Меглена Кунева

Преди последните президентски избори бяхме виртуални приятели с Меглена Кунева във Facebook. Още не беше решила да се кандидатира за президент, все още беше на етап агитация от страна на приятелите в сайта да издигне кандидатурата си. Но   приятелството ни продължи  само до момента, когато най-добронамерено и зададох въпроса:  " Г-жо Кунева, при всичкото ми уважение към Вас, как бихте коментирала информацията изнесена ТУК ?" Все пак исках да получа някакво  обяснение, за да имам основание за подкрепата си , а също да мога да отговарям на въпросите на мои познати и приятели, защо бих гласувал за нея. Вместо отговор, г-жа Кунева   направо ме заличи от приятелската листа на профила си.

След известно време аз изтрих  своя профил във Facebook, но едно съмнение се загнезди дълбоко в мен.

Знаех, че не е дотам читава, но като имам в предвид, как можеше да се оцелее по онова време, някак си я оправдавах до известна степен и се надявах, че въпреки лошото минало би била по-добър президент и от Жельо Желев, и от Петър Стоянов, да не говорим за Георги Седефчоф. Надеждите ми се основаваха на нейната богата европейска кариера, на интелекта, който притежава и донякъде на осъзнаване на грешната посока, която беше следвала до този момент.

Сега като един от лидерите на Реформаторския Блог и водач на листата за евроизборите ще видя какво ще последва. Дали ще продължи да се бори за промяна на статуквото в България, или стремежа й ще бъде само  да се докопа до топлото европейско кресло.

Иван Костов

Превъзходен икономист ръководител на Държава, но лош партиен организатор. Това е бедата на демокрацията в България. Оказа се, че избори печели не този, който може да управлява държавата, а тези, които могат да управляват партиите и да се възползват от машинации по време на избори. Затова България е на този хал. Иван Костов има последователи, не защото е добър партиен организатор, а защото е превъзходен държавен ръководител. Това са две съвсем различни понятия и бедата на сините е, че не можаха да направят тази разлика.

 Трябваше друг да управлява Партията, а Костов да бъде използван като специалист за след  изборите.

Ако сините се обединят, в никакъв случай не  бива да забравят Иван Костов от който могат да се възползват като консултант.

 Нищо не е загубено, трябва да се вслушаме в предложението на Мартин Димитров за създаване на нова дясна партия, защото се задават  нови избори.

Кой дърпа конците?

В блоговото пространство има един АВТОР, чието остро журналистическо перо не спира да доказва с всяка своя публикация колко е силна и важна четвъртата власт и какви нещастия е причинила и продължава да причинява тя на собствения си народ. Купени псевдо журналисти заслепени от финикийските знаци на своите робовладелци,  не виждат и не чуват самотните, тревожни вопли на неколцината блогъри в интернет пространството. 

 Така навремето имахме един успешен премиер, който единствен направи нещо добро за страната  в периода  1997-2001, но  не се долюбваше с медиите и те му го върнаха тъпкано и то така, че стъпкаха и унищожиха крехките кълнове на демокрацията.

Чета публикациите на този АВТОР редовно и често си задавам въпроса: 

"Какво  може да се направи, за да се променят нещата в България, защото както е тръгнало едва ли ще ни стигнат  "40 години бродене в пустинята". 

Вижда се, че който владее медиите (който дърпа конците) - той управлява.

Комунистическата мафия, естествено, по-бързо се ориентира  и съответно си напазарува почти всички официози с което доказа, че наистина престъпните елементи в едно общество, първи се ориентирват във всяка нова ситуация. Те са като мръсотията, която  излиза винаги отгоре с пяната.  "Готвача" трябва да обере тази  пяна с голямата лъжица  и да я изхвърли, но ако  не го стори  тогава всички  сърбаме помията.

 Преди  избори често се сформират  нови партии, които обещават какво ли не. Може би  наистина  има хора с честни и добри  намерения между създателите на партии, но при положение, че не е решен въпроса с вярното и точно отразяване на събитията - всичко е нахалост. 

Така разсъждавайки, стигнах до извода, че:

 Вместо да се създават нови партии, които да ни "оправят" е по-добре да се  организираме и съберем  пари, за да си създадем собствена медия.  

 Ако се отразяват вярно събитията в страната, Партията, която може да ни оправи вече съществува. Дори един глас да имаме в пространството, който да излъчва истината хората ще  слушат, както слушахме едно време "черните станции" преди да ни нападне демокрацията и ще се замислят.

 Иначе какво се получава на практика:

 Идва си бай Иван от работа изморен, измръзнал, заработил съответно няколко лева, колкото за насъщния.  Сяда  пред телевизора, пийне някоя чашка  и слуша "новините".

Като няма друг източник на информация, бай Иван приема всичко за чиста монета и ако го попита човек на другия ден истина ли е това което е чул, той   отговаря: "Да, истина е,  казаха го по телевизора!"

