VIC е населено място с около 20 000 жители, намиращо се на 70 км северно от Барселона. Той има не малко стопанско, историческо и културно значение за провинцията. За град VIC съществуват сведния още от четвърти век преди новата ера, когато под името "Ausa", градът е център на Иберийското племе "Ausetani".
По късно, когато е завладян от Рим, е превърнат в данъчен център. Доказателство за това е храмът, построен през II век на най-високото място на града.
В периода на вестготите, Ausa е епископски и в резултат на нахлуването на сарацините, градът е бил разрушен през 826 г. когато избухва и въстанието на франките.
След заселване на равнинната част и създаването на графство "Osona" от страна на Wifredo el Velloso в 878 г. , е извършена реконструкция на бившия Ausa, от който са били останали само основите на римския храм, които са били използвани за построяването на замък .
Новият град взема името "Vicus Ausonae", което в превод ще рече - "Предградие на Ausа" от където произхожда и името "VIC". Възстановена е и Епископската катедрала в долната част на града. През 1038 епископ Oliba освещава римската катедрала, от която са оцелели до наши дни криптата и камбанарията.
През феодализма VIC е разделен на две части, едната под юрисдикцията на епископа, който го прехвърля на краля в 1316, а другата под юрисдикцията на лордовете на замъка - т.н. "Montcada". Това разделение определя развитието на града през средновековието, който се разраства около Катедралата, Замъка и Пазарището, като се обгражда от крепостна стена с бойни кули, възстановени през четиринадесети век. През 1450, крал Алфонсо- Великодушни, закупува от потомците на "Montcada" втората част на града и обединява двете части.
Кризата на късното средновековие, борбата между отделни фракции най-вече тези на nyerros и cadells, и войните срещу Франция, довеждат до период на стагнация в града.
Поражението на привържениците на ерцхерцогa на Австрия във войната за наследството през 1714 допълнително води до бъркотия за града, който още от началото е на страната на принца.
Демографското и икономическото възраждане през XVIII век дава възможност за растеж на града и благоприятства появата на големи работни групи по скулптура и архитектура, което довежда до изграждането на множество граждански и религиозни сгради, както и катедралата.
През ХIХ век влиянието на френската война и Карлистките войни довеждат до икономическа криза, която води до прехвърляне на различните отрасли отвъд басейна на река Тер. Въпреки това, градът се възстановява, благодарение на строителството и свързването с ж.п. линия с Барселона през 1875 г.
По това време се извършва и голямото културно възраждане с откриване на Семинария, която събира старото традиционно училище на средновековните катедрали и литературния университет на Вик от XVII век. Между многото ученици на семинарията са видни имена като Jaiме Balmes, San Аntonio, Маria Claret и Jacinto Verdaguer. В момента на техните имена са наименувани улици и спирки на метрото в Барселона.
Създаването на благоприятна среда за развитие на различни асоциации, като "Circulo Literario" или "l'Esbart de Vic" , както и много други, допринасят града да играе важна роля в литературното и политическото възраждане на Каталуния.
От средата на ХХ век, градът сe възстановява в следвоения период и възвръща специфичната тежест, която традиционно е имал в испанската провинция.
През 1991 г. Вик е сцена на брутална атака срещу казармите на Guardia Civil, извършена с кола-бомба от терористична организация на ЕТА, в която имало 10 убити и около 40 ранени, повечето от тях цивилни.
Ето и малко снимков материал от пътуването и разходката в град VIC.
По късно, когато е завладян от Рим, е превърнат в данъчен център. Доказателство за това е храмът, построен през II век на най-високото място на града.
В периода на вестготите, Ausa е епископски и в резултат на нахлуването на сарацините, градът е бил разрушен през 826 г. когато избухва и въстанието на франките.
След заселване на равнинната част и създаването на графство "Osona" от страна на Wifredo el Velloso в 878 г. , е извършена реконструкция на бившия Ausa, от който са били останали само основите на римския храм, които са били използвани за построяването на замък .
