22 юли 2010

От дека си?


Този кратък въпрос, на диалектен български, още звучи в ушите ми. Беше лятото на 2005 година. Зададе ми го младо, симпатично момиче. Бяхме в един салон на плаца Испания - Барселона.Бях се явил в уречения ден и час в ". Червен кръст", за да помоля за някаква помощ и съдействие. Извикаха ни поименно, тя беше първа, аз втори. В първия момент си помислих, че момичето с българско име е тук по същата причина като мeн. Казах си: "Господи, ами това дете къде се е забъркало съвсем само чак тук на края на света?"

Но само след малко последваха още въпроси към мен и аз отговарях - къде живея, работя ли, а след като се разбра, че живея на улицата и нямам работа последва въпроса: "Имаш ли пари и от какво живееш? " В един момент започна да ми дотяга с въпросите си, още повече, че аз не знаех нищо за нея, а тя продължаваше да "любопитства".

Когато малкия салон се изпълни с други емигранти, влезе една от служителките и започна да обяснява нещо на испански. Тогава моята "позната" зададе няколко въпроса, които явно засягаха мен.
След това и други питаха и получаваха някакви отговори и така докато се изчерпаха всички въпроси. Служителката учтиво отговори на всички, накрая си прибра папката с книжата, които носеше и с усмивка ни каза още нещо (може би пожелания за успех или нещо подобно) и си излезе. Когато си тръгнах, момичето тръгна с мен, към нас се присъедини още една българка и след като излязохме навън, седнахме на една маса пред заведението до "Червен кръст".
Тогава разбрах, че момичето с име Елисавета Христова е от смесен брак - майка македонка и баща българин. Живяла е в Македония и е емигрирала през 1985 година. Съвсем невръстна поема нелекия път на емигрантството. Тук завършва образованието си и създава семейство. Има добър съпруг и две прекрасни деца. (по-късно имах възможността да се запозная с тях). Притежава собствено жилище и помага на емигранти, най-вече на българи.

По-късно, благодарение на нея започнах работа и все още работя при същите работодатели вече 5 години.

Ели, така я наричам аз, се раздава безкористно и за помощта си не желае нищо.
"От дека си?"...
Продължава да звучи в ушите ми въпроса на Ели!...
"От дека си?"...
Пита една млада жена - с голямо човешко сърце!
"От дека си?"...



5 коментара:

umnia-53 каза...

Широко сте скроен човек!Сигорно и Вие като мен сте от златната среда на миналия век!Сега Ви шапка свалям,макар че съм плешив,бритона отдавна,за очите ми не е бодлив!Това за мене,а на Вас,такива случки ги чета със захлас!И аз се скитах по-свта,но нямах сили да блъсна силно,входната врата!Не съм силен с поезия,само думи си редя,а вятъра немирник,подава ми ги в ръка!Идея имам,нещичко да изобретя!По малко да са жертвите,при пътната война!Дано по-щастлив бъде света!

Integral каза...

Това е просто чичо! :)

Lady Million каза...

Да познаеш истинския българин по диалекта му :) - БЕЗЦЕННО :)
Радвай се,че си попаднал при такъв човек :)

Vessislava каза...

Заслужава си да се замислим колко от нас имат шанса да чуят: "От дека си?" Нещо повече - колко не са го подминали с ирония. Благодаря за споделеното преживяване.

Иван Христов каза...

@umnia-53,Благодаря за коментара! Стихоплетството не се отдава на всеки, но Вие с лекота се справяте!
Дано успеете и с идеята:"По малко да са жертвите,при пътната война!"

@Integral, Благодаря и на Вас за коментара!

@Lady Million
@Vessislava
Благодаря Ви и на Вас!
Тук е мястото да кажа, че съдбата е благосклонна към смелите, които рискуват! Ако стоим на едно място и не търсим предизвикателството - няма как да го срещнем:))
А добри хора има навсякъде!...