TIBIDABO - Барселона

                      Чисто предизвикателство е да се пише за Барселона и нейните забележителности.
Много е написано и публикувано за този фантастичен град, но не мога да остана равнодушен и аз. През изминалата неделя реших най-сетне да посетя тази забележителност на града и не съжалявам. Смея да кажа, че всеки който има възможност да посети Барселона не бива да пропусне възможността да види "ТIBIDABO", който се намира в северозападната част на града и представлява един увеселителен парк не само за деца. Тук могат да се забравят за известно време проблемите на ежедневието и да се отдаде човек на едно приключение, също като в приказка. За 25 евро може да се ползват увеселителните апарати неограничен брой пъти, в продължение на цял ден. В края на краищата възрастните сме само едни пораснали деца и няма нищо срамно и неудобно в това да се върнем в детството. "Тибидабо" е покрива на Барселона, оттук градът се вижда като на длан и остава само да протегнеш ръка и да го докоснеш. Увеселителния парк се вижда не само от всяко място на града, но и от съседните населени места. С предизвикателната си гледка те кани да го посетиш. Както вече съм писал, винаги ходя с моята незаменима фотокамера. Така и сега съм запечатал много красиви и атрактивни мигове, някои от които помествам тук с кратък коментар.




Това е църковния католически храм "Тemplo EXPIATORIO de Espana ", който извисява снага на най-високото място на града по-близо до Твореца.





По пътя към върха ми хареса тази къща, която реших да снимам. Снимката е с добра резолюция и могат да се видят подробно детайлите на скулптурната композиция на фасадата.






Ето още една къщичка по пътя нагоре. Интересното е, че обикновените керемиди са боядисани. В заден план се вижда телевизионната кула с многото параболични антени.

А това е площадката на 6 -то ниво, откъдето започва разглеждането на увеселителния и развлекателен комплекс. Тук е хотела, едно от многото заведения за хранене, а също и величествения църковен храм, който е внушителен по своите размери.

Хотел-ресторанта

Църковния храм

Изглед към града. Снимката е направена от терасата на храма.

Една от атракциите - еднорелсови открити кабинки "Muntanya russa", които обикалят във въздуха целия комплекс. От тези кабинки може да се види цялата чудесия на този парк.

Както се вижда не липсват въздушни атракции.

На тази въртележка най-голямата атракция бяха тези малки негърчета около 7-8 на брой, които шумно и с крясъци изживяваха своята радост. Неволно направих сравнение с техните малки сънародници от Африка. Как ли се забавляват те?... Ами българските деца?...

А това е част от ценоразписа на едно от многобройните капанчета, които предлагат освежителни питиета, закуски и кафе. Такива има на всяко ниво. Може да се направи сравнение с цените на нашите курорти и да се позамисли човек...

Накрая ще завърша с тази снимка на която се указани видовете атракции разположени на 6 нива по склона на възвишението. Тук поместих снимки на съвсем малка част от тях.
Накрая с мъничко тъга се разделям с тази малка страна на чудесата сравнима само с приказките на Андерсен!...

VIC - Що е то?

VIC е населено място с около 20 000  жители,  намиращо се на 70 км  северно от Барселона. Той има не малко стопанско,  историческо и културно значение за провинцията.  За град VIC съществуват сведния още  от четвърти век преди новата ера, когато под името "Ausa",  градът е център на Иберийското племе  "Ausetani".
По късно, когато е завладян от Рим, е превърнат в данъчен център. Доказателство за това е  храмът,  построен през II век на най-високото място на града.
В периода на вестготите, Ausa е епископски и в резултат на нахлуването на сарацините, градът е бил разрушен през 826 г. когато избухва и въстанието на франките.
След заселване на равнинната част  и създаването на графство "Osona"  от страна на Wifredo el Velloso  в 878 г. , е извършена реконструкция на бившия Ausa, от който са били останали само основите на римския храм, които са били използвани за построяването на  замък .
Новият град взема името "Vicus Ausonae", което в превод ще рече - "Предградие на Ausа"  от където произхожда и името "VIC".  Възстановена е и Епископската  катедрала  в долната част на града. През 1038 епископ Oliba  освещава римската катедрала, от която са оцелели  до наши дни криптата и камбанарията.

