31 декември 2010

Честита 2011 година !




 С мъничко тъга се разделяме с 2010 година,  която отмина  безвъзвратно  и беше богата на събития,  които никога  няма да се повторят  в нашия живот.  Всеки един от нас, през изминалата година, е преживял и хубави и лоши моменти. Всеки нещо е спечелил и нещо е загубил! Някои от нас загубиха скъпи близки. Други се сдобиха с мили рожби, които поемат щафетата на живота.

Всеки с малко е помъдрял!...

Безспорно  всички остаряхме още една година. Това, обаче, не бива да ни натъжава, защото някои от нас нямаха тази привилегия! 
Всичко е преходно и всичко е суета, казва Соломон в своя "Еклесиаст":
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.  Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?  Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.  Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.  Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.  Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно отиват.  Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.  Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
                                                                                                                           Екл. 1 : 2-11

Само човешката глупост е безкрайна - твърди Айнщайн. И това се потвърждава в реалния живот от някои български политици.

Въпреки всичко, животът продължава!

Погледът е отправен напред с нови надежди към настъпващата 2011-та. Какво ще ни донесе тя - само Бог може да каже!

На моите любезни читатели пожелавам весело посрещане на новата  година!  Нека да има по-малко сълзи в очите! Но ако ги има, те да са от радост!  Нека щастието да бъде наш постоянен спътник,  разумът -  верен съветник, а съвестта - нашият строг съдия!

Весела и щастлива, мирна и благодатна 2011 година!

16 декември 2010

Самодоволен наглец


"Лицето на човека е огледало на неговата душа." или "От чисто сърце гледат чисти очи." В тези народни мъдрости има голяма истина.  На  лицето е изписано всичко. Само е необходимо  да знаем азбуката, за да го прочетем. 
Първата мисъл, която ми хрумна когато видях тази фотография на българския премиер беше: "Самодоволен наглец".  Думата "наглец" е богата на съдържание, което нямам намерение да описвам.   А самодоволството - всеки нормален човек може да го прочете на лицето му. 
Тук, където се намирам, нямам възможност да участвам пряко в политическия живот на България и единствения начин да се осведомя за събитията в страната е интернет. Така разбрах и за освиркването на зам министъра от боковото правителство на концерта на ФСБ. Това освиркване означава, че любимият ни премиер скоро ще бъде отсвирен от БГ матряла. То бива наглост и простотия, но неговата  няма край.

08 ноември 2010

Костов - недостижим еталон



"...колкото и да съм говорила и да съм критикувала поведението на Костов, неговото управление има шанс да се окаже недостижим еталон спрямо следващите. Факт е, че Костов навремето прояви една изключителна категоричност по отношение на реформите. Много хора ще кажат: защото тогава нямаше накъде, но ние сега сме в същата ситуация – да, няма на къде. Той имаше кураж и воля да проведе тежки реформи, спомняме си, че управлението на Иван Костов плати много висока цена за това, че категорично пое по пътя на рисковете, които доведоха до падане на рейтинга и до слизането от властта. Винаги съм твърдяла и съм го критикувала за това, че не беше в достатъчна степен компромисен и внимателен към процесите, които вървяха в обществото. Но не може да се отрече, че той си свърши работата към онзи момент, нещо, което за жалост не виждаме сега. Кабинетът на Борисов непрекъснато се лута, непрекъснато казва нещо, което днес ще се случи, но в следващия момент не се случва..."

 Това са думи на една умна жена, която следи целия български преход към демокрация от самото начало.   Цялото интервю >>

06 ноември 2010

Журналиста - будната съвест на обществото




"Видях, че в блога ти има връзка с Едвин Сугарев, а имаш ли някакво специално oтношение към Иво Инджев, за да не присъства наистина най-острото и смело перо на журналистиката в България?"

Това е извадка от писмото на  една  читателка на блога, чието име, поради етични съображения, не бива да съобщавам. 




Понеже се показват само няколко   от блоговете, които следя, моята читателка е останала с впечатлението, че нямам връзка към блога на г-н Инджев и имам специално отношение към него. Да, аз наистина имам специално отношение към автора на най-острите и смели статии, по злободневните въпроси, които тресат нашето общество! И непримиримостта му към  престъпното поведение на президента на РъБъ Гоце Седефчоф и неговия антураж, както и останалите крадци и престъпници от политическия и бизнес елит. Всички те отдавна да са на  "топло", ако бяхме нормална европейска държава!  Във връзка с последната  публикация на г-н Инджев:  На 9 ноември да кажем "не" на Паметника на комунистическата лъжа ( ПъКъЛъ ) си задавам въпроса: Дали е случаен факта, че е невъзможно да се подпише  и  петицията в интернет,  за събарянето на същия паметник? Мисля, че НЕ!