Две съседки

БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма, к’во праят децата?
БАБА ЧАТКА: Аа, не съм ги чула още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер шъ си пусна скайпа и шъ си чатна с моите.
БАБА НЕТКА: Ааа, добре шъ напраиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих съ, червих съ, ама три часа ги гледах!
БАБА ЧАТКА: Ауу, Нетке. Ми да ми пратиш линк у скайпа, че да ги видя и аз. От момиче гол юзър не съм виждала! Дядото вече за нищо не става. Съвсем му се е разхлопало флопито и Рамът не му стига. А да не говорим, че хард дискът му вече изобщо не е хард.
БАБА НЕТКА: Ее, стига и ти. И ние вече за нищо не ставаме, Чаткеее. Даже и за спам не ставаме. Ако можех да се сейвна така както бях преди 40 години...
БАБА ЧАТКА: Шъ ти копи пейстна една снимка откакто бях на 25 години. Знаеш ли каква красавица бях? Без никакви бъгове! А тогава нямаше Фотошоп! Сега вече и аз съм станала за рестартиране...Целият ми десктоп се е набръчкал!
БАБА НЕТКА: Ауу, Чатке, ние се заприказвахме, ама аз се сетих, че имам работа. Трябва да компилирам един боб на дядото, че пак шъ ми пусне намръщена емотикона. Шъ ми услужиш ли с онази голямата лъжица, че моите всичките са зипирани версии?
БАБА ЧАТКА: Нетке, не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито.
БАБА НЕТКА: Не помня такова нещо, бе Чатке!
БАБА ЧАТКА: Как така не помниш? Ти ми се логна у нас миналата седмица и ми я рикуестна.
БАБА НЕТКА: Няма такова нещо!
БАБА ЧАТКА: Така ли! Ти лъжкиня ли ме наричаш! Какво си позволяваш! Ууу, да ти се скапе Скайпа дано!
БАБА НЕТКА: Аа, така ли! Магарето ти троянски кон да стане!
БАБА ЧАТКА: Уиндоуса да ти се бъгне и всички да видят к’во криеш в Май Докюментс!
БАБА НЕТКА: Да качиш 30 гигабайта дано. Всичките на корема и бедрата дано!
БАБА ЧАТКА: Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето!
БАБА НЕТКА: Котка да ти изяде мишката!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе антивируса и да ти влязат червеи в ябълките!
БАБА НЕТКА: Някоя невестулка да ти хакне кокошките!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапят драйверите на мотиката и с ръце да копаеш земята!
БАБА НЕТКА: Дядото ти да си ъпгрейдне хард диска и да си хване млада юзърка!
БАБА ЧАТКА: Лицето ти на пиксели да стане!
БАБА НЕТКА: Кучето ти на оптичен кабел да се обеси!
БАБА ЧАТКА: Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти окрадне всички вещи!
БАБА НЕТКА: И компютъра ли?
БАБА ЧАТКА: И компютъра!
БАБА НЕТКА: Иии, пепел ти на ю ес би входа! Повече няма да правя с теб ни аудио, ни видео чат! Даже не искам да ти чувам никнейма, да знаеш!
БАБА ЧАТКА: Ммм, дреме ми на дънната платка! Хакерка с хакерка...

ЧЕСТИТ 1-ви АПРИЛ

Бюрократ

Всеки критикува бюрократите, но няма бюрократ в затвора. 

Бюрократът се хваща за буквата на закона и никога не може да бъде обвинен, че не си изпълнява задълженията. На тези мисли ме наведоха не събитията, които стават в България свързани с протестите и новоназначеното правителство. Провокира ме случаят с учителя по английски Христо Данев и неадекватната бюрократична намеса на шефката на училището Соня Киркова. А не по-малко и отношението на  колегите на Данев.

Като бивш представител на гилдията за мен са особено болезнени темите, които засягат родното образование. Болно ми е за бюрократичното отношение на много от нашите ръководители на учебните заведения от всички нива.

Спомням си, че като взводен командир в казармата, когато защитавах своите войници от взвода, имах проблеми с началниците. Когато по-късно защитавах работниците в техническата работилница като началник и гледах всеки работник да получи пълноценно заплащане на труда си - бях неудобен за директора и партийния секретар. По-късно, когато защитавах учениците си, бях нееднократно критикуван от моя директор на училището. Горкият той, който никога през живота си не беше хващал дневник в ръка, беше спуснат като парашутист на длъжността Директор  на средно училище. И тъй като никога до тогава не беше участвал на педагогически съвет като учител, провеждаше съвети по няколко часа. Тогава именно се изявяваше като командир и през цялото време стоеше прав, за да се вижда, че е началник иначе с дребния си сталинско-хитлерски ръст нямаше шанс да бъде забелязан, ако седеше на стола.

Няма бюрократ в затвора, макар всички да говорят против бюрокрацията и да я ненавиждат.

Случаят с директора на това училище С. Киркова, потвърждава още веднъж тази максима. 

Докога?...

Много често учениците търсят съпричастност от своите учители!  Често те споделят със своя любим учител неща, които иначе не биха споделили дори със своите "спонсори" - родителите.

