24 април 2009

"Тъжно" или "страшно"

"Вероятно престъпният свят има много добри информационни канали от МВР и службите, което само по себе си е много тъжно, посочва Първанов."
Това са заключителните думи от интервюто на нашия президент във в-к "24 часа".
Тъжно или страшно? Според мен повече е страшно отколкото тъжно. Страшно е да ти отнемат свободата на протест в 21 век, когато демокрацията е факт в цяла Eвропа! Страшно е турчин да предлага и българи да приемат закон за премахване на задължителното изучаване на български език в нашите, българските училища! Не зная, може би ни очаква въвеждане на задължителен турски език?!... Страшно е да те откъснат от демократична и свободна Европа и да те тикнат насила в прегръдката на руската мечка! Страшно е да живееш в държава "бълигария", което в превод от румънски означава торище!
Страшно е!!!
Както е тръгнало, дали не съм обречен да си умра в чужбина като емигрант?!...
Дали ще бъде съвсем безопасно завръщането ми в родината, след всичко което съм написал до тук? ...
Като гледам раздвоената физиономия на "любимия" ми президент и аз се колебая, и се двуумя или по-точно, се триумя!




3 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

Искам и тук да ти отвърна с едно стихотворение на Ботев, за да се успокоиш, щото у нас комай винаги си е било все така: напредък кажи-речи почти нямаме за тия 130 години - за съжаление! И първопричината за всичко според мен е нашия манталитет, който Ботев, милият, така силно е представил:

Към брата си

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!

Иван Христов каза...

След думите на Ботев, мога само да замълча! Дали пък не е точно това целта на комунистите?!...А трябва ли да замълчим всички?...

Ангел Грънчаров каза...

Не, няма да мълчим, където и да се намираме, ще говорим, ще роптаем, ще мърморим по нашия си обичай, НО НЯМА ДА СЕ ПРИМИРЯВАМЕ. И в резултат истината рано или късно ще си пробие път - благодарение на нас, обаче, не току-така. Този е и смисъла. А ония, които действат против истината, които не са като нас нейни съюзници и приятели, са обречени на гибел и забрава...