Тази есен бях в Павел Баня и там заснех паметника на нашия комунистически вожд -  Гошо тарабата, който се кипри  на площада на този наш известен балнеолечебен център.
Преди известно време поместих няколко снимки в една моя публикация  с мой коментар, че още не сме съборили паметниците на нашите "благодетели" комунистите. Ето и коментара на един млад, уважаван от мен,  26 годишен  блогър:


" ... Иначе не съм съгласен с автора на блога  относно рушенето. От двадесет години само рушим нищо не сме построили. Освен това комунистическите години на България несъмнено ще оказват влияние върху страната дълги години. Грешно е просто да зачеркнем всичко; да се откажем от историята си. Това е и проблемът на българския преход -- желанието да се разруши всичко комунистическо, а не да се използва по нов начин. С риск за пореден път да бъда обвинен в комунизъм, след 10.11 не е създадено абсолютно нищо! Пътищата, язовирите, основните сгради -- всичко е построено от комунистите. Ако толкова искаме да скъсаме с комунистическото си минало, трябва да разорем магистралите, да взривим ЦУМ, хората да носят вода в стомни, Хаинбоаз и прохода на Републиката да изчезнат... Но защо ли тези анти-комунисти, мечтаещи за рушене продължават да си карат колите по комунистическите пътища и да пият вода от комунистическите язовири? 
Този млад човек изглежда не е излизал в  Европа да види "загниващия" капитализъм какво е построил в сравнение с нашите жалки пътища и  магистрали,  и не само това...Изглежда не знае, че европейските държави са на светлинни години пред България именно защото сме живяли при комунизма и продължаваме жалкото си съществуване.
 На този фанатизиран защитник на социалистическото строителство нищо не отговорих, но се убедих каква сила е пропагандата и до колко тя може да изкриви представите дори на младите хора у нас, които са били по на 5 - 6 годинки когато ни "нападна"  демокрацията.
Не е въпроса в това дали ще се събори един паметник или не. Въпроса е там, че  онова правителство което събори паметниците ще покаже, че има воля за промяна.  Не се ли прекъсне пъпната връв с разлагащото се минало, ще се зарази и новородения организъм. Едва тогава ще тръгнем напред.
 А сегашното правителство съм сигурен, че няма да предприеме нищо по въпроса. Аз многократно съм изразявал становището си по отношение на Б.Б. Но един коментар от читател в блога на Инджев като че ли най-точно показва истинското лице на сегашния премиер на РъБъ.
Ето го и този коментар от една друга публикация  на Иво Инджев:


Не слушайте какво ви баламосва най-големият демагог, който някога се е раждал в България -Бойко Борисов, а следете кого всъщност обслужват действията на неговото правителство. На 22.10.2010г правителството на Бойко Борисов предложи горите на Симеон Сакскобургготски в Рила, както и земите на Златомир Иванов-Баретата в Семково, които трябваше да влязат в екомрежата \“Натура 2000\“ да бъдат извадени от зоната за защита на природата. Това стана ясно на заседание на националния съвет по биоразнообразие към екоминистерството. В мрежата няма да влязат и земите на бизнесмена Христо Ковачки в Говедарци, както и тези на Милен и Георги Велчеви в Паничище. Особено тревожно според природозащитниците е положението с Рила, където въз основа на неоповестени аргументи от европейската природозащитна мрежа се предлага да бъдат извадени: Семково, където Златко Баретата строи незаконно вилно селище; надписаните земи на Симеон Сакскобурготски в Боровец; Говедарци със заменките на Христо Ковачки, за които България ще плаща глоби в Брюксел; Паничище, където искат да строят Милен Велчев и брат му Георги Велчев. От Натура 2000 се предлага да се извадят също Картала, Трещеник и зоната около спортния комплекс Белмекен – места, запазени услужливо от МОСВ за апетитите на други олигарси. \“За национален парк Рила тези господа водени от желанието си за безогледно печалбарство са се погрижили министерството да подготви изваждане на заграбените от тях земи от мрежата Натура 2000, въпреки, че застрояването им ще унишожи уникални европейски ландшафти и природни местообитания. Ако това се случи, както винаги до сега ще последват реакция на Европейския парламент и наказателни процедури за България, глобите по които ще плащаме всички ние, а не братята Велчеви, Симеон, Златко Баретата и Ковачки\“, заявиха природозащитниците.

Posted by И Гоце и Боце обслужват червената олигархия! | ноември 1, 2010, 14:38

Не мога нищо повече да добавя по този въпрос. Нека читателя, който има глава на раменете, да си направи съответните изводи - ако може.

28 септември 2010

Плаца Испания - една магия

Много е казано, написано и публикувано за Барселона - един от най-красивите европейски градове. Но каквото и да се каже за този световен град, като че ли няма да е достатъчно. В Барселона има един красив и величествен площад, който с магията си грабва и пленява завинаги. Това е площада наречен на името на Испания - "placa d'Espanyа". В далечината се вижда "Тибидабо" - един увеселителен парк, за който вече съм писал. До него се забелязва и телевизионния ретланслатор за цяла Каталуния. От там се излъчват повече от 50 цифрови телевизионни програми. Няма кабелна, а от пролетта на 2010 и аналогова телевизия. Защо ли?!... Дали да не ги научим да си оплетат паяжини от жици като в България?!...


На този площад се намира АРТ музея на Каталуния, от терасата на който е направена тази снимка. В подножието на музея е намерил своето място и един фантастичен фонтан, който през летните дни, привечер, започва фееричната си програма под звуците на музика от световните класици. Надолу, по продължението на широката улица допълнителни малки фонтани образуват своеобразен шпалир. На това място туристи от цял свят се разхождат изчаквайки началото, което започва с музика и преливащи разноцветия. Причудливите форми на фонтана и красивите звуци омайват и те карат да настръхнеш! Посетителят е пленен и поставен под властта на магията сътворена от човешкия гений! Зрителят неусетно се пренася в един вълшебен свят, какъвто има само в приказките!...



Поглед от обратната страна. Зад фонтана се вижда АРТ-музея на Каталуния.





В небето се издигат високите пламтящи езици.








Тук само можем да замълчим, запленени от красотата създадена от човешкия гений.





Композиция от причудливите фигури на този магически фонтан

 След неповторимото преживяване, което е преминало като един миг, едночасовата програма завършва с химна на Барселона в изпълнение на Фреди Меркюри и Монтсерат Кабайе. Финала е придружен от бурните овации на многобройните туристи, дошли специално за неповторимата атракция!


И накрая още веднъж бих казал, че каквото и да се напише - няма да е достатъчно! Всичко това, което разказах само с няколко думи, трябва да се види, да се усети и да се преживее!...

22 юли 2010

От дека си?


Този кратък въпрос, на диалектен български, още звучи в ушите ми. Беше лятото на 2005 година. Зададе ми го младо, симпатично момиче. Бяхме в един салон на плаца Испания - Барселона.Бях се явил в уречения ден и час в ". Червен кръст", за да помоля за някаква помощ и съдействие. Извикаха ни поименно, тя беше първа, аз втори. В първия момент си помислих, че момичето с българско име е тук по същата причина като мeн. Казах си: "Господи, ами това дете къде се е забъркало съвсем само чак тук на края на света?"

Но само след малко последваха още въпроси към мен и аз отговарях - къде живея, работя ли, а след като се разбра, че живея на улицата и нямам работа последва въпроса: "Имаш ли пари и от какво живееш? " В един момент започна да ми дотяга с въпросите си, още повече, че аз не знаех нищо за нея, а тя продължаваше да "любопитства".

Когато малкия салон се изпълни с други емигранти, влезе една от служителките и започна да обяснява нещо на испански. Тогава моята "позната" зададе няколко въпроса, които явно засягаха мен.
След това и други питаха и получаваха някакви отговори и така докато се изчерпаха всички въпроси. Служителката учтиво отговори на всички, накрая си прибра папката с книжата, които носеше и с усмивка ни каза още нещо (може би пожелания за успех или нещо подобно) и си излезе. Когато си тръгнах, момичето тръгна с мен, към нас се присъедини още една българка и след като излязохме навън, седнахме на една маса пред заведението до "Червен кръст".
Тогава разбрах, че момичето с име Елисавета Христова е от смесен брак - майка македонка и баща българин. Живяла е в Македония и е емигрирала през 1985 година. Съвсем невръстна поема нелекия път на емигрантството. Тук завършва образованието си и създава семейство. Има добър съпруг и две прекрасни деца. (по-късно имах възможността да се запозная с тях). Притежава собствено жилище и помага на емигранти, най-вече на българи.