Ако учителят се отнася бюрократично към проблемите на децата  няма да го осъдят , но такъв учител не може да бъде обичан. А когато учителят е мразен, то и предмета му ще бъде мразен  и такъв учител няма да има успех.

В моето бившо училище и сега се подвизава един "учител", чието име по етични съображения няма да съобщавам, който преподава с учебник в ръка седнал отпред и цял час диктува урока на учениците си и ги задължава да пишат.  Горкият не може да си научи материала. Този учител има не дотам благозвучен "псевдоним" с който бива наричан от учениците.

Спомням си  в един блог имаше анкета и въпросът беше, цитирам по памет: 

 "Ако  попаднете на фронта под командването на президента като главнокомандващ и ви нареди да стреляте по врага,  ще се подчините ли?"

Аз лично бих отговорил:

 "Да, ще изпълня дълга си, но първо ще стрелям в него  и след това по врага."

 Искам да уточня, че тогава президент беше Гоце Седефчоф от с. Сирищник.

 Един командир, а учителят е такъв за децата, трябва да е сигурен, че ако попадне в такава ситуация  неговите питомци няма да го "отстрелят".

Госпожа Соня Киркова дали ще  бъде "отстреляна" от своите ученици, при положение, че в момента е в немилост от немалка  част на българското общество?!...

Президент за пример

Хосѐ Алберто Мухика Кордано (на испански: José Alberto Mujica Cordano), накратко Хосе Мухика е уругвайски политик и настоящият президент на южноамерианската държава.

Хосе Мухика е роден на 20 май 1935г. в уругвайската столица Монтевидео. През 1970 година се присъединява към партизанското движение Тупамарос и след военният преврат през 1973 година е арестуван. След 1985 когато демокрацията се възстановява Мухика е освободен заедно с други Тупамароси създава партията Движение за участие на народа (на исп. Movimiento de Participación Popular, накратко МПП).

Между 1995 и 1999 година Мухика е депутат от МПП в долната камара на уругвайския парламент, а от 2004 до 2004 сенатор в горната камара. Между 2005 и 2008 е министър на селското стопанство.

През 1997 година участва в документалния филм Tupamaros на Райнер Хофман и Хайди Спекона в който Мухика заедно с други другари разказват историята на партизанското движение.

През 2009 година Мухика, когото бразилският президент Лула да Силва определя като един от своите примери, е избран от лявата коалиция „Френте Амплио“ (исп. Frente Amplio, на бълг. Широк фронт) за кандидат за предстоящите президенски избори. Изборите са проведени на 25 октомври същата година и Мухика успява да спечели 48%. На последвалия балотаж на 29 ноември 2009 той успява да убеди 53% процента от гласоподавателите и спечелва изборите срещу консервативния кандидат Алберто Лакале. През март 2010 встъпва в длъжност като президент на Уругвай.

От 2005 Мухика е женен за сенаторката и негова съпартийца Лучиа Тополански.

Той живее в скромните условия на обикновена ферма и дарява по-голямата част от заплащането си. 77-годишният Хосе Мухика обитава къща, чиято пералня се намира извън нея. Водата за прането идва от кладенец в двора, обрасъл с плевели. Само двама полицаи го охраняват, както и Мануела – трикрако куче. Това е уникалната „резиденция”, която си е избрал. Мухика се отказва от луксозната къща, която уругвайската държава предоставя на лидерите си и заживява във фермата със съпругата си. До нея се стига по черен път. „Може да изглеждам луд и ексцентричен възрастен човек, но това е свободен избор”, коментира той. В свободното си време президентът и жена му работят във фермата си – отглеждат цветя. Той води този суров начин на живот, като същевременно дарява 90% от месечната си заплата на стойност около 12 хил. долара на благотворително дружество. Това всъщност го прави най-бедният президент в света. „Живял съм по този начин през по-голямата част от живота си”, казва той. „Мога да живея само с това, което имам.” Благотворителната му помощ подпомага бедни хора и предприемачи, които желаят да стартират малък бизнес. След като дарява парите той получава грубо около средната работна заплата в Уругвай – 775 долара месечно. През 2010 г. посочва в годишната си данъчна декларация, че богатството му възлиза на 1800 долара – толкова струва неговият Volkswagen Beetle модел 1987 г. Тази година той дарява половината от собствеността си – земя, трактори и една къща. Те струват общо около 215 хил. долара. Мухика е избран за държавен глава на Уругвай през 2009 г. Той прекарва 60-те и 70-те години като активен борец в редиците на уругвайските партизани по това време – група, която вдъхновява кубинската революция. Прострелван е 6 пъти. Прекарва 14 години в затвора. Повечето от тях изживява в много сурови условия за живот и в изолация, докато е освободен през 1985 г., когато Уругвай се връща към демокрацията. По думите му повечето от световните лидери страдат от „сляпа идея-фикс да постигнат растеж и потребление, сякаш противното би означавало края на света”.

от блога на Dodo

Ех, Апостоле, Апостоле...

В днешния ден, когато България трябваше  тържествено да отбележи 140 -та годишнина от гибелта на своя Велик син -  Тя, скъпата ни Родина се тресе от протестите на обеднелия и унижен народ. 

