Пътят на любовта

Много е казано и писано за любовта и то най-вече в поезията и музиката. Това най-велико чувство е накарало поети и композитори да напишат своите най-велики творби. Но все още никой не е дал пълно определение на любовта, която извисява човешката душа и я кара да полети. Любовта е дар от Бога и е в основата на живота, най - пълно тя е описана в "Първо послание към коринтяните", гл.13 от Библията, където е възпята по неповторим начин. Нека се потопим в нежните звуци на любовното слово и да изпитаме неповторима наслада с химна на любовта:

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никък не ме ползва. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.