Магаре за приятел или приятелят ти да е магаре?

"Предпочитам магаре за приятел, вместо приятелят ми да е магаре".

Това бе първата мисъл, която ми дойде на ума след като прочетох, че юнак Бойко е решил да състави т.н. правителство на малцинството. Не мога по друг начин да окачествя решението на бъдещия ни премиер освен като магарешка постъпка, да ме прощава дългоухият ни приятел, ако го обижда сравнението с бат Бойко. Въобще не съм във възторг от този факт. Чакат ни още много "магарии", на които е способен човек попаднал случайно във властта, какъвто беше Сергей Станишев. Аз се надявах, че ще се намерят съпартийци да помогнат на ББ да се ориентира в обстановката, защото управлението на една държава не е шега работа, но уви.
Най-естествено беше ГЕРБ да се коалира със сините, както се очакваше. Още повече, че герберите сами се определиха като дясноцентристка партия. ЕНП също ги припозна като такава. Но изглежда всичко е било само етикет. Суетата и манията за величие ще изиграят лоша шега на "българския Шварценегер", но наред с това и на всички българи в абсурдната ни държава.
Когато писах в една моя по-стара публикация, че Бойко Борисов, ако е умен ще използва опита и потенциала на сините се надявах, че макар и с мутренско поведение и мислене, той може да бъде и добър премиер използвайки сините за коректив, но не би. Когато никой не му иска премиерски кресла, а се предлага съдействие, неговия меморандум може да се окаже поредния злополучен експеримент с българите. Чудя се само докога ще си избираме такива управници? Ще поумнее ли някога нашия народ? Дали нацията ни безвъзвратно е осакатена след като комунистите избиха най-качествените българи след 1944 г.? Ще се намери ли някой да даде отговор на тези въпроси? Нестабилно правителство на малцинството не е най-добрия вариант за България. Ще се радвам бъдещето да ме опровергае, но не вярвам.
Ако моите опасения се потвърдят, бих предпочел магаре за премиер, отколкото премиера да е магаре.

Eдин хубав ден за българската демокрация

Изборите в Барселона на 5 юли 2009 г. в снимки

Първата снимка, която искам да поместя е тази. Един любезен българин от опашката за гласуване ми позволи да снимам фланелката, с която беше облечен и на която стоеше тази емблематична щампа.

За да гласувам трябваше да чакам малко повече от един час, докато ми дойде реда да вляза в "тъмната" стаичка. Когато излязох, като че ли опашката не беше мръднала, българите продължаваха да прииждат. Това беше една радостна гледка за очите!

Ето как изглеждаше входа на учреждението, където чакахме да гласуваме около обяд.

Така изглеждаше от далече опашката на патриотичните ни сънародници, чакащи да дадат гласа си за демократична и европейска България.

Един фрагмент от опашката. Повече от 70 - 80 човека чакаха търпеливо и не бяха отишли на плаж, нито "за гъби" в този горещ юлски ден.

Ето и представител от местната охрана в учреждението, където беше учредена секцията за гласуване. Знамената, до които е застанал са българското, това на обединена Европа и на Каталуния. Разбира се не съм искал разрешението му да го фотографирам, но човека с нищо не показа, че има нещо против моите "фоторепортерски" стремежи.

Един от демократично настроените българи, дошъл да гласува за бъдещето на България.

А това е една хубава българка, която е прегърнала европейския и българския флаг - символи на нейната ориентация и предпочитания.

Ето и моя милост, застанал до символите на България и Европа, но забележете: по- близо до българския флаг.

* за увеличаване кликни върху снимките

Още малко за "ЗЕЛЕНИТЕ"

Чак сега попаднах на една статия на Светла Енчева от 5 май т.г. в нейния блог, наречен " Неуютен блог".

Тази статия привлече вниманието ми с дълбокия и точен анализ, който авторката прави, по отношение на партия "ЗЕЛЕНИТЕ", във връзка с изборите за европейски парламент. Статията, която е предизвикала много коментари, ми е убягнала от вниманието по простата причина, че нямам достатъчно свободно време, за да се ровя в нета. Но виждам, че и сега тя не е загубила актуалността си, преди парламентарните избори. По тази причина си позволих, без да поискам съгласието на авторката, да я кача и в моя блог. Така ще могат да я прочетат още хора, които като мен са я пропуснали първия път. Статията е озаглавена "Защо няма да подкрепя Зелените и Бого за изборите за европейски парламент".

Още по-голямо достойнство и уважение заслужава статията, защото прогнозата на авторката за неуспеха на ЗЕЛЕНИТЕ се потвърди, което ще излезе вярно и за предстоящите избори. Само дето ще се отклонят полезни гласове, както и аз го посочих в предишния си пост. Може би егото за политическа изява на някои хора от ръководството на ЗЕЛЕНИТЕ, ще доведе до поредното разочарование на младите, умни и симпатични привърженици на тази политическа формация, която наистина имаше по-голяма тежест като движение, отколкото като партия. Защото така тя наистина по нищо няма да се различава от останалите партии. Но най-добре ще бъде сами да прочетете тази интересна статия.