Управляващите, които често се кичат с портрета на Апостола, поставяйки го на видно място в кабинетите си, до толкова вярно изпълняват заветите му, че чак народа "ликува и блаженства"...

Тази стара фотография, която малко поосвежих, преди да кача на сайта,  съвсем недвусмислено показва  колко ревностно пазим завета на Апостола. "ВЕЧНО  СЪС  СССР" - този завет ли  остави Левски?

Най-добре ще бъде да надникнем и прочетем какво е написано по темата от  най-острото и смело перо на българската журналистика, според определението на една моя читателка, с което съм съгласен на 100%. 

 П.П.

Който има желание, може да се познае на тази стара фотография и сигурно се гордее с миналото си, а защо не и със сегашната си позиция.  Аз обаче се срамувам и ми е болно,  защото на нея гордо е застанал един близък на сърцето ми човек, с който сме от двете страни на "барикадата".

Отиде си един Велик артист

Отиде си един голям талант!

Българийо, ти осиротя с още един велик артист  и музикант,  който създаде уникални, незабравими музикални произведения и образи в киното и театъра!

Тодор Колев вече не е между нас, пресели се в един по-хубав и по-справедлив свят.

Мир на праха му!

Папа Буда - Тиквоний I-ви

Доживяхме да се прослави България и на папско ниво. Пълна  заслуга за това има нашия премиер-слънце, който и в тази си роля ще се прояви на нужното ниво според  автора на блога от който  копирах фотографията. Чудесна е идеята на колегата, която можете да прочетете ТУК.

Нека ни завиждат западняците и да се учат от нас, ако могат!...

БУДА

Никога не съм се съмнявал в престъпното минало на "миличкия" ни премиер. Ако се поразровите в блога  ще намерите доказателства за това  още преди изборите. Смятах Борисов за малко по-умен, но явно съм се излъгал или може би е невъзможно да бъде умен поради факта, че е нагазил толкова дълбоко в батака, че всяка проява на "умност"  би му коствала живота.

Така е, прави ли се човек на много умен винаги изглупява.

Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

                                                                          Притчи 3:7

Правя този пост най-вече заради мои определени читатели на блога, които ме обвиняваха, че мразя Бойко  и не можех да ги убедя, че премиера ни е мафиот.

Не го мразя човека, но и не го обичам. Не съм толкова заслепен, че да не виждам истината.

Тъй като медиите в България не дават гласност на събитията от първостепенно значение, с много малки изключения, препоръчвам на тези мои приятели да изгледат ей това предаване на телевизия СКАТ с водещ Велизар Енчев: 

http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=6138 и след това да се замислят.

Весела коледа !

                                   Честито Рождество Христово!

Размисли на един бивш учител

Фрагмент от паметника на Васил Априлов

Темата за учителя стана злободневна особено  след като стана известен случая с "пияната" учителка. Дали учителката е пияна или това  е "Пиянството на един народ" и кой е този, който хвърли пръв камъка?...От тук, където съм, аз не мога да преценя, защото не познавам случая, но си спомням моя баща, когато казваше на брат ми: "Кольо, запомни тато, учителската професия е най-добра."

 Аз обаче, след като бях свидетел на ставащото около брат ми, който по това време беше млад учител   реших, че бих работил като учител само, ако нямам друг изход. Но както става обикновено, това от което бягаш, рано или късно те настига. Навъртях достатъчно учителски стаж, който не ме направи нито по-богат, нито по-щастлив. Много малко хора познават тежестта на учителския труд. Често свързват учителската работа с голямата ваканция и с това, че учителя ходи с най-хубавите си дрехи на работа. Естествено има много т.н."учители", които с основание дават повод за такива разсъждения,  познавам не един и двама и съм се срамувал от поведението на такива "колеги". За да е учител една персона, трябва да има призвание за такава работа. Както се казва "От всяко дърво свирка не става." Учителят трябва да гори в работата си, за него учениците са личности и той остава в спомените им за цял живот.  Той служи за образец и учениците  подражават на любимия учител. Такава работа износва бързо психиката на учителя и не случайно е измислен анекдота,  че в Турция учител, който има повече от пет години стаж, даже и за свидетел в съда не го взимат :-).

Априловската гимназия в Габрово

В миналото  учителската професия  е била на особена почит, тогава  елита на селото са били кмета, даскала и попа. Но сега нещата са различни.  Държава, в която труда на полицая се оценява по-скъпо от труда на учителя - не е държава. 

Аз приключих с "гордата" учителска професия през 2005 година и намерих препитание навън, където работата ми не е толкова престижна, но съм по-доволен. Тук за 5 години постигнах в материално отношение повече, отколкото в "скъпата" ми родина за 50. Все пак и учителите сме хора и имаме най-обикновени житейски и човешки  нужди. И ние можем да се напием и да "изтрещим", но публичността на професията не ни го позволява. Учителят винаги е в "светлината на прожекторите".

