Още малко за "ЗЕЛЕНИТЕ"

Чак сега попаднах на една статия на Светла Енчева от 5 май т.г. в нейния блог, наречен " Неуютен блог".

Тази статия привлече вниманието ми с дълбокия и точен анализ, който авторката прави, по отношение на партия "ЗЕЛЕНИТЕ", във връзка с изборите за европейски парламент. Статията, която е предизвикала много коментари, ми е убягнала от вниманието по простата причина, че нямам достатъчно свободно време, за да се ровя в нета. Но виждам, че и сега тя не е загубила актуалността си, преди парламентарните избори. По тази причина си позволих, без да поискам съгласието на авторката, да я кача и в моя блог. Така ще могат да я прочетат още хора, които като мен са я пропуснали първия път. Статията е озаглавена "Защо няма да подкрепя Зелените и Бого за изборите за европейски парламент".

Още по-голямо достойнство и уважение заслужава статията, защото прогнозата на авторката за неуспеха на ЗЕЛЕНИТЕ се потвърди, което ще излезе вярно и за предстоящите избори. Само дето ще се отклонят полезни гласове, както и аз го посочих в предишния си пост. Може би егото за политическа изява на някои хора от ръководството на ЗЕЛЕНИТЕ, ще доведе до поредното разочарование на младите, умни и симпатични привърженици на тази политическа формация, която наистина имаше по-голяма тежест като движение, отколкото като партия. Защото така тя наистина по нищо няма да се различава от останалите партии. Но най-добре ще бъде сами да прочетете тази интересна статия.

Срещу меч - с лаврова клонка

Често си мисля за партия "ЗЕЛЕНИТЕ", в която членуват много млади и симпатични хора. А младите са неопетнени и неопорочени. Те са с чисти и невинни души. Какво толкова ме тревожи, че се налага да го споделя с читателите на моя блог?

Това е, че и аз споделям идеите на "ЗЕЛЕНИТЕ", но има нещо, което ме смущава в тяхната ориентация за предстоящите парламентарни избори.

Много често срещам публикации на честни и добри младежи в блоговете, които слагат на един кантар всички политици, като се започне от най-ляво, през средата и се стигне до най-вдясно на политическия спектър. Под критика в еднаква степен попадат от най-ярко червените до най-тъмно сините в цветовата палитра.

Именно това беше стремежа на комунистите - да се размие отговорността.

Най-лошото е, че успяха. Успяха да внушат на недостатъчно осведомените, че вина имат всички. Така няма от кого да се потърси отговорност за зловещите престъпления на управляващата олигархия. С най-жестока пропаганда, го постигнаха.

От програмата на ЗЕЛЕНИТЕ установявам, че те се ангажират с борба за опазване и оцеляване на природата на България, без да проявяват кой знае какви управленчески амбиции. Това е чудесно, но непостижимо при едно управление на страната като сегашното.

Партиите трябва да се борят за власт и трябва да са готови да могат да поемат управлението на страната при евентуален успех.

А какво се получава с партия ЗЕЛЕНИТЕ?

Начина по който се намесват в политическия живот само разпилява гласове, които биха отишли в друга партия, която има потенциала да управлява и да изведе страната от страшната криза в която се намира в момента, и политическа, и икономическа, и духовна.

Едва при нормална политическа обстановка в страната, ЗЕЛЕНИТЕ ще могат да осъществят своите намерения и ще се радват на реални успехи. А това може да стане само при дясно управление на страната. Сините на два пъти до сега изваждаха страната от кризи по време на лукановото и жанвиденово управление. Ако в парламента господства отново тройната коалиция, ЗЕЛЕНИТЕ няма да могат да прокарат нито един закон, дори и да вкарат депутати в Народното събрание. Ще се получи ситуацията с кучето и кервана. ЗЕЛЕНИТЕ могат да бъдат чути само при демократично, дясно управление както е в нормалните Европейски държави, където участват като коректив на властта. Това, че са честни и неопетнени, го знае всеки и именно за това са симпатични. Но начина по който са решили да се впуснат в политиката не допринася за консолидиране на силите около синята коалиция, която единствено може да направи нещо добро за България.

