Има една стара мъдрост, която гласи:
"НАРОД БЕЗ ВЯРА НЕ Е НАРОД !"
Преди втората световна война България е била свободна и просперираща държава. Българският лев е бил конвертируем, имал е златно покритие и на българите не са им били нужни визи, за да ходят по целия свят. Българската икономика бележи най-големия си ръст на развитие през най-новата история именно преди втората световна война. Това се дължи в изключителна степен на ценностната система, която изповядва българина и това е:
ВЯРАТА В БОГА.
Именно вярата възпитава качества, които са предпоставка за просперитета на една нация; "Не кради, "Не лъжи", "Не убивай" и т.н..
След съветската окупация, на 09.IX.1944 г. в България беше наложен тоталитарен режим който отрече вярата в Бога и насилствено наложи:
ВЯРАТА в КОМУНИЗМА.
Бяха избити над 300000 българи-цвета на нацията: министри, военни, свещеници, депутати, учители, предприемчиви селски стопани и индустриалци.
"Няма Бог" - казаха комунистите.
"Вяра в Светлий комунизъм" - беше новия лозунг.
"Равенство"
"Братство"
"Свобода" и т.н. все ценности изповядвани в Библията.
Вярата беше подменена насилствено, но все пак имаше някаква вяра, макар и фалшива, която да крепи хората.
10 ноември 1989 г. Издигна нов лозунг:
"НЯМА КОМУНИЗЪМ".
Народът беше изгубил вярата в Бога! Сега изгуби и вярата в комунизма! Остана да властва:
БЕЗВЕРИЕТО и СИЛАТА НА ПАРИТЕ.
Не е трудно да се проумее, че ако управниците бяха вярващи хора, ако имаха страх от Бога, биха управлявали честно и почтено и България щеше да е друга.
Колко по-абсурдно е човек да вярва в произхода си от нищото или че е потомък на човекоподобната маймуна, отколкото да вярва, че е плод на съзидателната дейност на един висш разум наречен Бог.
Трябва ли по силата на логиката да приемем, че ако човек е произлязъл от човекоподобна маймуна, то конят е произлязъл от конско-подобна маймуна, магарето-от друг вид маймуна и т.н.
Колко по-правдоподобно и логично е да приемем, че всяко живо същество е създадено различно по вида си, такова каквото е!
Силата на вярата!
В долния клип е показано на какво е способна вярата в едно маргинализирано общество каквото са ромите в България и неволно правим сравнение между тях и другите.