През феодализма  VIC е разделен на две части, едната под юрисдикцията на епископа, който го прехвърля на краля в 1316, а другата под юрисдикцията на лордовете на замъка - т.н. "Montcada". Това разделение определя развитието на града през средновековието, който се разраства около Катедралата, Замъка и Пазарището, като  се обгражда от крепостна стена с бойни кули, възстановени през четиринадесети век. През 1450, крал Алфонсо-  Великодушни, закупува от потомците на "Montcada" втората част на града  и  обединява двете части.

Кризата на късното средновековие, борбата между отделни фракции най-вече тези на nyerros и cadells, и войните срещу Франция, довеждат  до период на стагнация в града.
Поражението на привържениците на ерцхерцогa на Австрия във войната за наследството през 1714 допълнително води до бъркотия за града, който още  от началото е на страната на принца.

Демографското и икономическото възраждане през XVIII век дава възможност за растеж на града и благоприятства появата на големи работни групи по скулптура и архитектура, което довежда до изграждането на множество граждански и религиозни сгради, както и  катедралата.

През ХIХ век влиянието на френската война и Карлистките войни довеждат до икономическа криза, която води до прехвърляне на различните отрасли отвъд басейна на река Тер. Въпреки това, градът се възстановява, благодарение на строителството и свързването  с   ж.п. линия с Барселона през 1875 г.

 По това време  се извършва и голямото културно възраждане с откриване на Семинария, която  събира  старото традиционно училище на средновековните катедрали и литературния университет на Вик от XVII век. Между многото ученици на семинарията са видни имена като Jaiме Balmes, San Аntonio, Маria Claret и Jacinto Verdaguer.  В момента на техните имена са наименувани улици и спирки на метрото в Барселона.

Създаването на благоприятна среда за развитие на различни асоциации, като "Circulo Literario" или  "l'Esbart de Vic" , както и много други,  допринасят  града да играе  важна роля в литературното и политическото възраждане на Каталуния.

От средата на ХХ век,  градът сe възстановява в следвоения период и  възвръща специфичната тежест, която традиционно е имал   в испанската провинция.

През 1991 г. Вик е сцена на брутална атака срещу казармите на   Guardia Civil, извършена с кола-бомба от терористична организация на ЕТА, в която имало 10 убити и около 40 ранени, повечето от тях цивилни.

Ето и малко снимков материал от пътуването и разходката в град VIC.

Пътуването от Барселона до VIC по първокласен път 

С-17 е  приятно,  асфалта е хубав, няма много

движение в неделния ден, а времето е прекрасно

VIC  ни посреща спокойно без характерната 

припряност и шумотевица на делника 

Чудесно разцъвтяли червени  лалета в слънчевия ден

Кратък отдих в един от характерните каталунски

барчета, преди разглеждане на града

Площад "Major", който в тези обедни часове е притихнал 

под топлата милувка на  пролетното  слънце

Гледайки тази фотография   правя неволно сравнение 

как си почиват  местните и  българските  пенсионери

 

Една характерна тясна улица от старата част на града

Църковен храм построен през ХII век, устоял на

капризите на сезоните със своите каменни зидове

От надписа на плочата се вижда, че този

храм в стил "барок" е дело на  Josep Morato

Малък фрагмент от скулптурната 

композиция в нишата над входа на храма

Сграда в модернистичен стил от ХIX век, реставрирана през 1988 г. 

с илюстрации  по стените. Сега използвана за нуждите на съвета

 

Знак, показващ място за паркиране 

на велосипеди пред сградата

Един фрагмент от фасадните стенописи на  сградата

Един от ресторантите на pl.Major с интересна реклама на входа 

и една красива клиенткa попаднала в кадъра

Това е менюто на ресторанта, от което се вижда, че за 10,50 евро 

може да се нахраниш добре включително хляба, питието

и десерта. В празнични дни тази цена е 13,50 евро

ЖП гарата  от където с мъничка тъга потеглям по обратния път

Хуманно ли е да убиеш куче?