Новият град взема името "Vicus Ausonae", което в превод ще рече - "Предградие на Ausа" от където произхожда и името "VIC". Възстановена е и Епископската катедрала в долната част на града. През 1038 епископ Oliba освещава римската катедрала, от която са оцелели до наши дни криптата и камбанарията.
През феодализма VIC е разделен на две части, едната под юрисдикцията на епископа, който го прехвърля на краля в 1316, а другата под юрисдикцията на лордовете на замъка - т.н. "Montcada". Това разделение определя развитието на града през средновековието, който се разраства около Катедралата, Замъка и Пазарището, като се обгражда от крепостна стена с бойни кули, възстановени през четиринадесети век. През 1450, крал Алфонсо- Великодушни, закупува от потомците на "Montcada" втората част на града и обединява двете части.
Кризата на късното средновековие, борбата между отделни фракции най-вече тези на nyerros и cadells, и войните срещу Франция, довеждат до период на стагнация в града.
Поражението на привържениците на ерцхерцогa на Австрия във войната за наследството през 1714 допълнително води до бъркотия за града, който още от началото е на страната на принца.
Демографското и икономическото възраждане през XVIII век дава възможност за растеж на града и благоприятства появата на големи работни групи по скулптура и архитектура, което довежда до изграждането на множество граждански и религиозни сгради, както и катедралата.
През ХIХ век влиянието на френската война и Карлистките войни довеждат до икономическа криза, която води до прехвърляне на различните отрасли отвъд басейна на река Тер. Въпреки това, градът се възстановява, благодарение на строителството и свързването с ж.п. линия с Барселона през 1875 г.
По това време се извършва и голямото културно възраждане с откриване на Семинария, която събира старото традиционно училище на средновековните катедрали и литературния университет на Вик от XVII век. Между многото ученици на семинарията са видни имена като Jaiме Balmes, San Аntonio, Маria Claret и Jacinto Verdaguer. В момента на техните имена са наименувани улици и спирки на метрото в Барселона.
Създаването на благоприятна среда за развитие на различни асоциации, като "Circulo Literario" или "l'Esbart de Vic" , както и много други, допринасят града да играе важна роля в литературното и политическото възраждане на Каталуния.
От средата на ХХ век, градът сe възстановява в следвоения период и възвръща специфичната тежест, която традиционно е имал в испанската провинция.
През 1991 г. Вик е сцена на брутална атака срещу казармите на Guardia Civil, извършена с кола-бомба от терористична организация на ЕТА, в която имало 10 убити и около 40 ранени, повечето от тях цивилни.
Ето и малко снимков материал от пътуването и разходката в град VIC.
Пътуването от Барселона до VIC по първокласен път
С-17 е приятно, асфалта е хубав, няма много
движение в неделния ден, а времето е прекрасно
VIC ни посреща спокойно без характерната
припряност и шумотевица на делника
Чудесно разцъвтяли червени лалета в слънчевия ден
Кратък отдих в един от характерните каталунски
барчета, преди разглеждане на града
Площад "Major", който в тези обедни часове е притихнал
под топлата милувка на пролетното слънце
Гледайки тази фотография правя неволно сравнение
как си почиват местните и българските пенсионери
Една характерна тясна улица от старата част на града
Църковен храм построен през ХII век, устоял на
капризите на сезоните със своите каменни зидове
От надписа на плочата се вижда, че този
храм в стил "барок" е дело на Josep Morato
Малък фрагмент от скулптурната
композиция в нишата над входа на храма
Сграда в модернистичен стил от ХIX век, реставрирана през 1988 г.
с илюстрации по стените. Сега използвана за нуждите на съвета
Знак, показващ място за паркиране
на велосипеди пред сградата
Един фрагмент от фасадните стенописи на сградата
Един от ресторантите на pl.Major с интересна реклама на входа
и една красива клиенткa попаднала в кадъра
Това е менюто на ресторанта, от което се вижда, че за 10,50 евро
може да се нахраниш добре включително хляба, питието
и десерта. В празнични дни тази цена е 13,50 евро
ЖП гарата от където с мъничка тъга потеглям по обратния път