Не бива да се слиза до нивото на Алековия герой, че "всички са маскари". Младите от партия ЗЕЛЕНИТЕ не помнят и не знаят какво постигна СДС, когато беше на власт. Сегашните 22, 23 или 25 годишни младежи, бяха съвсем малки хлапета по на 2, 3 или 5 годинки, когато демокрацията ни "нападна". Съвсем естествено, че след толкова години зловеща пропаганда в абсолютно всички медии, младите могат да се объркат и това е нормално. Много възрастни се объркаха, камо ли те.

Ако бъдем честни, трябва да признаем, че Иван Костов допусна много грешки по време на своето управление, но и направи колосални промени. Грешките му не могат да засенчат заслугите, които има за приемане на страната в НАТО и Европейския съюз. А това са съдбоносни постижения за една държава. Някои от младите хора бяха съвсем малки деца, когато Костов спаси страната от купоните и върна стоките по магазините, като се има в предвид каква съпротива трябваше да преодолее от страна на комунистите. Основната му грешка беше, че много рано отписа коварството на комунистите и наивно реши, че и те желаят демокрация.

ЗЕЛЕНИТЕ трябва на тоя етап да използват като таран силата и опита на сините, за установяване на нормално управление, за да могат да осъществят и своята програма влизайки в народното събрание, както е в нормалните Европейски страни. В противен случай, наливат вода във воденицата на БКП/БСП/ и ДПС като отклоняват гласове, които иначе биха отишли в дясното пространство. Не е късно партия ЗЕЛЕНИТЕ да реши нейните симпатизанти да подкрепят сините, за да не се загубят гласовете им в полза на сегашните управници.

Ако ЗЕЛЕНИТЕ имаха реална сила да променят статуквото, биха ги подкрепили много хора включително и аз, но в случая е наивно да се излиза срещу меч с лаврова клонка.

Кога 1 е повече от 99

Иван Костов

За да не се свърши една работа, могат да се намерят 99 причини. А за свършването й е нужно само едно - желание! Това е стара истина, която е известна на всички.

Който не иска да свърши една работа - търси причини, а който желае да я свърши - търси начин.

Ето защо реших да направя сравнение между недостатъците и качествата на един политик. Този политик е емблематична фигура в нашата съвременна история и никой не може да го отрече. С неговото име са свързани демократичните промени в България и най-големите успехи на страната след 10 ноември 1989 г. При неговото управление беше трасиран пътя на страната към Европа и Атлантическия съюз.

Това е доказания политик и държавник, икономиста Иван Костов.
Ако се замислим, наистина можем да му открием поне 99 недостатъка, за да не го харесваме и само едно качество, за да му се доверим отново.
Ако желаем да "свършим работата"/т.е. да се оправи България/ ще намерим единствения начин, a той е да се доверим на неговото качество. Ако не желаем това да стане - трябва да се позовем на тези 99 причини, които представляват неговите недостатъци.
По-долу са показани няколко от тези 99 недостатъка на Иван Костов и само едно негово качество.

Недостатъци:

1. По-тъмния цвят на кожата, заради което враговете му го наричат с обидни епитети.

2. Не умее да флиртува с избирателите, което не влияе добре на рейтинга му /тук може да се поучи от Б.Борисов например /.
3. Крадлив / ако беше истина, досега да му е снет имунитета и осъден, двама депутати вече бяха осъдени/.
4. Алчен за власт /характерно за всеки политик, който иска да докаже своята кауза /.
5. Лоши приватизационни сделки при неговото управление / събитията доказаха, че бяха необходимото зло/.

6. Разцепи СДС, като се отдели и създаде друга партия /последвалите събития доказаха, че е бил прав/.
7. Недолюбваше медиите / мисля, че има защо/.
8. Не флиртуваше с медиите като премиер /голям недостатък/.

9. Помогна за незаконното забогатяване на много престъпни елементи от неговото обкръжение. / след 45 години комунизъм, просто не можа да намери достатъчно честни съпартийци, и някои от тези с които заработи се възползваха и забогатяха незаконно/.

10. Кандидатствал за член на БКП / и аз съм кандидатствал за членство, когато желаех да постъпя на предпочитана от мен работа, но не ме огря /.

11. Завършил марксизъм-ленинизъм /а можеше ли да се завърши друго?/.12. Командвал по командирски /а как иначе да се държи един премиер, него ли да командват?/.

13. Съсипване на селското стопанство /при тоталното разграбване, на което бяхме свидетели, трябваше да се извърши бърза приватизация и всеки ограбен след 9 септември 1944 г., да си получи земята /.

И така списъка може да се продължи до 99. Разбира се няма безгрешен човек, особено ако работи и върши нещо градивно. Само неработещите не грешат, защото те не правят нищо и не са изправени пред този риск.

КАЧЕСТВО:

Доказан политик и държавник! Два пъти вади държавата от кризи в които я натика БКП/БСП/. Спечели доверието на Европа и ако бъде в управлението на страната, ще я извади за трети път от батака в който я вкараха комунистите. Ще върне Европейските средства и България ще стане нормална Европейска държава.

Мартин Димитров

На България е нужен опита и мъдростта на Костов, младостта и силата на Мартин Димитров и успеха на Бойко Борисов, за да излезе страната от тежкото положение в което се намира. За целта е необходима по-голяма избирателна активност. Само така може да падне процента на сегашните управляващи. Не искам да си представя какво би станало, ако гласуват само привържениците на ДПС и БКП/БСП/, какъвто беше стремежа на Доган и Станишев със задкулисните действия против регистрацията на синята коалиция.

Много често се чуват гласове, които обвиняват в безпринципност сините, че видите ли, те не харесват Бойко Борисов, но като виждат, че ГЕРБ печели, искат да се качат на тяхната кола само, за да са във властта.

Да това е истина! Синята коалиция иска да е във властта!

Само така може да се спре това вредно и опасно управление на страната в момента! Съвсем естествено демократите търсят начин за спиране на престъпната политика на геноцид спрямо българския народ, провеждана от БКП/БСП/ и ДПС.

Не е тайна, че българите са поставени под информационно затъмнение. Истината не може да стигне до масовия избирател. Не всеки има достъп до интернет и естествено несъгласните с БКП и ДПС гласуват за Бойко Борисов, независимо, че на него му липсва нужния потенциал за управление на страната. Но при една коалиция със сините, може и да се получи добър тандем. ББ знае много добре, че ако не се коалира с истинските демократи, пътя му като политик е обречен. Тогава и Европейската Партия ще се разграничи от ГЕРБ, а самият Борисов най-безславно ще бъде захвърлен в историята, като поредния слаб премиер на България. Естествено той не желае такава съдба и ако е умен ще влезе в коалиция със сините. Пък може и наистина да е решил да стане почтен човек. Това предстои да видим. Друга възможност за преборване с престъпниците от сегашното управление - просто няма.
Именно това кара Костов и Мартин Димитров да се стремят към коалиция с Бойко Борисов и това е верния път!

Благодаря ти, Испания!

