Благодаря ти, Испания!

На снимката горе се вижда едно съобщение изпратено ми от болницата Parc Tauli, където бях на лечение. Какво е специалното на това съобщение, че заслужи толкова много вниманието ми?
Ами нищо особено, след моето лечение и хирургическа интервенция, което не ми струваше нито цент, трябва да бъда под наблюдение в продължение на известно време. Беше ми определено да се явя на контролен преглед на 08.07.2009 г. в 11.20 часа.
Тъй като е настъпила някаква промяна, се е наложило да отложат прегледа ми с 25 мин. по-късно. Администрацията на болницата ми изпраща това уведомително писмо от 17 април 2009 г. и отделно ми се обадиха и по телефона. Ето и превода на писмото:

"Уважаеми господине,
По повод явяването Ви на контролен преглед в урологичен кабинет, Ви съобщаваме, че определеното Ви явяване на 08.07.2009г. в 11,20 часа е сменено за:

ден сряда 08. 07. 2009 год.
час 11.45
сграда Sta. Fe
кабинет 22 зала F

Ако не можете да се явите в уречения ден, ще Ви бъдем благодарни да ни съобщите това от 9 до 17 часа всеки работен ден на тел.937231010
Молим да ни извините за притеснението, което е възможно да сме Ви причинили с тази промяна."

По надолу следват указания какви документи да си нося, подписи и т.н.

Какъв коментар можем да направим в сравнение с медицинското обслужване в България?
За някакви си 25 минути, които е трябвало да почакам, ако се явя по-рано, "глупавите" испанци ми изпращат отделно писмо и ми се обаждат допълнително на мобилен телефон.
Тук искам да спомена, че до сега съм минал на още три контролни прегледа и то на специална апаратура свързана с използване на специални консумативи, които струват много пари. За всичко това, аз заплатих само с усмивки. Даже, когато исках да се отблагодаря поне с цветя и бонбони или бутилка питие, както обичайно го правим в България, не можах да го сторя, защото всеки път лекарския екип е различен и аз съм загубил представа за лекуващите ме специалисти. А за медицинските сестри и санитари просто нямам думи, като че ли всички бяха избрани на специален конкурс за усмихнати служители и учтиво поведение. Ако всичко това ми го бяха разказали, нямаше да го повярвам, но аз го преживях и видях с очите си.
Това често ме кара да се замислям: Нормално ли е да смятам за чудо нещо, което е нормално за една европейска държава? Кога ще доживеем в България такова чудо да бъде нормална практика?
Отговора ми е: Не зная.
Особено след това опасно и вредно за България управление от трима души, които са всякакви, но не и българи!
Такъв парадокс е невиждан и нечуван до сега. Ако някой знае или е видял нещо подобно по света, нека да ме опровергае, ще му бъда благодарен.
Ако не бях в чужбина при моя случай, сега нямаше да съм между живите. Заболяването ми беше много сериозно и благодарение на здравеопазването, което има в Испания - аз съм все още жив и здрав и продължавам да работя. А заплатата ми е една от малките за тази страна, но за да се разбере по-добре, ще направя следното сравнение . С моята месечна заплата, аз мога да купя 1 тон бензин или да си осигуря прехраната за 8 месеца. В България нито парите щяха да ми стигнат, нито клиничните пътеки щяха да са достатъчно "широки", за да мине моя случай. Благодаря ти, Испания! Ти със своя "загниващ" капитализъм и "скапано" здравеопазване ми подари нов живот! Поклон!!!

Това е изглед от гр. Sabadell,

където беше проведено моето лечение

Тази статия помествам по молба на един блогър, който в една своя публикация, моли българите, които живеят в чужбина да споделят впечатления от страната в която живеят. A своето мнение за бедата на България съм отразил в един мой пост, който може да се види тук.