Не зная как да започна, все още съм объркан. Просто ще пиша така, както ми идва отвътре.

Бях принуден от обстоятелствата да участвам в убийството на едно невинно същество и това невинно същество е кучето  BRONKA /в превод означава караница,  разправия/. Често испанците дават женски имена на мъжките кучета, както е в случая.   По-рано имаше едно мъниче на име  LUNA.  Аз си  обяснявам  този факт с фамилиарното отношение, което понякога хората проявяват към свои близки приятели, било то хора или животни, както например в България казваме на Иван - Ванка,  на Павел - Павка  и т.н. Това в същност не е толкова важно в случая. 

Бронка беше  добро и умно куче. По паспорт го водят, че е Ротвайлер, но според мен не беше съвсем чиста порода, но и това също няма никакво значение.  Тук става дума за това, дали е хуманно да убиеш едно невинно животно, само защото някой  се  оплаква, че  то се разхожда  свободно - без придружител. Бронка беше едър, с внушителни размери. Изпълняваше много команди, беше  интелигентен, само дето не можеше да говори. Разбираше всичко, което се иска от него. Често шефовете го пускаха  да се разхожда на свобода, за която свобода то заплати с живота си. От съвета  нареждат: или да се плати гаранция за кучето 180 000 евро и  да  не излиза свободно на улицата, или да бъде убито. Съответното    решение  е - Бронка да бъде убит!

Тъй като аз бях дежурен  в този ден, на мен се падна  неприятното задължение да съпроводя бедното животно до ветеринарната лечебница, където трябваше да се изпълни присъдата - хуманно, по  човешки! 

Не съм предполагал, че ще ми подейства така силно този случай и ще го  изживея толкова тежко.  Признавам -  след това малко си поплаках.  От пет години  познавам това умно същество.  Полагал  съм грижи за него.  Хранил  съм го и  съм го разхождал.  Играли сме си като най-добри приятели. Много харесваше да играе с топка.  Сега двора опустя без моя верен Бронка!

 В деня на неговата смърт - 20 май 2010 г. направих няколко снимки без да зная, че това  са последните му мигове - ей така, за всеки случай. Изведох го на разходка, поиграхме си и си поговорихме приятелски.  А когато пристигна колата, за да го откараме, беше достатъчно само веднъж да му  кажaт  и той се качи,  без да подозира  какво го чака.  Беше доверчив и вярваше на  хората. Толкова вярваше!...

Медиците ми предложиха да остана да гледам края му, но аз не намерих сили. Излязох и си тръгнах, но в гърлото ми заседна като буца  гадното чувство, че съм безпомощен да направя каквото и да е за спасението му.  А   беше  само на 10 години.   Мисля, че нямаше проблем да изживее дните си кротко и спокойно.

Но... не би!

Бронка, мили приятелю,  прости ми ако някога съм те обидил или наранил!

Ти беше винаги добър с мен,  а  може би  аз  не толкова към теб!

Надявам се  душата ти да намери покой  в един по-добър и по-справедлив свят!

Обичам те,  миличък!  Почивай в мир!

                                                                                                                                                                                                              Каква горда осанка!!!
                                            Обичаше децата, не гонеше котките. 

Владееше си инстинктите. Когато съм доближавал 

с наежено коте до него и му кажа да не го напада, той 

извръщаше глава и не го поглеждаше,

за да не го изплаши. Бронка никога и никого

не   ухапа през краткия си живот.

         Защо  ме убивате? На кого преча? Какво лошо съм направил?

Това са все въпроси,  на които  той никога няма да получи отговор.

Присъда - ВИНОВЕН! 

Спокойно  приятелю, ти все пак  си късметлия. 

На други места режат краката на твоите себеподобни.