02 април 2009

Бедата на България


Не искам да се вживявам в ролята на съдник, или корифей по философия и психоанализа, но като най-обикновен гражданин, искам да споделя моите вълнения по този въпрос. Това са неща, които може би, вълнуват всеки мислещ българин.

Защо се получава така, че ние българите, които се славим като една от най-интелигентните нации в света, сме на последно място по жизнен, а може би и по духовен стандарт в Eвропейския съюз, а вероятно и в цяла Европа? (между другото, не съм чувал някой друг да ни хвали, освен ние самите да го правим).

В момента аз живея и работя в Испания, което ми дава възможност да направя едно неволно сравнение между испанците и българите. Сравнявам манталитета на едните и на другите. И честно да си призная, не се гордея с резултатите от това сравнение.

Какво най-силно ме впечатлява?

Испанците в преобладаващата си част, говоря за най-обикновените представители на нацията, са много простовати и обикновени. Често те сa изненадани от факта, че ние българите, разбираме от всичко. Разбираме от строителство, техника, от автомобили, от компютри и т.н. Ние можем да заваряваме и да слагаме плочки, да правим ел.инсталации и да боравим с компютри, а когато се наложи и сами да си поправяме колата, който я има.
Докато те знаят и умеят само това, което им е необходимо, за да упражняват професията, с която си изкарват хляба.

Испанците са толерантни и зачитат правото на другия.

Тук има много представители на други нации, които пребивават като емигранти, кой дошъл с договор, кой нелегално, но е факт.
Част от тези емигранти са негри, които често се срещат по улиците, в магазините, в заводите и фабриките, където работят наравно с местните хора.
Никога до сега не съм бил свидетел на лошо отношение към емигранти, независимо, че понякога те са в основата на някои проблеми на страната, създавайки работа на полицията. Мисля, че ако тези емигранти са в България, няма да могат да се подвизават така свободно както тук.
Разбира се има изключения, но те са малко. (м.г. имаше един случай в мадридското метро, където испански младеж беше проявил лошо отношение към девойка от Латинска Америка, но същия този младеж, беше изправен да отговаря за деянията си в съда и беше осъден.)
Лично съм разговарял с испанци, които са ми споделяли, че не харесват някои от емигрантите, като негри, мароканци, а напоследък и румънци. Присъствал съм на случаи, когато негри са искали някаква информация. Испанецът най-учтиво му отговаря и проявява отношение, което няма нищо общо с нехаресването. Макар и привидно, такова отношение е за предпочитане пред явното презрение.
Мисля, че на нас ни липсва тази толерантност към другите, както подобава на европейски граждани. Ние, българите имаме такъв цветущ език, че ако трябва да охулим или осмеем някого - нямаме равни, на европееца му е бедна фантазията.
Бил съм свидетел на такива отношения между нас българите, камо ли към чужденци.

Къде е бедата на България?

Бедата на България е в това, че ние, българите сме "най-умните", "най-красивите", "най-интелигентните", "най", "най" и така - до безкрай.

Да вземем въпроса с гласуването. Независимо, че навсякъде специалисти, пък и неспециалисти изтъкват необходимостта от гласуване, нашия "умен" българин решава да "накаже" управниците с негласуване. След това, когато "лошия матрял" му натресе новите-стари управници, вдига глас до Бога и въпреки това, не излиза открито и достойно да защити правата си на гражданин на Европейска държава. "Глупавите" испанци реагират съвсем спонтанно, те не се замислят и като че ли, само чакат да се появи повод за протест и излизат масово на улицата, за разлика от нас - "умните" българи.

От историята ни е известно, че когато България е била разделена на няколко царства, именно тогава Турция превзема тези царства едно по едно и така завладява цялата страна. Всеки от царете е гледал от страни, без да се намеси и да помогне на брата си, като се е надявал да оцелее. И така, докато всички паднали под ножа, а България остава под владичество цели 500 години.
Така и сега наблюдаваме, как в синята зона се проявяват враждебни отношения между съпартийци и започва едно делене, което не може да доведе до нищо друго освен до загуба на синята идея. Разбира се, това не ме учудва, защото идеите са за идеалистите, а такива, за съжаление в България след Апостола, просто няма или ако има се броят на пръсти.
Ние помежду си се преследваме, предаваме се, презираме се, завиждаме си и по този начин се самоизяждаме. Дори и в странство се проявява нашия характер и често сами си създаваме проблеми един другиму.
Българи сме все пак, защо да си помагаме, като можем да си пречим!
В нас все още витае духът на шопа, който казва:
"Я не сакам на мен да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле."
Или:"Я че си запалим къщата, та да изгори на Вуте плевнята".И все от тоя род.
Когато дойдат протести, ние "умно" си стоим по къщите, и гледаме сеир. Често виждаме грешките на останалите и се надсмиваме, а нашите собствени грешки - никога.
Разбира се има изключения, но те са много малко.

В Евангелието е писано:
"И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш
гредата в своето око?" Лука 6:41
Ние, хората често сме склонни да променяме вижданията си, в зависимост от ценностите, които изповядваме.
За себе си смятам, че вярващите хора имат морал, на който може да се разчита. Тези хора имат спирачка по пътя към престъпленията, и това е вярата в Бога.
Един мъдрец е казал:
"Народ без вяра - не е народ!"

Основната причина, според мен, заради която България е на този хал е тази, че ни управляват
хора без морал, без идеали, за които най-ценното нещо са парите.
ТОВА ЛИ Е СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА?
Легендата разказва, че Александър Македонски поръчал: когато умре, да го погребат в ковчег, на капака на който да пробият два отвора, през които да му извадят ръцете навън, за да се види, че и най-великият владетел си отива от този свят с празни ръце.

Всички тези мои разсъждения ме карат да възкликна и аз като мъдрия Соломон:
"...Суета на суетите, всичко е суета." Екл.1:2

Няма коментари: