Кой дърпа конците?

В блоговото пространство има един АВТОР, чието остро журналистическо перо не спира да доказва с всяка своя публикация колко е силна и важна четвъртата власт и какви нещастия е причинила и продължава да причинява тя на собствения си народ. Купени псевдо журналисти заслепени от финикийските знаци на своите робовладелци,  не виждат и не чуват самотните, тревожни вопли на неколцината блогъри в интернет пространството. 

 Така навремето имахме един успешен премиер, който единствен направи нещо добро за страната  в периода  1997-2001, но  не се долюбваше с медиите и те му го върнаха тъпкано и то така, че стъпкаха и унищожиха крехките кълнове на демокрацията.

Чета публикациите на този АВТОР редовно и често си задавам въпроса: 

"Какво  може да се направи, за да се променят нещата в България, защото както е тръгнало едва ли ще ни стигнат  "40 години бродене в пустинята". 

Вижда се, че който владее медиите (който дърпа конците) - той управлява.

Комунистическата мафия, естествено, по-бързо се ориентира  и съответно си напазарува почти всички официози с което доказа, че наистина престъпните елементи в едно общество, първи се ориентирват във всяка нова ситуация. Те са като мръсотията, която  излиза винаги отгоре с пяната.  "Готвача" трябва да обере тази  пяна с голямата лъжица  и да я изхвърли, но ако  не го стори  тогава всички  сърбаме помията.

 Преди  избори често се сформират  нови партии, които обещават какво ли не. Може би  наистина  има хора с честни и добри  намерения между създателите на партии, но при положение, че не е решен въпроса с вярното и точно отразяване на събитията - всичко е нахалост. 

Така разсъждавайки, стигнах до извода, че:

 Вместо да се създават нови партии, които да ни "оправят" е по-добре да се  организираме и съберем  пари, за да си създадем собствена медия.  

 Ако се отразяват вярно събитията в страната, Партията, която може да ни оправи вече съществува. Дори един глас да имаме в пространството, който да излъчва истината хората ще  слушат, както слушахме едно време "черните станции" преди да ни нападне демокрацията и ще се замислят.

 Иначе какво се получава на практика:

 Идва си бай Иван от работа изморен, измръзнал, заработил съответно няколко лева, колкото за насъщния.  Сяда  пред телевизора, пийне някоя чашка  и слуша "новините".

Като няма друг източник на информация, бай Иван приема всичко за чиста монета и ако го попита човек на другия ден истина ли е това което е чул, той   отговаря: "Да, истина е,  казаха го по телевизора!"

Две съседки

БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма, к’во праят децата?
БАБА ЧАТКА: Аа, не съм ги чула още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер шъ си пусна скайпа и шъ си чатна с моите.
БАБА НЕТКА: Ааа, добре шъ напраиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих съ, червих съ, ама три часа ги гледах!
БАБА ЧАТКА: Ауу, Нетке. Ми да ми пратиш линк у скайпа, че да ги видя и аз. От момиче гол юзър не съм виждала! Дядото вече за нищо не става. Съвсем му се е разхлопало флопито и Рамът не му стига. А да не говорим, че хард дискът му вече изобщо не е хард.
БАБА НЕТКА: Ее, стига и ти. И ние вече за нищо не ставаме, Чаткеее. Даже и за спам не ставаме. Ако можех да се сейвна така както бях преди 40 години...
БАБА ЧАТКА: Шъ ти копи пейстна една снимка откакто бях на 25 години. Знаеш ли каква красавица бях? Без никакви бъгове! А тогава нямаше Фотошоп! Сега вече и аз съм станала за рестартиране...Целият ми десктоп се е набръчкал!
БАБА НЕТКА: Ауу, Чатке, ние се заприказвахме, ама аз се сетих, че имам работа. Трябва да компилирам един боб на дядото, че пак шъ ми пусне намръщена емотикона. Шъ ми услужиш ли с онази голямата лъжица, че моите всичките са зипирани версии?
БАБА ЧАТКА: Нетке, не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито.
БАБА НЕТКА: Не помня такова нещо, бе Чатке!
БАБА ЧАТКА: Как така не помниш? Ти ми се логна у нас миналата седмица и ми я рикуестна.
БАБА НЕТКА: Няма такова нещо!
БАБА ЧАТКА: Така ли! Ти лъжкиня ли ме наричаш! Какво си позволяваш! Ууу, да ти се скапе Скайпа дано!
БАБА НЕТКА: Аа, така ли! Магарето ти троянски кон да стане!
БАБА ЧАТКА: Уиндоуса да ти се бъгне и всички да видят к’во криеш в Май Докюментс!
БАБА НЕТКА: Да качиш 30 гигабайта дано. Всичките на корема и бедрата дано!
БАБА ЧАТКА: Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето!
БАБА НЕТКА: Котка да ти изяде мишката!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе антивируса и да ти влязат червеи в ябълките!
БАБА НЕТКА: Някоя невестулка да ти хакне кокошките!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапят драйверите на мотиката и с ръце да копаеш земята!
БАБА НЕТКА: Дядото ти да си ъпгрейдне хард диска и да си хване млада юзърка!
БАБА ЧАТКА: Лицето ти на пиксели да стане!
БАБА НЕТКА: Кучето ти на оптичен кабел да се обеси!
БАБА ЧАТКА: Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти окрадне всички вещи!
БАБА НЕТКА: И компютъра ли?
БАБА ЧАТКА: И компютъра!
БАБА НЕТКА: Иии, пепел ти на ю ес би входа! Повече няма да правя с теб ни аудио, ни видео чат! Даже не искам да ти чувам никнейма, да знаеш!
БАБА ЧАТКА: Ммм, дреме ми на дънната платка! Хакерка с хакерка...

