09 септември 2011

Медицински център - Павел Баня

Вече втора година се възползвам от услугите на медицински център "д-р Гечеви", който се намира в  гр. Павел Баня. Доколкото разбрах, центъра е създаден през 2003 година а  от 01.12. 2010 се помещава в тази сграда.

На пръв поглед нищо особено. Има толкова лекуващи рехабилитационни заведения... така че един в повече или в по-малко - все тая, би казал някой. С какво обаче  ме впечатлява това лечебно заведение?


Без колебание бих казал, че това е отношението  към пациентите на малкия, но сплотен и амбициозен   екип. Дали това се дължи на факта, че заведението е частно - аз лично не мога да си отговоря. Но си мисля, че човек проявява своята същност независимо от това къде работи и колко получава.

Първия човек от екипа, който посреща пациента е  техническия сътрудник Петя Георгиева. Усмивката не слиза от лицето на тази  млада и симпатична жена. Известно е, че усмивката не струва нищо на този, който я дава, но е безценна  за този който я получава. А Петя не се скъпи да се усмихва и да бъде любезна с всички пациенти. Мога спокойно да кажа, че Петя е лицето на центъра. Ако не са посрещнати добре, колкото и да са добри лекуващите специалисти, пациентите ще отбягват този център.                   

Следващият човек, с  който неминуемо ще се срещнете е д-р Тончев. Една високо ерудирана личност, един човек, който освен медицинската специалност има  магистратури по право и икономика.

За този изключително скоромен човек в пълна сила важи правилото за пълния житен клас, който стои приведен, за разлика от празния, който стърчи и се ветрее. Много добър шахматист,  влюбен в тази интелигентна игра, с не малко успехи на международния "тепих",  развил почти до съвършенство известната "Испанска партия" с която много обича да побеждава самите испанци, д-р Тончев има съвсем непринудено, приятелско отношение с пациентите си. Човек веднъж посетил неговия кабинет, след това го чувства като близък приятел. Поне така беше с мен. 

Този забележителен, безкрайно скромен човек има немалко постижения в своята област, за което не иска да говори и дано не ми се разсърди, че си позволих да пиша за него. За краткото време на престоя ми в Павел Баня имах възможност да се срещна с една негова бивша пациентка, която  е спасил от инвалидния стол преди 10 години. Накрая на престоя ми там, моят приятел (спокойно мога да го нарека така) д-р Тончев ми сподели, че  се е решил  на някакъв рискован медицински експеримент. Искаше да помогне на едно  14 годишно момче в инвалиден стол с увреден гръбначен мозък, да проходи. Първите опити бяха обнадеждаващи, момчето беше получило чувствителност на долните крайници.  С какво вълнение и нескривана радост, с пламък в очите доктора ми разказа за първите си успехи, той се радваше като малко дете! Доктора се радваше, че  може би ще успее да помогне на това дете да стане от инвалидния стол. Дано Бог  му помогне да успее в това начинание!

Докторе, ако четеш тези редове, моля те да ми простиш, защото ти обещах да не пиша нищо за теб, но не можах да  изпълня обещанието си!

Мисля, че ще бъде излишно да споменавам, че д-р Тончев е "повлякъл" в центъра и пациентите си от предишното си работно място и ако този център има успех, то той се дължи изключително на този добър специалист, който в скромността си стои незабелязан и всеотдайно носи товара на болните си пациенти и  съпреживява заедно с тях мъките им и се радва като дете на всеки свой успех. Създателите на медицинския център, според мен, са проявили  изключителна далновидност привличайки д-р Тончев в екипа. 

            А това са Рачето и Венелин -  млади и симпатични, отдадени изцяло на своята работа. Венелин в скромността си се изчервява като момиче.   А Рачето вечно усмихата и в добро настроение. Колкото и да му е тъжно на човек, не може да не се усмихне при срещата си с нея. Мислил съм си дали тези хора не лекуват с усмивките си?!...      Двамата  живеят в Казанлък и пътуват всеки ден по 50км до центъра и обратно.                                     .                                                  
                                                                                                             
                                                                              Последния от екипа, но не и последен по значение е рехабилитатора Илхан Осман. Един сериозен и отговорен млад мъж, на който също не му е чужда усмивката, независимо, че на снимката е доста сериозен. Дължа да кажа, че тримата рехабилитатори бяха изненадани на своите работни места и не са позирали, но дадоха съгласие за тази публикация, за което им благодаря.
 Изказвам своята благодарност на целия екип на медицински център "д-р Гечеви" и мога смело да заявя, че ме спечелиха за свой приятел!  Всяка среща с тези хора  зарежда позитивно и  за тях е моето голямо БЛАГОДАРЯ !