Магаре за приятел или приятелят ти да е магаре?

"Предпочитам магаре за приятел, вместо приятелят ми да е магаре".

Това бе първата мисъл, която ми дойде на ума след като прочетох, че юнак Бойко е решил да състави т.н. правителство на малцинството. Не мога по друг начин да окачествя решението на бъдещия ни премиер освен като магарешка постъпка, да ме прощава дългоухият ни приятел, ако го обижда сравнението с бат Бойко. Въобще не съм във възторг от този факт. Чакат ни още много "магарии", на които е способен човек попаднал случайно във властта, какъвто беше Сергей Станишев. Аз се надявах, че ще се намерят съпартийци да помогнат на ББ да се ориентира в обстановката, защото управлението на една държава не е шега работа, но уви.
Най-естествено беше ГЕРБ да се коалира със сините, както се очакваше. Още повече, че герберите сами се определиха като дясноцентристка партия. ЕНП също ги припозна като такава. Но изглежда всичко е било само етикет. Суетата и манията за величие ще изиграят лоша шега на "българския Шварценегер", но наред с това и на всички българи в абсурдната ни държава.
Когато писах в една моя по-стара публикация, че Бойко Борисов, ако е умен ще използва опита и потенциала на сините се надявах, че макар и с мутренско поведение и мислене, той може да бъде и добър премиер използвайки сините за коректив, но не би. Когато никой не му иска премиерски кресла, а се предлага съдействие, неговия меморандум може да се окаже поредния злополучен експеримент с българите. Чудя се само докога ще си избираме такива управници? Ще поумнее ли някога нашия народ? Дали нацията ни безвъзвратно е осакатена след като комунистите избиха най-качествените българи след 1944 г.? Ще се намери ли някой да даде отговор на тези въпроси? Нестабилно правителство на малцинството не е най-добрия вариант за България. Ще се радвам бъдещето да ме опровергае, но не вярвам.
Ако моите опасения се потвърдят, бих предпочел магаре за премиер, отколкото премиера да е магаре.