На снимката горе се вижда едно съобщение изпратено ми от болницата Parc Tauli, където бях на лечение. Какво е специалното на това съобщение, че заслужи толкова много вниманието ми?
Ами нищо особено, след моето лечение и хирургическа интервенция, което не ми струваше нито цент, трябва да бъда под наблюдение в продължение на известно време. Беше ми определено да се явя на контролен преглед на 08.07.2009 г. в 11.20 часа.
Тъй като е настъпила някаква промяна, се е наложило да отложат прегледа ми с 25 мин. по-късно. Администрацията на болницата ми изпраща това уведомително писмо от 17 април 2009 г. и отделно ми се обадиха и по телефона. Ето и превода на писмото:

"Уважаеми господине,
По повод явяването Ви на контролен преглед в урологичен кабинет, Ви съобщаваме, че определеното Ви явяване на 08.07.2009г. в 11,20 часа е сменено за:

ден сряда 08. 07. 2009 год.
час 11.45
сграда Sta. Fe
кабинет 22 зала F

Ако не можете да се явите в уречения ден, ще Ви бъдем благодарни да ни съобщите това от 9 до 17 часа всеки работен ден на тел.937231010
Молим да ни извините за притеснението, което е възможно да сме Ви причинили с тази промяна."

По надолу следват указания какви документи да си нося, подписи и т.н.

Какъв коментар можем да направим в сравнение с медицинското обслужване в България?
За някакви си 25 минути, които е трябвало да почакам, ако се явя по-рано, "глупавите" испанци ми изпращат отделно писмо и ми се обаждат допълнително на мобилен телефон.
Тук искам да спомена, че до сега съм минал на още три контролни прегледа и то на специална апаратура свързана с използване на специални консумативи, които струват много пари. За всичко това, аз заплатих само с усмивки. Даже, когато исках да се отблагодаря поне с цветя и бонбони или бутилка питие, както обичайно го правим в България, не можах да го сторя, защото всеки път лекарския екип е различен и аз съм загубил представа за лекуващите ме специалисти. А за медицинските сестри и санитари просто нямам думи, като че ли всички бяха избрани на специален конкурс за усмихнати служители и учтиво поведение. Ако всичко това ми го бяха разказали, нямаше да го повярвам, но аз го преживях и видях с очите си.
Това често ме кара да се замислям: Нормално ли е да смятам за чудо нещо, което е нормално за една европейска държава? Кога ще доживеем в България такова чудо да бъде нормална практика?
Отговора ми е: Не зная.
Особено след това опасно и вредно за България управление от трима души, които са всякакви, но не и българи!
Такъв парадокс е невиждан и нечуван до сега. Ако някой знае или е видял нещо подобно по света, нека да ме опровергае, ще му бъда благодарен.
Ако не бях в чужбина при моя случай, сега нямаше да съм между живите. Заболяването ми беше много сериозно и благодарение на здравеопазването, което има в Испания - аз съм все още жив и здрав и продължавам да работя. А заплатата ми е една от малките за тази страна, но за да се разбере по-добре, ще направя следното сравнение . С моята месечна заплата, аз мога да купя 1 тон бензин или да си осигуря прехраната за 8 месеца. В България нито парите щяха да ми стигнат, нито клиничните пътеки щяха да са достатъчно "широки", за да мине моя случай. Благодаря ти, Испания! Ти със своя "загниващ" капитализъм и "скапано" здравеопазване ми подари нов живот! Поклон!!!

Това е изглед от гр. Sabadell,

където беше проведено моето лечение

Тази статия помествам по молба на един блогър, който в една своя публикация, моли българите, които живеят в чужбина да споделят впечатления от страната в която живеят. A своето мнение за бедата на България съм отразил в един мой пост, който може да се види тук.

Странен музикален инструмент и още нещо

В Барселона има една улица която се казва " LA RAMBLA". Тази улица е нещо като нашите пешеходни зони, които се заформиха почти във всеки град в България. Място, където хората могат да се разхождат без да бъдат притеснявани от превозни средства. Съответно повечето магазини са разположени именно на тези улици, което предполага и по-добър оборот за търговците.

Може би всеки град на Каталуния си има по една такава "LA RAMBLA", защото съм виждал и в други градове. В превод улицата означава: "стичане на пороища" или "улица която стига до морето", а може би и "главна улица".Та именно на тази улица се извършва най-голямо пешеходно движение и тук могат да се видят неща, които на други места е просто невъзможно. Тук си дават среща туристи от цял свят, които в една безкрайна върволица се разхождат и разглеждат. А в интерес на истината има какво да се види. Тук са намерили място да застанат "съвременните просяци", това са хората, които изкарват препитанието си като живи статуи, имитиращи герои от различни исторически епохи. Има и други, които са си измислили някакъв по-нестандартен костюм, който да впечатлява туристите, като задължителен елемент от цялата работа е кутията в която туристите да пускат своите дарения. Има съответно, дегизирани дяволи, революционери, римски войници, римски сенатори , спящи красавици и т.н. Това е място където си дават среща и странни представления на фокусници, жонгльори, кукловоди, музиканти и разбира се сръчните представители на играта "тука има-тука нема". За отбелязване е, обаче, че последните постоянно се озъртат за полиция и много често прекратяват атракцията при сигнал за полиция от смесените с обикновените зяпачи "сътрудници".

Тук именно видях този странен музикален инструмент, който успях да заснема едва след като музиканта се беше оттеглил и беше седнал на тревата в парка на пл. "Каталуния" в компанията на своята спътничка, приятелка, съпруга или певица, не зная точно. Снимките са направени от далече, защото не посмях да попитам музиканта, за да не ми откаже.
По надолу помествам и няколко от снимките на "модерните просяци". Казвали са ми, че някои от по-атрактивните печелят и то не зле. Говори се за суми от порядъка на няколко хиляди на месец, като се има в предвид, че с 200 евро, човек може да се храни без да се лишава от нищо, като се започне от месото, плодовете и зеленчуците и се завърши с питиетата, които се предлагат във веригата магазини на Каталуния.

Това е ¨римският император¨ и неговия телохранител.

Тази статуя не е ясно какво иска да каже,
важното е нещо да падне в купичката пред нея.

Тук, като се пусне монета, статуята се задвижва, но как?
Това е изненадата, която кара туристите да пуснат нещичко,
ако искат да си задоволят любопитството.

Този господин показва какво му е поведението в тоалетната,
едва след като туриста пусне монета.

А това е една грамадна, златиста, мъжка пеперуда.

Жената в бяло е заснета неподготвена.
/все още оправя своя аксесоар./

Това вече е истинска статуя, поставена от градския съвет,
може би с цел да покаже нещо истинско.






Аристократката

Кукловода

Стройна се Калина вие.

Испански момичета.

Мис "Барселона".

Отиде ли си комунизма?

Нашата сънародничка Паула Лайт, отново е написала чудесна статия за политическата обстановка в България. С тънък усет на психолог и анализатор, авторката е посочила причините, за бедственото положение в страната. Това е нашето невежество и робска психика, които наливат вода във воденицата на престъпната мафия, която ни управлява в момента. Но по-добре прочетете сами статията.

Прозорливост на класен политик

Много често срещам публикации в интернет-пространството свързани с предстоящите избори. Съвсем естествено е да има предизборна надпревара, в края на краищата това е живота. Това е демократичното на демократичните държави. Какво обаче ми прави впечатление на мен, като най-обикновен български гражданин, който не е имал, няма и няма да има никакви намерения да се занимава с политика.
Много от публикациите са просто с цел да очернят другия - типичен български маниер. Докато по-добро впечатление би направила статия, която да покаже положителните страни на партията, която подкрепя автора. Но не всеки го разбира това, като разчита на метода на противопоставянето. Най-често, обаче, се получава обратен ефект.
Такъв пример е една публикация, озаглавена: Изборните хватки - как Костов се опита да спре Симеон.
Да, няма смисъл да го крием тоя факт, защото истината беше такава. Но!
Тук трябва да признаем, колко прозорлив е бил премиера Костов, действайки по този начин и трябва да съжаляваме, че не е успял. Защото видяхме, а и усетихме на гърба си "компетентното" управление на царя и неговите юпита. Видяхме до къде докараха нещата в България. Не стига това, ами продължи да се излага, като се включи в коалиция с комунистите от БКП - т.н. социалисти.