ЧЕСТИТ 1-ви АПРИЛ

Бюрократ

Всеки критикува бюрократите, но няма бюрократ в затвора. 

Бюрократът се хваща за буквата на закона и никога не може да бъде обвинен, че не си изпълнява задълженията. На тези мисли ме наведоха не събитията, които стават в България свързани с протестите и новоназначеното правителство. Провокира ме случаят с учителя по английски Христо Данев и неадекватната бюрократична намеса на шефката на училището Соня Киркова. А не по-малко и отношението на  колегите на Данев.

Като бивш представител на гилдията за мен са особено болезнени темите, които засягат родното образование. Болно ми е за бюрократичното отношение на много от нашите ръководители на учебните заведения от всички нива.

Спомням си, че като взводен командир в казармата, когато защитавах своите войници от взвода, имах проблеми с началниците. Когато по-късно защитавах работниците в техническата работилница като началник и гледах всеки работник да получи пълноценно заплащане на труда си - бях неудобен за директора и партийния секретар. По-късно, когато защитавах учениците си, бях нееднократно критикуван от моя директор на училището. Горкият той, който никога през живота си не беше хващал дневник в ръка, беше спуснат като парашутист на длъжността Директор  на средно училище. И тъй като никога до тогава не беше участвал на педагогически съвет като учител, провеждаше съвети по няколко часа. Тогава именно се изявяваше като командир и през цялото време стоеше прав, за да се вижда, че е началник иначе с дребния си сталинско-хитлерски ръст нямаше шанс да бъде забелязан, ако седеше на стола.

Няма бюрократ в затвора, макар всички да говорят против бюрокрацията и да я ненавиждат.

Случаят с директора на това училище С. Киркова, потвърждава още веднъж тази максима. 

Докога?...

Много често учениците търсят съпричастност от своите учители!  Често те споделят със своя любим учител неща, които иначе не биха споделили дори със своите "спонсори" - родителите.

Ако учителят се отнася бюрократично към проблемите на децата  няма да го осъдят , но такъв учител не може да бъде обичан. А когато учителят е мразен, то и предмета му ще бъде мразен  и такъв учител няма да има успех.

В моето бившо училище и сега се подвизава един "учител", чието име по етични съображения няма да съобщавам, който преподава с учебник в ръка седнал отпред и цял час диктува урока на учениците си и ги задължава да пишат.  Горкият не може да си научи материала. Този учител има не дотам благозвучен "псевдоним" с който бива наричан от учениците.

Спомням си  в един блог имаше анкета и въпросът беше, цитирам по памет: 

 "Ако  попаднете на фронта под командването на президента като главнокомандващ и ви нареди да стреляте по врага,  ще се подчините ли?"

Аз лично бих отговорил:

 "Да, ще изпълня дълга си, но първо ще стрелям в него  и след това по врага."

 Искам да уточня, че тогава президент беше Гоце Седефчоф от с. Сирищник.

 Един командир, а учителят е такъв за децата, трябва да е сигурен, че ако попадне в такава ситуация  неговите питомци няма да го "отстрелят".

Госпожа Соня Киркова дали ще  бъде "отстреляна" от своите ученици, при положение, че в момента е в немилост от немалка  част на българското общество?!...