Соколски манастир

През изминалата ваканция пообиколих някои красиви места в България, едно от които е Соколски манастир. Разбира се направих и малко снимки, които могат да се видят в този албум. А подробна информация може да се прочете тук .
До манастира се стига най-удобно с автомобил, по посока на етнографския музей "Етъра" , следвайки указателните табели.

Малък райски кът

Боженци - една вълшебна приказка

Много пъти съм ходил в Боженци и винаги съм бил с чувството, че отивам за първи път. Така беше и сега, когато реших да откъсна малко време от оскъдната си ваканция, за да посетя още веднъж това прекрасно място. Великолепната природа, чистия и свеж планински въздух и омайващата тишина на Балкана ме опияняват, като стогодишно вино. Вървя замаян като във вълшебна приказка с чувството, че времето е спряло. Топлината и уюта на боженските къщи, построени само от дърво и камък, тихите калдъръмени улички и уханието на треви и билки ми въздействат по неописуем начин.

Звучи тишина!
Омагьосан се разхождам по красивите улички на това възрожденско селце, разположено на два срещуположни хълма в красива котловина. Според легендата, през трагичната 1393 година, когато столицата на второто българско царство Търново пада под турско владичество, овдовялата болярка Божана намира убежище за себе си и своите деца на това тихо и спокойно място. Далече от турци и опасности, в непристъпните планински дебри, край студен извор, тя зазижда първия камък на селището, което ще носи нейното име. Сега селцето има около стотина къщи и през 1964 год. е обявено за архитектурен резерват.

Тишина, спокойствие и зеленина са
характерните белези на китното селище.

Спокойствие и тишина.

Разбира се човешката цивилизация и тук
е загрозила пейзажа със своите смърдящи возила.

Кът от рая за малкото туристи.

Ето част от тях...

В чудно спокойствие са притихнали боженските къщи,
далеч от градската шумотевица.

Всред зеленина и природа

Автентична архитектура, характерна за възрожденския
период от нашата история.

В един от ресторантите,
за кратък отдих и закуска.

Това е примитивен "дарак", който е служил за

разчесване на вълната стригана от овцете.
А сега е част от интериора на заведението.

Тук - там, самотни туристи нарушават идилията и
спокойствието на китното селище.

Другият хълм - огрян от августовското слънце.

Селската чаршия

Гостоприемните домакини са направили много, за да
се чувстват гостите на Боженци добре дошли.

Част от селския пейзаж

Една типична боженска къща, характерна
с каменните дувари и дървени тараби.

Залез в Боженци

За жалост кратката екскурзия завърши с надеждата пак да се завърна тук един ден, когато отново съм в родината. България е много красива! Но за да го разберем, трябва да излезем в чужбина, така ще имаме база за сравнение. Ако си пооправим малко манталитета, страната ни ще има осезаем приход от туризъм и тогава всеки ще се гордее, че е българин.
С мъничко тъга - до скоро!

Интересно запознанство

Бях седнал на една пейка в централната градинка пред бившия ГУМ на гр. Габрово, наслаждавайки се на августовското слънце и свободата на първите ми ваканционни дни в родината.
До мен седнаха три жени на средна възраст и един симпатичен младеж.
След като заговориха разбрах, че са от Румъния. Заприказвах ги и установих, че са отседнали за 15 дни в общежитието на техническия университет.
От разговора се разбра, че са пристигнали в страната по линията на съвместна Българо-Румънска програма, за изучаване на езика, бита и културата на България. Доколкото можах да разбера, тази програма е за румънци, които имат български корени.
Наши българи с румънски корени пък ходят на разменни начала в Румъния, със същата цел. Моите събеседници се оказаха представители на различни висши учебни заведения от цяла Румъния. Поради езиковите затруднения не можах да разбера кой е инициатор и организатор на цялата тази проява. Но това безспорно, е една добра инициатива и начин за изучаване на езика, запознaване с културата и сближаването на тези два съседни народа. Ето защо реших да поместя този материал. Помолих моите учтиви събеседници да ми позволят да ги снимам, като им обясних, че ще поместя материал по случая и снимките им в интернет.

Това е Viorel - студент в румънски университет чиито
български корени са го довели в България

До него е седнала майка му Ileana,
a до нея са съответно - Еlena и Genoveva

Ето отново Ileana - майката на Viorel преподавателka в
румънски университет



Това е Elena, също университетска преподавателка



Genoveva - последната представителка от групата