29 април 2010

"Sant Jordi" в Каталуния

"Sant Jordi" или в превод "Свети Георги" е празник, който наподобява нашия "Гергьовден", но за разлика от нас, тук не колят агнета. А у нас "Гергьовден" се празнува най-добре и се смята за най-голям празник от нашите български цигани, които на този ден задължително колят агне. Може да нямат пари за друго, но за Свeти Георги винаги намират, защото на този ден се яде и пие на корем.  Е,  накрая може и да се сбият, но  това си влиза в програмата :).
Тук,  на този ден се празнува по-различно - мъжете подаряват червени рози на жените, а те от своя страна подаряват книги на мъжете. / кой от каквото се нуждае:)) / В случая испанския "Свети Георги" съвпада със световния ден на книгата. Помествам няколко интересни фотоса с кратък коментар към тях, заснети в каталунското селце Caldes de Montbui.


 

Деца от местното училище в час по рисуване





                                                     Ето част от кадъра в близък план
                                                              






                 
                                            На  разходка в празничния ден




  


Щандовете с книги





Една посетителка заинтригувана от заглавията





Няма да  липсва интервюто за местната телевизия








Емблематична апликация, от ръждива тел на фона на ръждива ламарина, изобразяваща сърцето на Каталуния. Вътре в което се вижда надпис "Catalunya" изписан с цветовете на каталунското знаме, които стичайки се  надолу  образуват  флага на гордата испанска нация.








Една интересна пластика...





Ето още една








"Пенсионерския кът" с част от неговите членове улисани в игра на карти







Част от красиво оформения парк








Малко езерце допълва красивия пейзаж








С този красив кадър приключвам моята кратка разходка.



21 април 2010

"Управлението на Бойко - театър на абсурда"



Под това заглавие  е поместена статията на Иван Груйкин от 15 април в един  блог, която аз с моята заетост едва сега прочетох. Мисля, че трябва повече хора да я прочетат, като съм далече  от мисълта, че по този начин наливам вода във воденицата на комунистите.  Анализа на автора е толкова точен, че едва ли бих могъл да добавя нещо повече. За мен беше пределно ясно, какъв е настоящия ни премиер и преди изборите съм дал мнение по този въпрос, но много от българите останаха заблудени и гласуваха за него.  Забравихме, че  след като ни "нападна" демокрацията все пак сме имали едно успешно правителство с един успешен премиер, което ни отвори пътя към Европа и НАТО, макар че и то не можа докрай да се оттърси от  корупцията на своите министри. И вместо да си изберем по-малкото зло, ние си избрахме Бойко. Но по-добре да прочетем какво ни казва самия  автор на статията ето ТУК.


19 април 2010

Бременност и затвор?

Преди няколко дни по новините на испанската телевизия съобщиха любопитната, за мен, новина -  работодател ще лежи в затвора. Причината е, че предложил на своя работничка да направи аборт, за да я остави на работа и да й поднови временния договор с постоянен.  Работничката, която е от латиноамерикански произход, не се съгласила и потърсила помощ от профсъюза. Въпроса достигнал до магистратите, които осъдили работодателя на 6 месеца затвор и 5000 евро обезщетение, за причинени нематериални щети. Отделно бременната жена била възстановена на работа с постоянен трудов договор. Толкова невероятно ми звучи тази история, че неволно направих сравнение с бедната ни България.

 Е, как  ще ги стигнем?... Питам и отговор не искам, както има една дума.

Това ми напомня оня стар виц за Тато, който обяснявал на  Асанчо, но той така и не проумявал. И накрая, за да  онагледи "Априлската линия", задоволявайки любознателността на ваксаджийчето пред Държавния съвет, му показал през прозореца паркиралата долу "Чайка" и казал: " Асанчо, когато твоята кола бъде паркирана до моята - тогава ще настъпи комунизма."  Асанчо пък от своя страна, като слязъл и си заел мястото зад  сандъчето,  дал своето обяснение на Османчо: "Когато ваксаджийското сандъче на Тодор Живков застане тук между нашите  - тогава ще настъпи комунизма в България."

В този ред на мисли неволно сравнявам сумите, които определя като гаранция  българския съд за наши доказани престъпници - олигарси,  равни на джобните им пари, с гаранциите които определя испанския съд.  Наскоро испанското правосъдие определи гаранция от 3 милиона евро на президента на Майорка, уличен в престъпна дейност.
 Тези неща могат да ни превърнат, нас българите, в часовници, които само да си цъкаме без да казваме, или да направим нещо...

 Ха наздраве!...






08 април 2010

Каталунско село

Живея в Каталуния вече пет години и всяко свободно време посвещавам на разходки, въоръжен с фотокамера. Интересни са ми градовете и селата, жилищата и поминъка на  местното население, както и техните обичаи, кухня и т.н. Това е една горда нация, която има силно развито чувство за национално достойнство, поне  аз така  виждам и преценявам от моя гледна точка. Стремежа си да станат самостоятелна държава не го крият. И ако един ден баските успеят да добият независимост, то следващите ще са каталунците.

Каталуния е само една  провинция, но има доста развита индустрия. Тук са построени   много заводи и фабрики.  Произвеждат се японски автомобили, мотоциклети, телевизори и друга електроника. Произвеждат се  много и най-различни марки  леки и товарни автомобили и друга механизирана техника, както и резервни части и цели агрегати , които се изнасят в Европа за автомобилната индустрия. Да не говорим за битова и селскостопанска техника. С две думи Каталуния е най-развитата провинция в страната. Както е известно всяка провинция си има свой език, парламент, президент и министерство. 