 Казуса с учителката е показателен за цялото общество. Явно тя е сгафила, и то не малко, но нейната шефка е направила  по-голям гаф. А като капак полицията на Боко се  оля. Бива ли да държат една жена цял ден с белезници, като някой  освирепял убиец?!... Е,  това не го разбирам и не мога да го приема за нормално. 

Този клип на Р. Кирилова искам да посветя на моята  любима учителка от детството- Пешка Ценова, която не зная жива ли е, здрава ли е!

Късата памет на българина

Напоследък все по-рядко публикувам в блога, но  затова си има причина. Следя редовно какво става в България и признавам съвсем не ми е безразлично случващото се. Честно казано не виждам какво може да ме зарадва, а за тъжни неща се пише трудно, даже до определена степен и  неприятно.

Днешният  23 август, който е избран да се чества в Европа като ден за почит към жертвите на тоталитарните режими е именно такъв тъжен момент от съвременната история, който засяга в не малка степен и България . На този ден   Хитлер и Сталин сключват пакта за ненападение и подялба на Полша.

Но, като че ли българина е склонен да забрави тази част от тъжната  ни история  за която не малка заслуга има ролята на "братска" Русия, най-вече с подкрепата на нашите петоколонници, за които любовта към големия "брат" е по-важна от любовта към отечеството. Нали съвсем скоро  ни беше припомнено, че който не люби Русия - не обича България. За да не бъда голословен ще припомня някои исторически факти, които най-добре, съвсем накратко са представени  ето ТУК.

Гордостта на България

До толкова ли е паднал един народ, че да издигне един полуграмотен мафиот за свой управник?

                                                                                     

"...поради три неща се тресе земята...поради слуга, когато стане цар..."

                                                                                                   Пр. 30:21, 22

Клати ли се испанската корона

                                                                              Голям медиен скандал се разрази след като се разбра, че испанският крал Juan Carlos е бил на лов за слонове в северноафриканската държава Ботсвана. Величайшата особа не се посвени публично да се извини и да поиска прошка от поданиците си и да обещае, че никога повече не ще допусне да се случи подобно нещо.

Неблагоразумието, което прояви краля е, че си е направил снимки с убитото животно. След публикацията на тази снимка  се появиха и други такива запечатали ловните му подвизи  в миналото.

Според мен грешката на този специален ловец  се състои  в това, че не се е допитал до екс президента на РъБъ Гоце Седефчоф  от Сирищник - убиеца на архари, как да  подкупи медиите и да си осигури медиен комфорт. Кралят, който е  почетен председател на световната организация за защита на дивите животни "WWF", попадна и под жестоката критика на известната Бриджит Бардо , която пледира за отстраняването му от този пост.    А сред поданиците му  върви анкета "ЗА" и "ПРОТИВ" монархия.

Излишно е да задавам риторичния въпрос-"А къде сме ние,  имаме ли независими медии и гражданско общество??? "

Кучешкият господар

В бедната ни държава си имаме един специалист по кучетата, на който целокупният български народ дължи  признаването на  нашенското овчарско куче, като порода с автентичен български произход. Е, това наистина е повод за гордост и аз се гордея с този факт, че и ние, като нация, сме дали нещо на света.  Един ден  поколенията съвсем заслужено трябва да издигнат паметник на този наш най-велик кучкар за всички времена български. Не случайно е  и определението, което той дава на българите, че са като кучетата и затова трябва здраво да се държат. И наистина  този "велик" българин здраво държи поводите на една цяла нация от  гладни кучета, които повече наподобяват кротки овчици, както са окачествени от Николай Слатински. Е, тук-там има и малки изключения. Не споделям  вижданията на автора само по въпроса за АЕЦ "Белене",  за останалото съм напълно съгласен с него. Ето как започва публикацията: "Докато съзерцавахме с присмех или с тъга как един недостатъчно образован и достатъчно невъзпитан, абсолютно безпардонен и относително наивен човек си играе с държавното управление като невръстно дете със скъпа играчка - хем й се радва, защото е лъскава, хем иска да я разглоби, за да види какво има „вътре” - беше сравнително безобидна комедия с елементи на фарс..."следва цялата публикация >>>

Изповедта на Мишо

Една  необичайна и вълнуваща история  ме провокира да публикувам този материал.

Михаил Райчев - Мишо,  е най-обикновен млад мъж, когото обстоятелствата  са принудили да си потърси късмета в чужбина.  

 На 36 години  все още е сам,  не е създал семейство. Открит  и  прям, той не се срамува  да разказва за миналото си. Беше ми казвал, че е бил в затвора, че е взимал наркотици, че се е занимавал и с други не дотам лицеприятни неща, но до сега не е имало удобен случай да си поговорим повече. Но ето, че тази вечер, връщайки се от работа, се отби при мен. Наред с другите неща, заговорихме за младежите, които ползват наркотици и за това колко трудно или почти е невъзможно един наркозависим да се откаже от дрогата. 

 Мишо е приятен събеседник и на мен винаги ми е доставяло удоволствие да го слушам, може би защото изказа му е автентичен и най-вече защото разказва неща от живота си, които не всеки би споделил. 