Всички видяха, разбраха и усетиха на собствен гръб каква е била целта на мадридския хитрец и мошеник Симеон. Всички се убедихме и усетихме на гърба си неговия "нов морал в политиката". Благодаря! Аз не искам да ме управляват повече такива "честни" политици като негово глупаво величество. Защото той ако беше патриот, за какъвто се представяше, сега щеше да бъде цар. Но неговата алчност му изигра лоша шега. Вместо да спечели цяла държава, той заграби само няколко милиарда. Е, ако това е умен човек - здраве му кажи.
Само не мога да разбера мазохизма на автора на статията. Изглежда на този човек му е хубаво да не му е хубаво. Ако ли не, това означава само едно, този човек е бъркал заедно с царя в меда, за да го защитава сега, вадейки тези факти като евтина пропаганда. Трябва да проумеем колко далновиден и прозорлив е бил тогава премиера, когато се е опитвал да спре "доброто", което ни се случи след като Симеон седна в премиерското кресло. Трябва да сме най-тъпите глупаци, ако не можем да разберем, че след 10 ноември не сме имали по-добро и успешно правителство от това на Иван Костов, макар и с грешките, които допусна. С ръка на сърцето трябва да признаем, че никой не би могъл да се справи по-добре от него в компанията на такива предатели, скрити под маската на демократи, като Бисеров, Данчо-ментата, Бакърджиев и др. А в последно време се убедихме, колко скрити врагове е имало в СДС. Това не са единствените внедрени агенти на бившата ДС. Все още в СДС се подвизават предатели и шпиони, които работят за Доган и за комунистите. И на Мартин Димитров няма да му бъде лесно да се пребори с тях.

Във виртуалното пространство и пресата постоянно се въртят като развалена грамофонна плоча, престъпните приватизационни сделки на Иван Костов. А факта, че тези постоянно губещи предприятия тежаха като воденичен камък на икономиката на страната, се заобикаля тихомълком.

Изтъква се като голям грях на командира, че разцепи СДС. Е, не е ли достатъчно това което се случи със СДС след Костов, да се убедим, че е бил прав като напусна СДС?

Обвиняват го, че е мълчал и бил обиден на журналистите. Е, сега не стана ли ясно, какво представляват (с много малки изключения) нашите продажни журналя?

Много често съм чувал: "Е, като беше на власт Иван Костов какво направи?". Толкова глупав въпрос просто не може да се коментира. Толкова плиткоумни разсъждения имат някои нашенци, че само им се чудя на акъла. Те искат като с магическа пръчка, само за един мандат да се разбие престъпна, мафиотска структора градена половин век.

Прозорливост на класен политик - това е Иван Костов. Затова сега от него се страхуват всички престъпници в България. Защото дойде ли на власт, знае какво да прави. Ще пипa още по-здраво и вече освободен от предатели, ще може да проведе докрай икономическата реформа, която беше започнал, за да стане България достойна Европейска държава.

Интересен музикален инструмент

Този странен музикален инструмент намерих изхвърлен от един склад, при разчистването му. Той е направен от най - обикновена дървена пръчка, между краищата на която е опъната корда по подобие на китарите. Така пръчката стои извита и заема формата на лък, като по този начин се държи струната постоянно обтегната. В единия край на инструмента е привързана кратуна, която е изрязана и опира плътно в струната. Това е резонатора на музикалния инструмент. Този инструмент възпроизвежда звуци само в една тоналност, но в съчетание с други ударни инструменти, могат да се получат интересни изпълнения от латиноамериканския фолклор.
Предполагам, че инструмента е произведен в Панама, защото има гравиран надпис: Panama. Tова е една малка латиноамериканска държава, намираща се на провлака между Северна и Южна Америка.
По повърхността на кратуната са гравирани художествени мотиви, за които е било нужно майсторско умение. Това ме кара да мисля, че инструмента заема важно място в палитрата народни инструменти на тази държава.