По-късно, благодарение на нея започнах работа и все още работя при същите работодатели вече 5 години.

Ели, така я наричам аз, се раздава безкористно и за помощта си не желае нищо.
"От дека си?"...
Продължава да звучи в ушите ми въпроса на Ели!...
"От дека си?"...
Пита една млада жена - с голямо човешко сърце!
"От дека си?"...



09 юли 2010

Жалко за таланта

Само Веселин Маринов пееше по митингите на БСП(БКП), явно на момчето му трябваха пари, което му го прощавах - човешко е все пак. Въпреки това харесвах и слушах песните му далече от родината, но чак такава излагация не съм очаквал. Иначе е скромен и отзивчив, но явно не може да надживее селянията в себе си. Както се вижда е готов на всичко за пари. Така и сега с този милиционерски марш.

Мелодията е приповдигната и тържествена явно композитора е талантлив. Гласът на певеца е перфектен, дикцията е чудесна, но съдържанието е боклук. Не съм очаквал Веселинчо да падне толкова ниско, но явно съм се излъгал. Това жалко човече си плю на таланта и името което имаше. От сега нататък унищожавам всички негови песни, които имам и спирам да го слушам.

25 юни 2010

Гей - обида или диагноза?



Във времето, когато светът е футбол, когато МВР убива един интелектуален сайт, България се тресе от Гей-парад. Много интелектуална енергия се хаби по форумите във връзка с предстоящата проява на обратните. Много блогъри взеха отношение по този въпрос. Едни подкрепят, хората с обратна сексуална ориентация, други - не. Какво обаче прави впечатление: Подкрепящите гей-парада са много по-агресивни от противниците на тази проява. Аз също изказах моето мнение в коментар на една публикация. По принцип нямам нищо против гейовете, но не подкрепям парада. Не виждам какъв е смисъла да се парадира, когато никой не ти пречи да си лягаш с когото искаш. Тук помествам изцяло моя коментар в блога на Тодор Сантов във връзка с този въпрос:

Браво г-н Кънев! Точно в десятката!
Не мога да разбера как аз изразявам ежедневно моята хетеросексуалност по начин, който е аморален.
Докато Сантов много ясно е написал, че на гей-парадите не само заявяват своята сексуална ориентация, но и пропагандират аморалност.
И според Вас трябва да напусна Европейския съюз, за да мога да имам право на изява?!... Браво!

Дайте да не се заблуждаваме. Когато се дискутира по тоя въпрос, трябва да се имат в предвид две становища; това за Еволюцията и това за Креативизма. Ако вярваме на Дарвин, то ни е позволено да пропагандираме всичко, ще си еволюираме от маймунките и т.н. Но за мен е обидно да ми казват, че произлизам от маймуна.
Ако пък сме вярващи хора и признаваме Твореца като създател, трябва да признаем и Библията, която е Неговото слово. А там много ясно са дадени постановките по този въпрос:Левит 18:22, 20:13.
Друг въпрос е дали Европа подкрепя или не тази позиция. Навремето единствен Галилей мислеше различно от другите и се оказа, че само той е прав. Това, че много европейски институции са приели едни закони, все още не означава, че са прави. Много хора от тези институции също са обратни. Човечеството върви към разпад, именно поради невярване в Бога от където идва и сексуалната разюзданост. ЕС дълго няма да просъществува (виж Дан.), защото ни чака един нов Вавилон.
Ако това беше нормално, то ние не бихме съществували, както и цялото човечество. Е, това ли е другия вид нормалност?!...Благодаря! Още не е открит друг начин на размножение, освен този, който е определил Създателя. Бит.1:27,28.
Съвременното клониране също доказва истината дадена в Словото. Бит. 2:21,22
И трябва да сме наясно, или сме вярващи демократи, или сме атеисти. Ако сме от вторите, тогава можем да расъждаваме и пропагандираме каквото искаме, не съм аз този, който ще съди различните. Но проспериращата демокрация дължи успехите си на вярата. Където няма вяра има престъпления, защото няма друг коректив за поведението на човека. Само голата съвест е недостатъчна, защото винаги можем да се споразумеем с нея.

