвайската държава предоставя на лидерите си и заживява във фермата със съпругата си. До нея се стига по черен път. „Може да изглеждам луд и ексцентричен възрастен човек, но това е свободен избор”, коментира той. В свободното си време президентът и жена му работят във фермата си – отглеждат цветя. Той води този суров начин на живот, като същевременно дарява 90% от месечната си заплата на стойност около 12 хил. долара на благотворително дружество. Това всъщност го прави най-бедният президент в света. „Живял съм по този начин през по-голямата част от живота си”, казва той. „Мога да живея само с това, което имам.” Благотворителната му помощ подпомага бедни хора и предприемачи, които желаят да стартират малък бизнес. След като дарява парите той получава грубо около средната работна заплата в Уругвай – 775 долара месечно. През 2010 г. посочва в годишната си данъчна декларация, че богатството му възлиза на 1800 долара – толкова струва неговият Volkswagen Beetle модел 1987 г. Тази година той дарява половината от собствеността си – земя, трактори и една къща. Те струват общо около 215 хил. долара. Мухика е избран за държавен глава на Уругвай през 2009 г. Той прекарва 60-те и 70-те години като активен борец в редиците на уругвайските партизани по това време – група, която вдъхновява кубинската революция. Прострелван е 6 пъти. Прекарва 14 години в затвора. Повечето от тях изживява в много сурови условия за живот и в изолация, докато е освободен през 1985 г., когато Уругвай се връща към демокрацията. По думите му повечето от световните лидери страдат от „сляпа идея-фикс да постигнат растеж и потребление, сякаш противното би означавало края на света”.

от блога на Dodo

Ех, Апостоле, Апостоле...

В днешния ден, когато България трябваше  тържествено да отбележи 140 -та годишнина от гибелта на своя Велик син -  Тя, скъпата ни Родина се тресе от протестите на обеднелия и унижен народ. 

Управляващите, които често се кичат с портрета на Апостола, поставяйки го на видно място в кабинетите си, до толкова вярно изпълняват заветите му, че чак народа "ликува и блаженства"...

Тази стара фотография, която малко поосвежих, преди да кача на сайта,  съвсем недвусмислено показва  колко ревностно пазим завета на Апостола. "ВЕЧНО  СЪС  СССР" - този завет ли  остави Левски?

Най-добре ще бъде да надникнем и прочетем какво е написано по темата от  най-острото и смело перо на българската журналистика, според определението на една моя читателка, с което съм съгласен на 100%. 

 П.П.

Който има желание, може да се познае на тази стара фотография и сигурно се гордее с миналото си, а защо не и със сегашната си позиция.  Аз обаче се срамувам и ми е болно,  защото на нея гордо е застанал един близък на сърцето ми човек, с който сме от двете страни на "барикадата".

Отиде си един Велик артист

Отиде си един голям талант!

Българийо, ти осиротя с още един велик артист  и музикант,  който създаде уникални, незабравими музикални произведения и образи в киното и театъра!

Тодор Колев вече не е между нас, пресели се в един по-хубав и по-справедлив свят.

Мир на праха му!

Папа Буда - Тиквоний I-ви

Доживяхме да се прослави България и на папско ниво. Пълна  заслуга за това има нашия премиер-слънце, който и в тази си роля ще се прояви на нужното ниво според  автора на блога от който  копирах фотографията. Чудесна е идеята на колегата, която можете да прочетете ТУК.

Нека ни завиждат западняците и да се учат от нас, ако могат!...

БУДА

Никога не съм се съмнявал в престъпното минало на "миличкия" ни премиер. Ако се поразровите в блога  ще намерите доказателства за това  още преди изборите. Смятах Борисов за малко по-умен, но явно съм се излъгал или може би е невъзможно да бъде умен поради факта, че е нагазил толкова дълбоко в батака, че всяка проява на "умност"  би му коствала живота.

Така е, прави ли се човек на много умен винаги изглупява.

Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

                                                                          Притчи 3:7

Правя този пост най-вече заради мои определени читатели на блога, които ме обвиняваха, че мразя Бойко  и не можех да ги убедя, че премиера ни е мафиот.

Не го мразя човека, но и не го обичам. Не съм толкова заслепен, че да не виждам истината.

Тъй като медиите в България не дават гласност на събитията от първостепенно значение, с много малки изключения, препоръчвам на тези мои приятели да изгледат ей това предаване на телевизия СКАТ с водещ Велизар Енчев: 

http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=6138 и след това да се замислят.