08 април 2010

Каталунско село

Живея в Каталуния вече пет години и всяко свободно време посвещавам на разходки, въоръжен с фотокамера. Интересни са ми градовете и селата, жилищата и поминъка на  местното население, както и техните обичаи, кухня и т.н. Това е една горда нация, която има силно развито чувство за национално достойнство, поне  аз така  виждам и преценявам от моя гледна точка. Стремежа си да станат самостоятелна държава не го крият. И ако един ден баските успеят да добият независимост, то следващите ще са каталунците.

Каталуния е само една  провинция, но има доста развита индустрия. Тук са построени   много заводи и фабрики.  Произвеждат се японски автомобили, мотоциклети, телевизори и друга електроника. Произвеждат се  много и най-различни марки  леки и товарни автомобили и друга механизирана техника, както и резервни части и цели агрегати , които се изнасят в Европа за автомобилната индустрия. Да не говорим за битова и селскостопанска техника. С две думи Каталуния е най-развитата провинция в страната. Както е известно всяка провинция си има свой език, парламент, президент и министерство. 

 Подготвих снимков материал от един жилищен квартал наречен "Can Falguera"  на селцето "Palau - solita i Plegamans", част от който помествам по-долу с кратък коментар.  Успях да надникна и в един  "селски" двор. Но по-добре вижте сами:



 Това е табелата, която показва на водачите на  пътни превозни средства че се намират в жилищна зона, където скоростта на движение е ограничена  до минималната. Но и тук се вижда, че младежите са проявили своите умения в "графитното изкуство", както навсякъде.





 Част от селския пейзаж.  Улиците са тихи и чисти. Посетителите като мен  остават с впечатлението, че се намират в курортно селище, докато за каталунците това е най-обикновено селце.  В Барселона бях свидетел, как една жена затруднена при движението по тротоара от стоварени материали, най-невъзмутимо се спря и без да се крие позвъни на полицията за нередността. Нямаше и пет минути и полицаите дойдоха и принудиха  работниците да разчистят материалите.  Това е т.н. гражданска позиция.





 Откъде ли вземат пари за поддържане на чистотата и маркировката?!.. Не е лошо да ги попитаме. Управниците тук мислят повече за авторитета си, отколкото за крадене на европейските  пари.




                                                         Един скромен селски дом.





                   Това е друга селска къща с  обработена  градина подготвена за засяване.





Един кът от същата градина. Виждат се старите тръстикови стебла, които са служили за връзване на доматите. В близост е построен и резервоар за вода.





Ето и верния пазач на къщата, който регистрира присъствие изпълнявайки службата си. В края на краищата трябва да си заслужи хляба :-)





 Често  палми  красят селския двор и показват, че се намираме в друг климатичен пояс.





За този зид са използвани малки, заоблени, шуплести камъни, които са с вулканичен произход. Ако се кликне на снимката, могат да се видят отблизо. Много приличат по форма на нашите речни камъни.





Една второстепенна уличка, на която няма маркировка. Тук навсякъде улиците са еднопосочни и може би затова липсва и осовата  линия. Както се вижда и тук едно палмово дърво простира своите красиви листа.





Иглолистните представители на дървесния свят също намират място в  двора на каталунеца.




Това е дом  на каталунски радиолюбител. Личи  по антените, които се виждат на долната фотография.





Ето тази система от великолепни любителски антени. Аз като радиолюбител не мога да оставя без подобаващо внимание тази гледка. Ясно се вижда ЯГИ-то за УКВ със коригиращите LС филтри, дипола със същите филтри за КВ, който поради липса на място е с наклонени два лъча. Ако се кликне върху снимката ще се видят щирката с противовесите и още някои любопитни подробности, които са интересни за колегите от бранша. Мачтата е също много интересна със своята конструкция. Може да се взаимства модела и лесно да се изработи.







А тук се вижда част от покрива на една красива къща, която имах възможност да посетя и да направя незабравими снимки.





 Входната врата се намира под уникална зелена арка.






