30 март 2009

СПЕЦИАЛЕН ДЕН

Днес 30 март 2009г. е специален ден за мен!
Специален, защото днес създадох моя блог. Така ще имам възможност да общувам с повече приятели, ще мога да споделям в интернет пространството идеите, които ме вълнуват.
Така, ще бъда съпричастен на блогърската общност, която може би е една от най-будните и без страх казва това, което я вълнува.
Блогърите са лакмуса на събитията и силата им е в тяхната независимост и бързина на реакцията. Те са най-чувствителната част на обществото и
спокойно мога да кажа - барометъра на политическите събития.
Разбира се не смятам, че блогърите могат да решат всички проблеми, но до голяма степен могат да повлияят на политическите събития в нашата изстрадала
родина.
Надявам се колегите блогъри да ме приемат без предубеждения. Всеки нов член на това общество може да донесе нови идеи и трябва да е добре дошъл в гилдията. Колкото сме повече, толкова и силата ни ще бъде по-голяма. За жалост много често наблюдавам дребнави закачки между блогъри, които ми се ще да вярвам, че няма да доведат до антагонистични настроения, които да са пречка за колективни решения, когато това се наложи. Нека не забравяме
мъдростта на цар Кубрат демонстрирайки силата на пръчките.
Мисля, че обединени ще имаме по-голяма сила и можем, да повлияем и на политическите събития. За целта обаче е нужна повече толерантност, повече търпение и уважение мнението на другия, дори и да не сме съгласни с него.
Нека не забравяме демократичния принцип в отношенията си един към друг и в действията си се ръководим от мисълта на американския философ Емерсън,който казва, "Всеки ме превъзхожда в нещо и аз мога да се поуча от него".
Нека всеки един от нас си зададе въпроса: "Какъв е смисълът на живота?"
Успее ли да си отговори, това ще означава, че не е живял напразно.
Именно и за това моят блог носи името: "СМИСЪЛЪТ на ЖИВОТА"


4 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

Пожелавам много успехи на новия колега! Прекрасно е, че така вижда своята задача: да се движи по пътищата, водещи към истината и свободата ни, е призванието, заради което е роден разумният човек.

Понеже явно съм първият коментатор, искам да си позволя и един съвет: когато човек пише, добре е след запетайка, точка и пр. да се оставя един празен интервал. Лично мен неоставянето на такъв интервал силно ме дразни. Не пред знака се оставя празният интеревал, а след него! Текстът тогава ще става по-добър, красив и пр.

На добър път!

Stefka каза...

Много добро начало.На добър час учителю!!!

Иван Христов каза...

Благодаря на г-н Грънчаров, за уместната забележка!
Наистина трябва да обръщам по-голямо внимание, на тези "дреболии", които са от голямо значение за естетиката на дадена публикация.
Явно има още какво да се учи.
Ще бъда благодарен на всеки който ми посочи грешките които допускам.

Георги Фурнаджиев каза...

Г-н Христов, с известно закъснение - не зная какво се казва в такива случаи но "добре дошъл".

Ако позволите едно мнение. Има блогове и блогове. Някои са фирмени, други - лични. Някои са професионални, други - не. Хората, които споделят с другите личния си свят не са колеги по между си. Това не е работа, не е професия. Това е състояние на духа.

Още веднъж - добре дошъл.