Невярващите "демократи" строят демокрация от типа на българската.

Не можем да приемаме едни неща от Словото, а други да игнорираме, според както ни е удобно или защото Европата така го прави. Една жена не може да бъде полубременна, тя е или бременна, или - не.
Нямам нищо против хората с обратна сексуална ориентация (достатъчно им е това наказание, че са такива), но постоянно да ми навират в очите тяхната сексуална ненормалност - Basta.
За себе си разбрах, че хората, които най-ревностно защитават парадите имат същата ориентация като тях и разбира се с тях не мога да споря. Те защитават самите себе си и са прави, както и аз за себе си.
Хайде със здраве!
24 юни 2010 14:47

Аз обаче си мисля, че целта на тези паради не е да ги признаят, че съществуват като общество, защото това вече е факт. Целта е друга, по-голяма, но да видим до къде ще стигне всичко. Факта, че ДСБ подкрепя парада не е добър знак. Този акт на безпринципност не мисля, че ще донесе повече гласове на Иван Костов, може би обратното. На мен самия не може да ми повлияят такива неща, но много хора ще бъдат отблъснати.

22 юни 2010

TIBIDABO - Барселона



                      Чисто предизвикателство е да се пише за Барселона и нейните забележителности.
Много е написано и публикувано за този фантастичен град, но не мога да остана равнодушен и аз. През изминалата неделя реших най-сетне да посетя тази забележителност на града и не съжалявам. Смея да кажа, че всеки който има възможност да посети Барселона не бива да пропусне възможността да види "ТIBIDABO", който се намира в северозападната част на града и представлява един увеселителен парк не само за деца. Тук могат да се забравят за известно време проблемите на ежедневието и да се отдаде човек на едно приключение, също като в приказка. За 25 евро може да се ползват увеселителните апарати неограничен брой пъти, в продължение на цял ден. В края на краищата възрастните сме само едни пораснали деца и няма нищо срамно и неудобно в това да се върнем в детството. "Тибидабо" е покрива на Барселона, оттук градът се вижда като на длан и остава само да протегнеш ръка и да го докоснеш. Увеселителния парк се вижда не само от всяко място на града, но и от съседните населени места. С предизвикателната си гледка те кани да го посетиш. Както вече съм писал, винаги ходя с моята незаменима фотокамера. Така и сега съм запечатал много красиви и атрактивни мигове, някои от които помествам тук с кратък коментар.




Това е църковния католически храм "Тemplo EXPIATORIO de Espana ", който извисява снага на най-високото място на града по-близо до Твореца.





По пътя към върха ми хареса тази къща, която реших да снимам. Снимката е с добра резолюция и могат да се видят подробно детайлите на скулптурната композиция на фасадата.






Ето още една къщичка по пътя нагоре. Интересното е, че обикновените керемиди са боядисани. В заден план се вижда телевизионната кула с многото параболични антени.












А това е площадката на 6 -то ниво, откъдето започва разглеждането на увеселителния и развлекателен комплекс. Тук е хотела, едно от многото заведения за хранене, а също и величествения църковен храм, който е внушителен по своите размери.







Хотел-ресторанта






Църковния храм










Изглед към града. Снимката е направена от терасата на храма.






Една от атракциите - еднорелсови открити кабинки "Muntanya russa", които обикалят във въздуха целия комплекс. От тези кабинки може да се види цялата чудесия на този парк.












Както се вижда не липсват въздушни атракции.





На тази въртележка най-голямата атракция бяха тези малки негърчета около 7-8 на брой, които шумно и с крясъци изживяваха своята радост. Неволно направих сравнение с техните малки сънародници от Африка. Как ли се забавляват те?... Ами българските деца?...




А това е част от ценоразписа на едно от многобройните капанчета, които предлагат освежителни питиета, закуски и кафе. Такива има на всяко ниво. Може да се направи сравнение с цените на нашите курорти и да се позамисли човек...






Накрая ще завърша с тази снимка на която се указани видовете атракции разположени на 6 нива по склона на възвишението. Тук поместих снимки на съвсем малка част от тях.
Накрая с мъничко тъга се разделям с тази малка страна на чудесата сравнима само с приказките на Андерсен!...



03 юни 2010

VIC - Що е то?