 Прекрачвайки входния праг, бях изумен от невероятната гледка. С фантазията на художник архитекта на това чудо е създал нещо невероятно. Разбира се заслуга имат и стопаните на този фантастичен архитектурен спектакъл.




                           Това е цветната алея оформена отляво на входната врата.






Отдясно се намира басейна, до който  улисан в своите грижи е  стопанина на къщата - Don Fernando. Любезният домакин, с охота  ми позволи да снимам, след като поговорих с него и показах неподправеното си възхищение от  красотата на този дом. Тогава не мислех, че ще публикувам снимките, дано не ми се сърди за това.




Част от цветната алея. Казаха ми, че това цвете се нарича  Антуриум. На испански - LIRIU.
Цвета му  се вижда в едър план на долната фотография.




                               Чудно красив цвят - белег на съзидателната мощ на Твореца.





Орхидеите със своята ненадмината красота заемат  полагащо им се място в този красив и уютен дом.




                                       Още една снимка  на това красиво цвете.





А тук царицата на цветята е в нежна бяла гама. Невероятно съчетание на цвят и нежност!...
Колко ли по-красиво място е приготвил Създателя за всеки един от нас, в един по-хубав и по-добър свят?!... А ние правим ли нещо, за да заслужим тази негова милост?... 

Накрая, с мъничко тъга се разделям с това красиво кътче!



9 коментара:

Пламен Бочев каза...

Докато разглеждах, като че ли се бях пренесъл там...
Благодаря ти.

Петя - Paty каза...

Много красиво!
Селце, казваш, че то нашите градове нямат тая пътна настилка, а селцата ни.... направо ми се доплака...дано баба ми да не види снимките, че тя и досега си мисли, че от нейната градина по хубава и на света няма:))))

Valkocompany каза...

Страхотно селце
Един малък жадуван рай

пепеляшка каза...

Ех, да можеше и Сф поне малко да има такъв точно "селски вид"...мечти!! А къщата, която си показал на финала, наистина е "архитектурен спектакъл" и радва окото със стил и зеленина. Ох, патриот съм уж, ама наше село е много голяма кочинка.....

Иван Христов каза...

Благодаря ви за коментарите,приятели!
Честно казано много се колебая дали въобще да се върна в България. Сега като сме част от Европейското семейство, тези колебания са още по-силни. Но ще поживеем,ako e рекъл Бог, и ще видим:)...

Анонимен каза...

Здравейте!
Преди 11 години и аз работих в Испания.Само,че в провинция Навара.В едно малко селце Cabanillas до град Tudela.Имам оттогава снимки подредени в две албумчета.Същото е!Същата красота,като в това каталунско село.Сега отново си търся работа в Испания.И съм отчаян,че не мога да си намеря...Всъщност,отчаян съм,че никога българско селце няма да бъде красиво,като едно испанско село!Ще ми бъде приятно ако разгледате и моят блог.haralanov.blog.bg
Бъдете здрав!

Иван Христов каза...

Здравейте г-н Хараланов, благодаря за коментара! Да, тъжничко, но няма какво да се направи. Такава ни е орисията да си имаме крадливи управници. Жалко, че българите сме прекалено търпеливи и наивни.
Ще ми бъде интересно да надникна в блога Ви.
Поздрави!

Силвия Тенчева каза...

Ванка,гояма красота,блазе ти ,че живееш в Испания,наистина много добро място за живот,приятен ден от мен!

Иван Христов каза...

Силви, благодаря ти за коментара мила!
Да, така е, но не съм много за облазяване, защото ми е много мъчно като гледам тук какво е и сравнявам с БГ. Още по-мъчно ми става когато изляза и видя как живеят испанските пенсионери. По заведенията се срещат повече пенсионери отколкото млади хора, докато при нас е обратно. Но нали в близкото минало родителите казваха на децата си: "Учи за да не работиш." А трябва да се работи и срамна работа няма.
Но такъв ни е късмета да се родим в Беднария:)
Поздрави!