8 MART

                
                                                   ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МИЛИ  ЖЕНИ!!!

                                           ЖИВИ И ЗДРАВИ,  ВЕСЕЛИ И ЩАСТЛИВИ!!!

Със 110 в цяла Испания

От днес, 7-ми март, в цяла Испания максималната скорост на движение по автомагистралите е 110 км/h. Още в началото на либийските събития, испанското правителство взе решение за икономия на горива, произведени от петрол. Опозицията в лицето на народната партия  PP-partido popular, също адмирира това решение на правителството. 

По испанската телевизия беше показан резултата от направения експеримент, в който участва специален екип. С лек автомобил беше изминато разстояние от 100 км със скорост 120 км/час и на връщане със скорост 110км/час.  Икономията  беше около 2 евро, а закъснението  в рамките на  10-на минути. Този факт бе достатъчен, за да се убедят гражданите, че взетото решение, за намаляване на скоростта с 10 км/час, е правилно. Никой не роптае, никой не изказва недоволство от това ограничение. Така беше и при забраната за пушене  в обществените заведения  след 1 януари 2011 год. Тук не се направи никакво изключение за никого, нито разделиха масите на пушачи и непушачи, както беше в РъБъ нищо, че и на Сапатеро му предстоят избори. 

 Къде сме ние?!...

"Президент на РъБъ" - една гадна книга

Немалко книги съм прочел в моя живот до сега, но никоя не ми е допринесла толкова неприятни емоции, както тази на журналиста Иво Инджев - "Президент на РъБъ". Трудна за четене книга особено за емоционални натури, като мен. Погнусата и отвращението от описаното в книгата, често ме караше да спирам четенето и да продължа след дълъг престой. Мислил съм си колко ли усилия е коствало на автора да опише всички гадории на президента Георги Седефчоф (Гоце). Сигурно не му е било леко на човека. 

Когато въпросната персона беше предпочетен за президент от избирателитe, пред Петър Стоянов, бях изумен от простотията на  хората  гласували за него. А когато беше избран за втори път, ми идваше да се гръмна. Добре, че бях "навън". Такъв  резил, такъв мазохизъм не познавам. Може би е възможен, наистина, само в държава като РъБъ. Може би и затова сега народа гузно мълчи и се спотайва. Не реагира на нищо. Нито на престъпните гафове на президента, нито на гафовете на премиера.  Дали по този начин не се самонаказва за глупостта, която допусна, или наистина му е толкова "багажа"?!... Ето, на този въпрос не мога да си отговоря.

 С радост и облекчение приех възможността да се махна от РъБъ, и да се хвърля в нищото, след като Г.Седефчоф, беше избран за президент. Просто бях получил фобия. С показването му по телевизията, веднага изключвах телевизора. Разбира се имаше и други причини, заради които избрах несигурния път на емигрантството, но ако я нямаше тази с избора на президента, може би нямаше да се втурна в тази авантюра, при положение, че имах достойна работа (за заплащането не става дума). А пътя, който изминах  в чужбина, съвсем не беше от най-леките. Сега все по-често си мисля, че ако не се вразумят българите, които ходят до урните, едва ли ще се завърна. Тук водя достоен живот в чуждата за мен страна, а когато си отида през ваканцията в Родината,  се чувствам като емигрант. Това не е нормално...