VIC е населено място с около 20 000  жители,  намиращо се на 70 км  северно от Барселона. Той има не малко стопанско,  историческо и културно значение за провинцията.  За град VIC съществуват сведния още  от четвърти век преди новата ера, когато под името "Ausa",  градът е център на Иберийското племе  "Ausetani".
По късно, когато е завладян от Рим, е превърнат в данъчен център. Доказателство за това е  храмът,  построен през II век на най-високото място на града.

В периода на вестготите, Ausa е епископски и в резултат на нахлуването на сарацините, градът е бил разрушен през 826 г. когато избухва и въстанието на франките.
След заселване на равнинната част  и създаването на графство "Osona"  от страна на Wifredo el Velloso  в 878 г. , е извършена реконструкция на бившия Ausa, от който са били останали само основите на римския храм, които са били използвани за построяването на  замък .
Новият град взема името "Vicus Ausonae", което в превод ще рече - "Предградие на Ausа"  от където произхожда и името "VIC".  Възстановена е и Епископската  катедрала  в долната част на града. През 1038 епископ Oliba  освещава римската катедрала, от която са оцелели  до наши дни криптата и камбанарията.

През феодализма  VIC е разделен на две части, едната под юрисдикцията на епископа, който го прехвърля на краля в 1316, а другата под юрисдикцията на лордовете на замъка - т.н. "Montcada". Това разделение определя развитието на града през средновековието, който се разраства около Катедралата, Замъка и Пазарището, като  се обгражда от крепостна стена с бойни кули, възстановени през четиринадесети век. През 1450, крал Алфонсо-  Великодушни, закупува от потомците на "Montcada" втората част на града  и  обединява двете части.

Кризата на късното средновековие, борбата между отделни фракции най-вече тези на nyerros и cadells, и войните срещу Франция, довеждат  до период на стагнация в града.
Поражението на привържениците на ерцхерцогa на Австрия във войната за наследството през 1714 допълнително води до бъркотия за града, който още  от началото е на страната на принца.

Демографското и икономическото възраждане през XVIII век дава възможност за растеж на града и благоприятства появата на големи работни групи по скулптура и архитектура, което довежда до изграждането на множество граждански и религиозни сгради, както и  катедралата.

През ХIХ век влиянието на френската война и Карлистките войни довеждат до икономическа криза, която води до прехвърляне на различните отрасли отвъд басейна на река Тер. Въпреки това, градът се възстановява, благодарение на строителството и свързването  с   ж.п. линия с Барселона през 1875 г.

 По това време  се извършва и голямото културно възраждане с откриване на Семинария, която  събира  старото традиционно училище на средновековните катедрали и литературния университет на Вик от XVII век. Между многото ученици на семинарията са видни имена като Jaiме Balmes, San Аntonio, Маria Claret и Jacinto Verdaguer.  В момента на техните имена са наименувани улици и спирки на метрото в Барселона.

Създаването на благоприятна среда за развитие на различни асоциации, като "Circulo Literario" или  "l'Esbart de Vic" , както и много други,  допринасят  града да играе  важна роля в литературното и политическото възраждане на Каталуния.

От средата на ХХ век,  градът сe възстановява в следвоения период и  възвръща специфичната тежест, която традиционно е имал   в испанската провинция.

През 1991 г. Вик е сцена на брутална атака срещу казармите на   Guardia Civil, извършена с кола-бомба от терористична организация на ЕТА, в която имало 10 убити и около 40 ранени, повечето от тях цивилни.

Ето и малко снимков материал от пътуването и разходката в град VIC.



Пътуването от Барселона до VIC по първокласен път 
С-17 е  приятно,  асфалта е хубав, няма много
движение в неделния ден, а времето е прекрасно









VIC  ни посреща спокойно без характерната 
припряност и шумотевица на делника 







Чудесно разцъвтяли червени  лалета в слънчевия ден






Кратък отдих в един от характерните каталунски
барчета, преди разглеждане на града






Площад "Major", който в тези обедни часове е притихнал 
под топлата милувка на  пролетното  слънце






Гледайки тази фотография   правя неволно сравнение 
как си почиват  местните и  българските  пенсионери






 
Една характерна тясна улица от старата част на града






Църковен храм построен през ХII век, устоял на
капризите на сезоните със своите каменни зидове







От надписа на плочата се вижда, че този
храм в стил "барок" е дело на  Josep Morato