Та във връзка с наркозависимостта той ми каза: "Ванка, ако някой твърди, че един наркозависим е невъзможно да се освободи от капана на дрогата, съм готов да го опровергая, защото аз успях да го направя преди 13 години  и се гордея с това." 

Разказът му продължи с това, че дискомфорта при липса на дрога  може да се сравни с грип, но на 5 - 6 степен. Страданието ( да , "страдание"  е точната дума ) е съпроводено с прилив на топли и студени вълни, температура и прилошаване, гадене и изпадане в състояние на неориентираност  придружена с лошо настроение - достигащо до  лудост. 

До тук нищо особено, но буди интерес начина по който Мишо е осъществил самолечението си.  За да не се поддаде на желанието си отново да започне, той е трябвало да направи така, че дори и да иска, да не може да вземе поредната доза. За да се изолира  решил да отиде в затвора. Но как  да отиде в затвора, трябва да се направи някакво престъпление - и той го прави. 

 За една нощ отключва и "открадва" пет леки коли,  премества ги от едно място на друго. Взема радиокасетофоните на три от тях и се прибира в къщи.  Умишлено е оставял следи, работил е без ръкавици. Легнал си спокоен от извършеното чакайки  да дойдат, за да го "приберат". Но полицаите не идвали. Като се наспал излязъл и отишъл в кафето  да се види с приятелите си, които в този момент  усилено коментирали как цялата полиция на гр. Попово е вдигната на крак. През изминалата нощ били откраднати 5 леки  коли. "Аз ги откраднах тези  коли", бил отговора на Мишо, с който смаял приятелите си. Не му повярвали. Тогава той помолил таксиметровия шофьор, който бил на съседната маса и чул целия разговор, да го закара до вкъщи, за да вземе касетофоните и  след това в полицията, за да се предаде.

Така и направил, отишъл си вкъщи взел  касетофоните в една чанта и когато приближавал чакащото го такси пристигнала патрулката.

 - О-о-о, Мишо, накъде така? - запитал единия от полицаите.

-Отивам в полицейското управление.

-Ха, какво ще правиш там?

-Как какво, ще се предавам, тази нощ откраднах пет коли и три радиокасетофона. Ето ги в чантата, като доказателство.Ако не ми вярвате, питайте шофьора на таксито, той чу какво казах на приятелите си.

Полицаите се стъписали. В първия момент не могли да разберат, толкова били изненадани от думите му, че не могли да повярват. След първоначалното стъписване, се осъзнали и след като шофьора на таксито потвърдил думите му, не му дали възможност да ползва таксито а го откарали "служебно" с полицейския автомобил.

 Процедурата нататък е  ясна - естествено бил задържан.  Първите 45 денонощия в ареста на полицията били кошмарни вследствие на страданията причинени от липсата  на редовната  доза хероин. Трябвало да пие минимум по 5 литра вода на денонощие, докато се изчисти организма, но успял. 

За такива престъпления наказанието, което е трябвало да изтърпи било от една до три години. Съдът му определил присъда по-малка от минималната - 11 месеца. Накрая Мишо чистосърдечно си признал мотивите на престъплението пред съда, след като изслушал присъдата и бил сигурен, че е преодолял кризата. 

Помолих за разрешение да публикувам тази негова изповед придружена със снимка. Не  бях много обнадежден, че  ще получа съгласие, но  отговора му беше: "Нямам нищо против.  Пиши.! Ако може  да помогне и на други, ще бъде добре." Дори ми каза, че напълно ми се доверява, и няма нужда да прочете материала преди публикацията. Не само това, но ми обеща да ми разкаже още; как е започнал, как е продължил и какви други глупости е извършил  и  как смъртта, от свръх доза, на неговата 22 годишна приятелка  го е мотивирала, за да предприеме тази невероятна стъпка, за да се спаси. 

Целият разказ на Мишо ми прозвуча като фантазия. Силно ме развълнува съдбата на този  симпатичен млад мъж, предпочел затвора, за да се спаси от хероина. Загубил приятелката си, и почти една година от свободата си, но спечелил живота си. Е, не по най-подходящия начин, но все пак  успял. Нали  "Победителите не ги съдят".

Eх, България!...

Мина време-много или малко. Изтече доста вода.  Много теми  се изчерпаха. Отминаха изборните страсти и всичко си потече по старому. "Никъде взорът надежда не види..." както беше казал поетa. Остана ни само утехата, че все още България я има, не се е изгубила и все още има своята чудна  природа и дивни кътчета красота. То какво ли ни остана...

След ваканционната почивка и пребиваването ми в Павел Баня реших да поместя няколко снимки на местата където съм бил, но се спрях единствено на карловската  река и на Етнографския музей "Етър". 

          карловската река                         и                      перилото на "Етър"-а

                                                        Общ   изглед от етнографския музей.

       Стара възрожденска къща с характерните тъкани черги и две съвременни българки...

Медицински център - Павел Баня

Вече втора година се възползвам от услугите на медицински център "д-р Гечеви", който се намира в  гр. Павел Баня. Доколкото разбрах, центъра е създаден през 2003 година а  от 01.12. 2010 се помещава в тази сграда.

