Бях принуден от обстоятелствата да участвам в убийството на едно невинно същество и това невинно същество е кучето BRONKA /в превод означава караница, разправия/. Често испанците дават женски имена на мъжките кучета, както е в случая. По-рано имаше едно мъниче на име LUNA. Аз си обяснявам този факт с фамилиарното отношение, което понякога хората проявяват към свои близки приятели, било то хора или животни, както например в България казваме на Иван - Ванка, на Павел - Павка и т.н. Това в същност не е толкова важно в случая.
Бронка беше добро и умно куче. По паспорт го водят, че е Ротвайлер, но според мен не беше съвсем чиста порода, но и това също няма никакво значение. Тук става дума за това, дали е хуманно да убиеш едно невинно животно, само защото някой се оплаква, че то се разхожда свободно - без придружител. Бронка беше едър, с внушителни размери. Изпълняваше много команди, беше интелигентен, само дето не можеше да говори. Разбираше всичко, което се иска от него. Често шефовете го пускаха да се разхожда на свобода, за която свобода то заплати с живота си. От съвета нареждат: или да се плати гаранция за кучето 180 000 евро и да не излиза свободно на улицата, или да бъде убито. Съответното решение е - Бронка да бъде убит!
Тъй като аз бях дежурен в този ден, на мен се падна неприятното задължение да съпроводя бедното животно до ветеринарната лечебница, където трябваше да се изпълни присъдата - хуманно, по човешки!
Не съм предполагал, че ще ми подейства така силно този случай и ще го изживея толкова тежко. Признавам - след това малко си поплаках. От пет години познавам това умно същество. Полагал съм грижи за него. Хранил съм го и съм го разхождал. Играли сме си като най-добри приятели. Много харесваше да играе с топка. Сега двора опустя без моя верен Бронка!
В деня на неговата смърт - 20 май 2010 г. направих няколко снимки без да зная, че това са последните му мигове - ей така, за всеки случай. Изведох го на разходка, поиграхме си и си поговорихме приятелски. А когато пристигна колата, за да го откараме, беше достатъчно само веднъж да му кажaт и той се качи, без да подозира какво го чака. Беше доверчив и вярваше на хората. Толкова вярваше!...
Медиците ми предложиха да остана да гледам края му, но аз не намерих сили. Излязох и си тръгнах, но в гърлото ми заседна като буца гадното чувство, че съм безпомощен да направя каквото и да е за спасението му. А беше само на 10 години. Мисля, че нямаше проблем да изживее дните си кротко и спокойно.
Но... не би!
Бронка, мили приятелю, прости ми ако някога съм те обидил или наранил!
Ти беше винаги добър с мен, а може би аз не толкова към теб!
Надявам се душата ти да намери покой в един по-добър и по-справедлив свят!
Обичам те, миличък! Почивай в мир!
Обичаше децата, не гонеше котките.
Владееше си инстинктите. Когато съм доближавал
с наежено коте до него и му кажа да не го напада, той
извръщаше глава и не го поглеждаше,
за да не го изплаши. Бронка никога и никого
не ухапа през краткия си живот.
Това са все въпроси, на които той никога няма да получи отговор.
Присъда - ВИНОВЕН!
Спокойно приятелю, ти все пак си късметлия.
На други места режат краката на твоите себеподобни.