Много пъти съм ходил в Боженци и винаги съм бил с чувството, че отивам за първи път. Така беше и сега, когато реших да откъсна малко време от оскъдната си ваканция, за да посетя още веднъж това прекрасно място. Великолепната природа, чистия и свеж планински въздух и омайващата тишина на Балкана ме опияняват, като стогодишно вино. Вървя замаян като във вълшебна приказка с чувството, че времето е спряло. Топлината и уюта на боженските къщи, построени само от дърво и камък, тихите калдъръмени улички и уханието на треви и билки ми въздействат по неописуем начин.
Звучи тишина!
Омагьосан се разхождам по красивите улички на това възрожденско селце, разположено на два срещуположни хълма в красива котловина. Според легендата, през трагичната 1393 година, когато столицата на второто българско царство Търново пада под турско владичество, овдовялата болярка Божана намира убежище за себе си и своите деца на това тихо и спокойно място. Далече от турци и опасности, в непристъпните планински дебри, край студен извор, тя зазижда първия камък на селището, което ще носи нейното име. Сега селцето има около стотина къщи и през 1964 год. е обявено за архитектурен резерват.
Тишина, спокойствие и зеленина са
характерните белези на китното селище.
Спокойствие и тишина.
Разбира се човешката цивилизация и тук
е загрозила пейзажа със своите смърдящи возила.
Кът от рая за малкото туристи.
Ето част от тях...
В чудно спокойствие са притихнали боженските къщи,
далеч от градската шумотевица.
Всред зеленина и природа
Автентична архитектура, характерна за възрожденския
период от нашата история.
В един от ресторантите,
за кратък отдих и закуска.
Това е примитивен "дарак", който е служил за
Тук - там, самотни туристи нарушават идилията и
спокойствието на китното селище.
Другият хълм - огрян от августовското слънце.
Селската чаршия
Гостоприемните домакини са направили много, за да
се чувстват гостите на Боженци добре дошли.
Част от селския пейзаж
Една типична боженска къща, характерна
с каменните дувари и дървени тараби.
Залез в Боженци
За жалост кратката екскурзия завърши с надеждата пак да се завърна тук един ден, когато отново съм в родината. България е много красива! Но за да го разберем, трябва да излезем в чужбина, така ще имаме база за сравнение. Ако си пооправим малко манталитета, страната ни ще има осезаем приход от туризъм и тогава всеки ще се гордее, че е българин.
С мъничко тъга - до скоро!
Омагьосан се разхождам по красивите улички на това възрожденско селце, разположено на два срещуположни хълма в красива котловина. Според легендата, през трагичната 1393 година, когато столицата на второто българско царство Търново пада под турско владичество, овдовялата болярка Божана намира убежище за себе си и своите деца на това тихо и спокойно място. Далече от турци и опасности, в непристъпните планински дебри, край студен извор, тя зазижда първия камък на селището, което ще носи нейното име. Сега селцето има около стотина къщи и през 1964 год. е обявено за архитектурен резерват.
Тишина, спокойствие и зеленина сахарактерните белези на китното селище.
Спокойствие и тишина.
Разбира се човешката цивилизация и туке загрозила пейзажа със своите смърдящи возила.
Кът от рая за малкото туристи.
Ето част от тях...
В чудно спокойствие са притихнали боженските къщи,далеч от градската шумотевица.
Всред зеленина и природа
Автентична архитектура, характерна за възрожденскияпериод от нашата история.
В един от ресторантите,за кратък отдих и закуска.
Това е примитивен "дарак", който е служил за разчесване на вълната стригана от овцете.
А сега е част от интериора на заведението.
А сега е част от интериора на заведението.
Тук - там, самотни туристи нарушават идилията испокойствието на китното селище.
Другият хълм - огрян от августовското слънце.
Селската чаршия
Гостоприемните домакини са направили много, за дасе чувстват гостите на Боженци добре дошли.
Част от селския пейзаж
Една типична боженска къща, характернас каменните дувари и дървени тараби.
Залез в БоженциЗа жалост кратката екскурзия завърши с надеждата пак да се завърна тук един ден, когато отново съм в родината. България е много красива! Но за да го разберем, трябва да излезем в чужбина, така ще имаме база за сравнение. Ако си пооправим малко манталитета, страната ни ще има осезаем приход от туризъм и тогава всеки ще се гордее, че е българин.
С мъничко тъга - до скоро!