На пръв поглед нищо особено. Има толкова лекуващи рехабилитационни заведения... така че един в повече или в по-малко - все тая, би казал някой. С какво обаче  ме впечатлява това лечебно заведение?

Без колебание бих казал, че това е отношението  към пациентите на малкия, но сплотен и амбициозен   екип. Дали това се дължи на факта, че заведението е частно - аз лично не мога да си отговоря. Но си мисля, че човек проявява своята същност независимо от това къде работи и колко получава.

Първия човек от екипа, който посреща пациента е  техническия сътрудник Петя Георгиева. Усмивката не слиза от лицето на тази  млада и симпатична жена. Известно е, че усмивката не струва нищо на този, който я дава, но е безценна  за този който я получава. А Петя не се скъпи да се усмихва и да бъде любезна с всички пациенти. Мога спокойно да кажа, че Петя е лицето на центъра. Ако не са посрещнати добре, колкото и да са добри лекуващите специалисти, пациентите ще отбягват този център.                   

Следващият човек, с  който неминуемо ще се срещнете е д-р Тончев. Една високо ерудирана личност, един човек, който освен медицинската специалност има  магистратури по право и икономика.

За този изключително скоромен човек в пълна сила важи правилото за пълния житен клас, който стои приведен, за разлика от празния, който стърчи и се ветрее. Много добър шахматист,  влюбен в тази интелигентна игра, с не малко успехи на международния "тепих",  развил почти до съвършенство известната "Испанска партия" с която много обича да побеждава самите испанци, д-р Тончев има съвсем непринудено, приятелско отношение с пациентите си. Човек веднъж посетил неговия кабинет, след това го чувства като близък приятел. Поне така беше с мен. 

Този забележителен, безкрайно скромен човек има немалко постижения в своята област, за което не иска да говори и дано не ми се разсърди, че си позволих да пиша за него. За краткото време на престоя ми в Павел Баня имах възможност да се срещна с една негова бивша пациентка, която  е спасил от инвалидния стол преди 10 години. Накрая на престоя ми там, моят приятел (спокойно мога да го нарека така) д-р Тончев ми сподели, че  се е решил  на някакъв рискован медицински експеримент. Искаше да помогне на едно  14 годишно момче в инвалиден стол с увреден гръбначен мозък, да проходи. Първите опити бяха обнадеждаващи, момчето беше получило чувствителност на долните крайници.  С какво вълнение и нескривана радост, с пламък в очите доктора ми разказа за първите си успехи, той се радваше като малко дете! Доктора се радваше, че  може би ще успее да помогне на това дете да стане от инвалидния стол. Дано Бог  му помогне да успее в това начинание!

Докторе, ако четеш тези редове, моля те да ми простиш, защото ти обещах да не пиша нищо за теб, но не можах да  изпълня обещанието си!

Мисля, че ще бъде излишно да споменавам, че д-р Тончев е "повлякъл" в центъра и пациентите си от предишното си работно място и ако този център има успех, то той се дължи изключително на този добър специалист, който в скромността си стои незабелязан и всеотдайно носи товара на болните си пациенти и  съпреживява заедно с тях мъките им и се радва като дете на всеки свой успех. Създателите на медицинския център, според мен, са проявили  изключителна далновидност привличайки д-р Тончев в екипа. 

            А това са Рачето и Венелин -  млади и симпатични, отдадени изцяло на своята работа. Венелин в скромността си се изчервява като момиче.   А Рачето вечно усмихата и в добро настроение. Колкото и да му е тъжно на човек, не може да не се усмихне при срещата си с нея. Мислил съм си дали тези хора не лекуват с усмивките си?!...      Двамата  живеят в Казанлък и пътуват всеки ден по 50км до центъра и обратно.                                     .                                                  

                                                                                                             

                                                                              Последния от екипа, но не и последен по значение е рехабилитатора Илхан Осман. Един сериозен и отговорен млад мъж, на който също не му е чужда усмивката, независимо, че на снимката е доста сериозен. Дължа да кажа, че тримата рехабилитатори бяха изненадани на своите работни места и не са позирали, но дадоха съгласие за тази публикация, за което им благодаря.

 Изказвам своята благодарност на целия екип на медицински център "д-р Гечеви" и мога смело да заявя, че ме спечелиха за свой приятел!  Всяка среща с тези хора  зарежда позитивно и  за тях е моето голямо БЛАГОДАРЯ !

Тайното за(г)робване на България

"Докато умните се наумуват - лудите се налудуват"

Днес шефа на НЕК Красимир Първанов  тайно е подписал споразумението с "Атомстройекспорт" за строежа на АЕЦ "Белене", съобщава Агенция КРОСС под безобидното заглавие: Трайчо Трайков уволни шефа на НЕК.

Първанов не  бил упълномощен да подписва това споразумение, но го е направил на своя глава. (Да вярваме  ли?)  Това означава ли, че подписа  няма сътветната юридическа сила или се лъжа?!...Къде си Боко?...  Това ли беше твоето тайно оръжие - На всяка цена АЕЦ "Белене"?