 Подготвих снимков материал от един жилищен квартал наречен "Can Falguera"  на селцето "Palau - solita i Plegamans", част от който помествам по-долу с кратък коментар.  Успях да надникна и в един  "селски" двор. Но по-добре вижте сами:



 Това е табелата, която показва на водачите на  пътни превозни средства че се намират в жилищна зона, където скоростта на движение е ограничена  до минималната. Но и тук се вижда, че младежите са проявили своите умения в "графитното изкуство", както навсякъде.





 Част от селския пейзаж.  Улиците са тихи и чисти. Посетителите като мен  остават с впечатлението, че се намират в курортно селище, докато за каталунците това е най-обикновено селце.  В Барселона бях свидетел, как една жена затруднена при движението по тротоара от стоварени материали, най-невъзмутимо се спря и без да се крие позвъни на полицията за нередността. Нямаше и пет минути и полицаите дойдоха и принудиха  работниците да разчистят материалите.  Това е т.н. гражданска позиция.





 Откъде ли вземат пари за поддържане на чистотата и маркировката?!.. Не е лошо да ги попитаме. Управниците тук мислят повече за авторитета си, отколкото за крадене на европейските  пари.




                                                         Един скромен селски дом.





                   Това е друга селска къща с  обработена  градина подготвена за засяване.





Един кът от същата градина. Виждат се старите тръстикови стебла, които са служили за връзване на доматите. В близост е построен и резервоар за вода.





Ето и верния пазач на къщата, който регистрира присъствие изпълнявайки службата си. В края на краищата трябва да си заслужи хляба :-)





 Често  палми  красят селския двор и показват, че се намираме в друг климатичен пояс.





За този зид са използвани малки, заоблени, шуплести камъни, които са с вулканичен произход. Ако се кликне на снимката, могат да се видят отблизо. Много приличат по форма на нашите речни камъни.





Една второстепенна уличка, на която няма маркировка. Тук навсякъде улиците са еднопосочни и може би затова липсва и осовата  линия. Както се вижда и тук едно палмово дърво простира своите красиви листа.





Иглолистните представители на дървесния свят също намират място в  двора на каталунеца.




Това е дом  на каталунски радиолюбител. Личи  по антените, които се виждат на долната фотография.





Ето тази система от великолепни любителски антени. Аз като радиолюбител не мога да оставя без подобаващо внимание тази гледка. Ясно се вижда ЯГИ-то за УКВ със коригиращите LС филтри, дипола със същите филтри за КВ, който поради липса на място е с наклонени два лъча. Ако се кликне върху снимката ще се видят щирката с противовесите и още някои любопитни подробности, които са интересни за колегите от бранша. Мачтата е също много интересна със своята конструкция. Може да се взаимства модела и лесно да се изработи.







А тук се вижда част от покрива на една красива къща, която имах възможност да посетя и да направя незабравими снимки.





 Входната врата се намира под уникална зелена арка.






 Прекрачвайки входния праг, бях изумен от невероятната гледка. С фантазията на художник архитекта на това чудо е създал нещо невероятно. Разбира се заслуга имат и стопаните на този фантастичен архитектурен спектакъл.




                           Това е цветната алея оформена отляво на входната врата.






Отдясно се намира басейна, до който  улисан в своите грижи е  стопанина на къщата - Don Fernando. Любезният домакин, с охота  ми позволи да снимам, след като поговорих с него и показах неподправеното си възхищение от  красотата на този дом. Тогава не мислех, че ще публикувам снимките, дано не ми се сърди за това.




Част от цветната алея. Казаха ми, че това цвете се нарича  Антуриум. На испански - LIRIU.
Цвета му  се вижда в едър план на долната фотография.




                               Чудно красив цвят - белег на съзидателната мощ на Твореца.





Орхидеите със своята ненадмината красота заемат  полагащо им се място в този красив и уютен дом.




                                       Още една снимка  на това красиво цвете.





А тук царицата на цветята е в нежна бяла гама. Невероятно съчетание на цвят и нежност!...
Колко ли по-красиво място е приготвил Създателя за всеки един от нас, в един по-хубав и по-добър свят?!... А ние правим ли нещо, за да заслужим тази негова милост?... 

Накрая, с мъничко тъга се разделям с това красиво кътче!



04 април 2010

Гоце и морал - две несъвместими понятия




Масовото информационно затъмнение в България,  не без помоща  на нашата родна журналистика, доведоха до там, че да си изберем за президент един лъжец, мошеник и предател и то за  втори мандат. От друга страна управляващите в момента Граждани не можаха да го "капичнат"  както се изразява един блогър.   Прав се оказа  Едвин Сугарев в своята статия:
"Какво липсва в искането за импийчмънт на президента Първанов".
Наистина  аргументите не са издържани, което си пролича и от резултата на самото гласуване. Кой знае, ако бяха по-добре подбрани, белким Яне би се позамислил за мръсната игра която води. Ето само малка част от тази статия:

"...Акцентът би трябвало да падне именно върху лъжата: защото той бе избран именно заради тази лъжа: ако при изборите за първия му мандат избирателите знаеха за „папката Гоце", със сигурност една голяма част от тях не биха гласували за него - и той не би бил избран..."

Но най добре е да се прочете отново статията,  която бе публикувана преди седмица, защото каквото и да напиша не бих го казал по-добре от самия автор.