11 септември 2009

Боженци - една вълшебна приказка

Много пъти съм ходил в Боженци и винаги съм бил с чувството, че отивам за първи път. Така беше и сега, когато реших да откъсна малко време от оскъдната си ваканция, за да посетя още веднъж това прекрасно място. Великолепната природа, чистия и свеж планински въздух и омайващата тишина на Балкана ме опияняват, като стогодишно вино. Вървя замаян като във вълшебна приказка с чувството, че времето е спряло. Топлината и уюта на боженските къщи, построени само от дърво и камък, тихите калдъръмени улички и уханието на треви и билки ми въздействат по неописуем начин.
Звучи тишина!
Омагьосан се разхождам по красивите улички на това възрожденско селце, разположено на два срещуположни хълма в красива котловина. Според легендата, през трагичната 1393 година, когато столицата на второто българско царство Търново пада под турско владичество, овдовялата болярка Божана намира убежище за себе си и своите деца на това тихо и спокойно място. Далече от турци и опасности, в непристъпните планински дебри, край студен извор, тя зазижда първия камък на селището, което ще носи нейното име. Сега селцето има около стотина къщи и през 1964 год. е обявено за архитектурен резерват.



Тишина, спокойствие и зеленина са
характерните белези на китното селище.



Спокойствие и тишина.



Разбира се човешката цивилизация и тук
е загрозила пейзажа със своите смърдящи возила.



Кът от рая за малкото туристи.



Ето част от тях...



В чудно спокойствие са притихнали боженските къщи,
далеч от градската шумотевица.



Всред зеленина и природа



Автентична архитектура, характерна за възрожденския
период от нашата история.



В един от ресторантите,
за кратък отдих и закуска.



Това е примитивен "дарак", който е служил за
разчесване на вълната стригана от овцете.
А сега е част от интериора на заведението.




Тук - там, самотни туристи нарушават идилията и
спокойствието на китното селище.




Другият хълм - огрян от августовското слънце.




Селската чаршия



Гостоприемните домакини са направили много, за да
се чувстват гостите на Боженци добре дошли.




Част от селския пейзаж



Една типична боженска къща, характерна
с каменните дувари и дървени тараби.



Залез в Боженци


За жалост кратката екскурзия завърши с надеждата пак да се завърна тук един ден, когато отново съм в родината. България е много красива! Но за да го разберем, трябва да излезем в чужбина, така ще имаме база за сравнение. Ако си пооправим малко манталитета, страната ни ще има осезаем приход от туризъм и тогава всеки ще се гордее, че е българин.
С мъничко тъга - до скоро!




6 коментара:

Ирония Идиотова каза...

Боженци е вълшебно!, не, приказно място. Бях веднъж там, тази година не успях, но следващата( а и защо не тази-през зимата?!) ще отида:)) Много точно си го описал:) Поздрави:)

Dimitrana S. каза...

Наистина е късче от рая! - роден при това :-)

Имам хубави спомени от там, а след твоя разказ и снимки се радвам, че селцето е още все така вълшебно..

Поздрав!

tcvetelinka каза...

Красота ... нямам думи да я опиша.

Иван Христов каза...

Благодаря ви за коментарите мили момичета!!! Да, наистина България е една много красива страна. Предполага се, че Едемската градина в която са заживяли Адам и Ева е била на същата геогравска ширина, т.е. на мястото на днешна България.
Бъдете здрави!!!

Силвия Тенчева каза...

Никога не съм ходила в Боженци,но чувам само суперлативи,дано скоро ми се отдаде възможносто,радвам се,че си се докоснал до токлова красота!

Иван Христов каза...

Силви,догодина (живот и здраве) ако си дойда през ваканцията, а не отида до Канарите и Майорка, както съм се заканил, ще те поканя да те разведа из габровско. За съжаление ваканцията е само една, а желанията много.
Бъди здрава!