13 март 2013

Бюрократ

Всеки критикува бюрократите, но няма бюрократ в затвора. 

Бюрократът се хваща за буквата на закона и никога не може да бъде обвинен, че не си изпълнява задълженията. На тези мисли ме наведоха не събитията, които стават в България свързани с протестите и новоназначеното правителство. Провокира ме случаят с учителя по английски Христо Данев и неадекватната бюрократична намеса на шефката на училището Соня Киркова. А не по-малко и отношението на  колегите на Данев.
Като бивш представител на гилдията за мен са особено болезнени темите, които засягат родното образование. Болно ми е за бюрократичното отношение на много от нашите ръководители на учебните заведения от всички нива.
Спомням си, че като взводен командир в казармата, когато защитавах своите войници от взвода, имах проблеми с началниците. Когато по-късно защитавах работниците в техническата работилница като началник и гледах всеки работник да получи пълноценно заплащане на труда си - бях неудобен за директора и партийния секретар. По-късно, когато защитавах учениците си, бях нееднократно критикуван от моя директор на училището. Горкият той, който никога през живота си не беше хващал дневник в ръка, беше спуснат като парашутист на длъжността Директор  на средно училище. И тъй като никога до тогава не беше участвал на педагогически съвет като учител, провеждаше съвети по няколко часа. Тогава именно се изявяваше като командир и през цялото време стоеше прав, за да се вижда, че е началник иначе с дребния си сталинско-хитлерски ръст нямаше шанс да бъде забелязан, ако седеше на стола.

Няма бюрократ в затвора, макар всички да говорят против бюрокрацията и да я ненавиждат.

Случаят с директора на това училище С. Киркова, потвърждава още веднъж тази максима. 
Докога?...
Много често учениците търсят съпричастност от своите учители!  Често те споделят със своя любим учител неща, които иначе не биха споделили дори със своите "спонсори" - родителите.
Ако учителят се отнася бюрократично към проблемите на децата  няма да го осъдят , но такъв учител не може да бъде обичан. А когато учителят е мразен, то и предмета му ще бъде мразен  и такъв учител няма да има успех.
В моето бившо училище и сега се подвизава един "учител", чието име по етични съображения няма да съобщавам, който преподава с учебник в ръка седнал отпред и цял час диктува урока на учениците си и ги задължава да пишат.  Горкият не може да си научи материала. Този учител има не дотам благозвучен "псевдоним" с който бива наричан от учениците.

Спомням си  в един блог имаше анкета и въпросът беше, цитирам по памет: 

 "Ако  попаднете на фронта под командването на президента като главнокомандващ и ви нареди да стреляте по врага,  ще се подчините ли?"

Аз лично бих отговорил:

 "Да, ще изпълня дълга си, но първо ще стрелям в него  и след това по врага."

 Искам да уточня, че тогава президент беше Гоце Седефчоф от с. Сирищник.

 Един командир, а учителят е такъв за децата, трябва да е сигурен, че ако попадне в такава ситуация  неговите питомци няма да го "отстрелят".

Госпожа Соня Киркова дали ще  бъде "отстреляна" от своите ученици, при положение, че в момента е в немилост от немалка  част на българското общество?!...

06 март 2013

Президент за пример


Хосѐ Алберто Мухика Кордано (на испанскиJosé Alberto Mujica Cordano), накратко Хосе Мухика е уругвайски политик и настоящият президент на южноамерианската държава.
Хосе Мухика е роден на 20 май 1935г. в уругвайската столица Монтевидео. През 1970 година се присъединява към партизанското движение Тупамарос и след военният преврат през 1973 година е арестуван. След 1985 когато демокрацията се възстановява Мухика е освободен заедно с други Тупамароси създава партията Движение за участие на народа (на исп. Movimiento de Participación Popular, накратко МПП).
Между 1995 и 1999 година Мухика е депутат от МПП в долната камара на уругвайския парламент, а от 2004 до 2004 сенатор в горната камара. Между 2005 и 2008 е министър на селското стопанство.
През 1997 година участва в документалния филм Tupamaros на Райнер Хофман и Хайди Спекона в който Мухика заедно с други другари разказват историята на партизанското движение.
През 2009 година Мухика, когото бразилският президент Лула да Силва определя като един от своите примери, е избран от лявата коалиция „Френте Амплио“ (исп. Frente Amplio, на бълг. Широк фронт) за кандидат за предстоящите президенски избори. Изборите са проведени на 25 октомври същата година и Мухика успява да спечели 48%. На последвалия балотаж на 29 ноември 2009 той успява да убеди 53% процента от гласоподавателите и спечелва изборите срещу консервативния кандидат Алберто Лакале. През март 2010 встъпва в длъжност като президент на Уругвай.
От 2005 Мухика е женен за сенаторката и негова съпартийца Лучиа Тополански.

Той живее в скромните условия на обикновена ферма и дарява по-голямата част от заплащането си. 77-годишният Хосе Мухика обитава къща, чиято пералня се намира извън нея. Водата за прането идва от кладенец в двора, обрасъл с плевели. Само двама полицаи го охраняват, както и Мануела – трикрако куче. Това е уникалната „резиденция”, която си е избрал. Мухика се отказва от луксозната къща, която уругвайската държава предоставя на лидерите си и заживява във фермата със съпругата си. До нея се стига по черен път. „Може да изглеждам луд и ексцентричен възрастен човек, но това е свободен избор”, коментира той. В свободното си време президентът и жена му работят във фермата си – отглеждат цветя. Той води този суров начин на живот, като същевременно дарява 90% от месечната си заплата на стойност около 12 хил. долара на благотворително дружество. Това всъщност го прави най-бедният президент в света. „Живял съм по този начин през по-голямата част от живота си”, казва той. „Мога да живея само с това, което имам.” Благотворителната му помощ подпомага бедни хора и предприемачи, които желаят да стартират малък бизнес. След като дарява парите той получава грубо около средната работна заплата в Уругвай – 775 долара месечно. През 2010 г. посочва в годишната си данъчна декларация, че богатството му възлиза на 1800 долара – толкова струва неговият Volkswagen Beetle модел 1987 г. Тази година той дарява половината от собствеността си – земя, трактори и една къща. Те струват общо около 215 хил. долара. Мухика е избран за държавен глава на Уругвай през 2009 г. Той прекарва 60-те и 70-те години като активен борец в редиците на уругвайските партизани по това време – група, която вдъхновява кубинската революция. Прострелван е 6 пъти. Прекарва 14 години в затвора. Повечето от тях изживява в много сурови условия за живот и в изолация, докато е освободен през 1985 г., когато Уругвай се връща към демокрацията. По думите му повечето от световните лидери страдат от „сляпа идея-фикс да постигнат растеж и потребление, сякаш противното би означавало края на света”.

19 февруари 2013

Ех, Апостоле, Апостоле...

В днешния ден, когато България трябваше  тържествено да отбележи 140 -та годишнина от гибелта на своя Велик син -  Тя, скъпата ни Родина се тресе от протестите на обеднелия и унижен народ. 
Управляващите, които често се кичат с портрета на Апостола, поставяйки го на видно място в кабинетите си, до толкова вярно изпълняват заветите му, че чак народа "ликува и блаженства"...

Тази стара фотография, която малко поосвежих, преди да кача на сайта,  съвсем недвусмислено показва  колко ревностно пазим завета на Апостола. "ВЕЧНО  СЪС  СССР" - този завет ли  остави Левски?

Най-добре ще бъде да надникнем и прочетем какво е написано по темата от  най-острото и смело перо на българската журналистика, според определението на една моя читателка, с което съм съгласен на 100%. 

 П.П.
Който има желание, може да се познае на тази стара фотография и сигурно се гордее с миналото си, а защо не и със сегашната си позиция.  Аз обаче се срамувам и ми е болно,  защото на нея гордо е застанал един близък на сърцето ми човек, с който сме от двете страни на "барикадата".

Адвентната българска мреж@Блог класация