04 април 2014

Меглена Кунева


Преди последните президентски избори бяхме виртуални приятели с Меглена Кунева във Facebook. Още не беше решила да се кандидатира за президент, все още беше на етап агитация от страна на приятелите в сайта да издигне кандидатурата си. Но   приятелството ни продължи  само до момента, когато най-добронамерено и зададох въпроса:  " Г-жо Кунева, при всичкото ми уважение към Вас, как бихте коментирала информацията изнесена ТУК ?" Все пак исках да получа някакво  обяснение, за да имам основание за подкрепата си , а също да мога да отговарям на въпросите на мои познати и приятели, защо бих гласувал за нея. Вместо отговор, г-жа Кунева   направо ме заличи от приятелската листа на профила си.
След известно време аз изтрих  своя профил във Facebook, но едно съмнение се загнезди дълбоко в мен.
Знаех, че не е дотам читава, но като имам в предвид, как можеше да се оцелее по онова време, някак си я оправдавах до известна степен и се надявах, че въпреки лошото минало би била по-добър президент и от Жельо Желев, и от Петър Стоянов, да не говорим за Георги Седефчоф. Надеждите ми се основаваха на нейната богата европейска кариера, на интелекта, който притежава и донякъде на осъзнаване на грешната посока, която беше следвала до този момент.
Сега като един от лидерите на Реформаторския Блог и водач на листата за евроизборите ще видя какво ще последва. Дали ще продължи да се бори за промяна на статуквото в България, или стремежа й ще бъде само  да се докопа до топлото европейско кресло.