Загробихте хубавата ни държавица,  заробихте бедния ни  народец - Боко!!! Да вярваме ли, че шефа на НЕК току така, на своя глава,  е подписал, за което само е уволнен. Ами милионите, които е получил му стигат, няма да му трябва да работи до края на жалкия си животец. Да му мислим ние - останалите и нашите деца и внуци, ако оцелеем при тази бомба която ще се монтира в Белене. 

Жалки алчни същества воглаве с премиера Боко - рапона!



 

Вижте цялото съдържание >>>

Чудовищно!...

Тази фотография показва част от разрушенията след земетресението и последвалото цунами в Япония.

Но целта на публикацията ми е друга.  В You Tube e  публикуван клип с информация за умишлено предизвикани земетресения. Просто невероятно!

Възможно ли е това?!...

Но  рано или късно всичко ще се обърне срещу тези, които употребяват това ужасно оръжие.   Нямам сили да продължа моя коментар, по-добре вижте сами ТУК.

НЕ ! - на АЕЦ "Белене"

Като българин с ярко изразена гражданска позиция, не мога да остана равнодушен по въпроса за АЕЦ "Белене",  независимо от вълнуващите събития в Япония и Либия..

 Учени от БАН  са изразили ясна и категорична позиция за опасността от строежа на АЕЦ " Белене".  Сега съвсем необосновано, пожарникарят - премиер Бойко Борисов е решил да даде път на този проект (естествено срещу комисионна в милиони).  Ще го допуснем ли? ...

Явно Боко и Гоце играят по  свирката на Москва - дирижирана от  Путин.   Вижте  цялото съдържание   в блога на Иво Инджев .

8 MART

                
                                                   ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МИЛИ  ЖЕНИ!!!

                                           ЖИВИ И ЗДРАВИ,  ВЕСЕЛИ И ЩАСТЛИВИ!!!

Със 110 в цяла Испания

От днес, 7-ми март, в цяла Испания максималната скорост на движение по автомагистралите е 110 км/h. Още в началото на либийските събития, испанското правителство взе решение за икономия на горива, произведени от петрол. Опозицията в лицето на народната партия  PP-partido popular, също адмирира това решение на правителството. 

По испанската телевизия беше показан резултата от направения експеримент, в който участва специален екип. С лек автомобил беше изминато разстояние от 100 км със скорост 120 км/час и на връщане със скорост 110км/час.  Икономията  беше около 2 евро, а закъснението  в рамките на  10-на минути. Този факт бе достатъчен, за да се убедят гражданите, че взетото решение, за намаляване на скоростта с 10 км/час, е правилно. Никой не роптае, никой не изказва недоволство от това ограничение. Така беше и при забраната за пушене  в обществените заведения  след 1 януари 2011 год. Тук не се направи никакво изключение за никого, нито разделиха масите на пушачи и непушачи, както беше в РъБъ нищо, че и на Сапатеро му предстоят избори. 

 Къде сме ние?!...

"Президент на РъБъ" - една гадна книга

Немалко книги съм прочел в моя живот до сега, но никоя не ми е допринесла толкова неприятни емоции, както тази на журналиста Иво Инджев - "Президент на РъБъ". Трудна за четене книга особено за емоционални натури, като мен. Погнусата и отвращението от описаното в книгата, често ме караше да спирам четенето и да продължа след дълъг престой. Мислил съм си колко ли усилия е коствало на автора да опише всички гадории на президента Георги Седефчоф (Гоце). Сигурно не му е било леко на човека. 

Когато въпросната персона беше предпочетен за президент от избирателитe, пред Петър Стоянов, бях изумен от простотията на  хората  гласували за него. А когато беше избран за втори път, ми идваше да се гръмна. Добре, че бях "навън". Такъв  резил, такъв мазохизъм не познавам. Може би е възможен, наистина, само в държава като РъБъ. Може би и затова сега народа гузно мълчи и се спотайва. Не реагира на нищо. Нито на престъпните гафове на президента, нито на гафовете на премиера.  Дали по този начин не се самонаказва за глупостта, която допусна, или наистина му е толкова "багажа"?!... Ето, на този въпрос не мога да си отговоря.

 С радост и облекчение приех възможността да се махна от РъБъ, и да се хвърля в нищото, след като Г.Седефчоф, беше избран за президент. Просто бях получил фобия. С показването му по телевизията, веднага изключвах телевизора. Разбира се имаше и други причини, заради които избрах несигурния път на емигрантството, но ако я нямаше тази с избора на президента, може би нямаше да се втурна в тази авантюра, при положение, че имах достойна работа (за заплащането не става дума). А пътя, който изминах  в чужбина, съвсем не беше от най-леките. Сега все по-често си мисля, че ако не се вразумят българите, които ходят до урните, едва ли ще се завърна. Тук водя достоен живот в чуждата за мен страна, а когато си отида през ваканцията в Родината,  се чувствам като емигрант. Това не е нормално...