Малък фрагмент от скулптурната 
композиция в нишата над входа на храма






Сграда в модернистичен стил от ХIX век, реставрирана през 1988 г. 
с илюстрации  по стените. Сега използвана за нуждите на съвета




 
Знак, показващ място за паркиране 
на велосипеди пред сградата







Един фрагмент от фасадните стенописи на  сградата









Един от ресторантите на pl.Major с интересна реклама на входа 
и една красива клиенткa попаднала в кадъра






Това е менюто на ресторанта, от което се вижда, че за 10,50 евро 
може да се нахраниш добре включително хляба, питието
и десерта. В празнични дни тази цена е 13,50 евро






ЖП гарата  от където с мъничка тъга потеглям по обратния път



22 май 2010

Хуманно ли е да убиеш куче?

Не зная как да започна, все още съм объркан. Просто ще пиша така, както ми идва отвътре.


Бях принуден от обстоятелствата да участвам в убийството на едно невинно същество и това невинно същество е кучето  BRONKA /в превод означава караница,  разправия/. Често испанците дават женски имена на мъжките кучета, както е в случая.   По-рано имаше едно мъниче на име  LUNA.  Аз си  обяснявам  този факт с фамилиарното отношение, което понякога хората проявяват към свои близки приятели, било то хора или животни, както например в България казваме на Иван - Ванка,  на Павел - Павка  и т.н. Това в същност не е толкова важно в случая. 

Бронка беше  добро и умно куче. По паспорт го водят, че е Ротвайлер, но според мен не беше съвсем чиста порода, но и това също няма никакво значение.  Тук става дума за това, дали е хуманно да убиеш едно невинно животно, само защото някой  се  оплаква, че  то се разхожда  свободно - без придружител. Бронка беше едър, с внушителни размери. Изпълняваше много команди, беше  интелигентен, само дето не можеше да говори. Разбираше всичко, което се иска от него. Често шефовете го пускаха  да се разхожда на свобода, за която свобода то заплати с живота си. От съвета  нареждат: или да се плати гаранция за кучето 180 000 евро и  да  не излиза свободно на улицата, или да бъде убито. Съответното    решение  е - Бронка да бъде убит!
Тъй като аз бях дежурен  в този ден, на мен се падна  неприятното задължение да съпроводя бедното животно до ветеринарната лечебница, където трябваше да се изпълни присъдата - хуманно, по  човешки! 

Не съм предполагал, че ще ми подейства така силно този случай и ще го  изживея толкова тежко.  Признавам -  след това малко си поплаках.  От пет години  познавам това умно същество.  Полагал  съм грижи за него.  Хранил  съм го и  съм го разхождал.  Играли сме си като най-добри приятели. Много харесваше да играе с топка.  Сега двора опустя без моя верен Бронка!

 В деня на неговата смърт - 20 май 2010 г. направих няколко снимки без да зная, че това  са последните му мигове - ей така, за всеки случай. Изведох го на разходка, поиграхме си и си поговорихме приятелски.  А когато пристигна колата, за да го откараме, беше достатъчно само веднъж да му  кажaт  и той се качи,  без да подозира  какво го чака.  Беше доверчив и вярваше на  хората. Толкова вярваше!...

Медиците ми предложиха да остана да гледам края му, но аз не намерих сили. Излязох и си тръгнах, но в гърлото ми заседна като буца  гадното чувство, че съм безпомощен да направя каквото и да е за спасението му.  А   беше  само на 10 години.   Мисля, че нямаше проблем да изживее дните си кротко и спокойно.
Но... не би!

Бронка, мили приятелю,  прости ми ако някога съм те обидил или наранил!
Ти беше винаги добър с мен,  а  може би  аз  не толкова към теб!
Надявам се  душата ти да намери покой  в един по-добър и по-справедлив свят!
Обичам те,  миличък!  Почивай в мир!



                                                                                                                                                                                                              Каква горда осанка!!!
                                            Обичаше децата, не гонеше котките. 
Владееше си инстинктите. Когато съм доближавал 
с наежено коте до него и му кажа да не го напада, той 
извръщаше глава и не го поглеждаше,
за да не го изплаши. Бронка никога и никого
не   ухапа през краткия си живот.







         Защо  ме убивате? На кого преча? Какво лошо съм направил?
Това са все въпроси,  на които  той никога няма да получи отговор.










Присъда - ВИНОВЕН! 
Спокойно  приятелю, ти все пак  си късметлия. 
На други места режат краката на твоите себеподобни.