7 май - ден на радиото

На днешния ден - 7 май 1895 година, руският учен - физик и изследовател Александър Степанович Попов, демонстрира първия радиоприемник. През месец март 1896, осъществява и първата радиовръзка в света.

Този ден, 7 май, с право се смята и за рожден ден на радиото.
Аз като радиолюбител (LZ4YK), не мога да не го отбележа този специален ден. Радиото дава нов тласък в развитието на комуникациите. Развитието на радиопромишлеността има съществен принос и за съвременните връзки, които осъществяваме по интернет мрежата.
Тъй като днес бях на работа и не можах да напиша моя пост, реших сега, макар и към края на деня, да го сторя. Имах възможност, обаче, да се ровя в нета, но не можах да намеря в никой форум публикация по този въпрос. Трябва да се отбележи, че А. С. Попов е признат не само в Русия. Неговото изобретение получава признание в целия свят. Повече подробности за живота и дейността на великия учен може да се видят тук.

Пипалата на октопода

Точно днес, на Гергьовден, нямах намерение да пиша. Исках да се "поразходя" из нета и да прочета нещо написано в българските блогове.

Каква беше изненадата ми, обаче, когато се опитах да отворя блога на ДСБ.

Антивирусната програма не ми позволи да отворя този блог, където стои заглавието:

"Синята коалиция не е заплашена" с автор Светослав Малинов.

Стана ми хем смешно , хем тъжно, хем страшно! До там ли стигнаха в наглостта и в страха си комунистите и ченгетата от ДС - да заразят една статия в интернет?

Изглежда голямо шобе ги гони от Иван Костов, щом започнаха да използват и този похват за ограничаване свободата на гражданите си. Много хора, които ползват интернет, се радват, че поне тук могат да поместят свободно своето мнение, без никаква цензура, или да прочетат нецензурирана информация - но не би! Дългите пипала на комунистическия - кагебистки октопод са се прострели и до тук. И докато не се отрежат тези гнусни и мазни пипала на освирепелия звяр, няма да има мир и спокойствие в България пък и в световния океан на информационната мрежа.

За пореден път се убеждавам, че сегашните управници на страната са способни на най-подлите и мерзки дела, само и само да останат на власт. Те няма да се спрат пред нищо, само и само да продължат да смучат кръвчицата на изстрадала България. Убеждавам се, че ги гони титаничен страх от едно истинско демократично управление, каквото може да бъде правителство съставено от СДС - ДСБ и ГЕРБ. Защото само едно такова управление може да им потърси сметка, за безчинствата и злодеянията извършени от тях. Комунистическия октопод, който 65 години смуче кръвта на българина, няма да се предаде лесно и без борба. Това е неговата битка, за оцеляване. Това е неговия последен бой - на живот и смърт.

Когато звярът умира - най много хапе.!

Триглавия октопод, който е разпрострял отровните си пипала навсякъде, дори и в свободното интернет-пространство, трябва безпощадно да бъде унищожен. И това ще го направим най-добре на предстоящите избори.
Нека да се замислим преди да отидем до урните и подадем гласа си. Българския народ винаги е проявявал мъдрост и зрялост, когато е ставало въпрос за съдбоносни исторически решения.
Нека на предстоящите избори покажем и докажем, че сме народ а не природонаселение.

Природата на скорпиона

Много често шегобийци казват, че според зодиака, зодиите са само две. Едната е "Скорпион", а другата- "Ухапани от скорпион".

Природата на всяко живо същество диктува неговото поведение, независимо от условията, при които то е поставено.

В една известна басня се разказва случка от серията "приказки за животни, които се отнасят за хората". Ето и съдържанието:

Един скорпион, следвайки своя път е трябвало да премине реката. Но изпаднал в безпомощно състояние, тъй като не могъл да плува. Въртейки се наоколо, в търсене на изход от дадената ситуация, съзрял една жаба, която се препичала на слънцето и решил да я помоли за помощ:

- Мила жабке, моля те да ми помогнеш да премина реката, лош плувец съм и няма да мога да се справя сам, а ти плуваш много добре и това всеки го знае.

Жабата, която се наслаждавала на галещите лъчи на пролетното слънце, се стреснала от гласа на скорпиона, още повече , че до този момент не го била забелязала. След като се съвзела от изненадата, поласкана от похвалата на скорпиона, тя отговорила:

-Но как да те пренеса, ти ще ме ухапеш! Страх ме е, не мога!

-Не бой се, мила. Няма да те ухапя. Нали, ако го сторя, ще загинем и двамата.

Жабата, която била с добра душа, помислила малко и отговорила:

-Да! Има логика в думите ти. Но не забравяй, че ако ме ухапеш, аз ще умра от отровата ти на мига, но и ти ще потънеш заедно с мен.

- Не се притеснявай, жабке! Обещавам да не те хапя! Разбирам, че това е опасно и за мен самия, бъди спокойна!

И така, успокоена, услужливата жаба заплувала със скорпиона, удобно настанен на нейния гръб. Плувала жабата, плувала и когато стигнала до средата на широката река, изведнъж усетила смъртоносна болка от коварното жило на скорпиона. В предсмъртна агония успяла само да попита:

- Защо ме ухапа, неблагодарен глупако? Сега и двамата загиваме!

Скорпионът, потъвайки успял да отговори:

- Не можах да устоя на изкушението.