ето как е привързан резонатора на инструмента

/ поглед отзад/

резонатора гледан отпред

А това е художествения мотив, който прилича на

пеперуда. На обратната страна гравюрата е същата.

Ако този музикален инструмент представлява интерес за някой колекционер или за музикален музей, мога да го подаря при условие, че инструмента се поддържа и съхранява добре.

7 май - ден на радиото

На днешния ден - 7 май 1895 година, руският учен - физик и изследовател Александър Степанович Попов, демонстрира първия радиоприемник. През месец март 1896, осъществява и първата радиовръзка в света.

Този ден, 7 май, с право се смята и за рожден ден на радиото.
Аз като радиолюбител (LZ4YK), не мога да не го отбележа този специален ден. Радиото дава нов тласък в развитието на комуникациите. Развитието на радиопромишлеността има съществен принос и за съвременните връзки, които осъществяваме по интернет мрежата.
Тъй като днес бях на работа и не можах да напиша моя пост, реших сега, макар и към края на деня, да го сторя. Имах възможност, обаче, да се ровя в нета, но не можах да намеря в никой форум публикация по този въпрос. Трябва да се отбележи, че А. С. Попов е признат не само в Русия. Неговото изобретение получава признание в целия свят. Повече подробности за живота и дейността на великия учен може да се видят тук.

Пипалата на октопода

Точно днес, на Гергьовден, нямах намерение да пиша. Исках да се "поразходя" из нета и да прочета нещо написано в българските блогове.

Каква беше изненадата ми, обаче, когато се опитах да отворя блога на ДСБ.

Антивирусната програма не ми позволи да отворя този блог, където стои заглавието:

"Синята коалиция не е заплашена" с автор Светослав Малинов.

Стана ми хем смешно , хем тъжно, хем страшно! До там ли стигнаха в наглостта и в страха си комунистите и ченгетата от ДС - да заразят една статия в интернет?

Изглежда голямо шобе ги гони от Иван Костов, щом започнаха да използват и този похват за ограничаване свободата на гражданите си. Много хора, които ползват интернет, се радват, че поне тук могат да поместят свободно своето мнение, без никаква цензура, или да прочетат нецензурирана информация - но не би! Дългите пипала на комунистическия - кагебистки октопод са се прострели и до тук. И докато не се отрежат тези гнусни и мазни пипала на освирепелия звяр, няма да има мир и спокойствие в България пък и в световния океан на информационната мрежа.

За пореден път се убеждавам, че сегашните управници на страната са способни на най-подлите и мерзки дела, само и само да останат на власт. Те няма да се спрат пред нищо, само и само да продължат да смучат кръвчицата на изстрадала България. Убеждавам се, че ги гони титаничен страх от едно истинско демократично управление, каквото може да бъде правителство съставено от СДС - ДСБ и ГЕРБ. Защото само едно такова управление може да им потърси сметка, за безчинствата и злодеянията извършени от тях. Комунистическия октопод, който 65 години смуче кръвта на българина, няма да се предаде лесно и без борба. Това е неговата битка, за оцеляване. Това е неговия последен бой - на живот и смърт.

Когато звярът умира - най много хапе.!

Триглавия октопод, който е разпрострял отровните си пипала навсякъде, дори и в свободното интернет-пространство, трябва безпощадно да бъде унищожен. И това ще го направим най-добре на предстоящите избори.
Нека да се замислим преди да отидем до урните и подадем гласа си. Българския народ винаги е проявявал мъдрост и зрялост, когато е ставало въпрос за съдбоносни исторически решения.
Нека на предстоящите избори покажем и докажем, че сме народ а не природонаселение.

Природата на скорпиона

Много често шегобийци казват, че според зодиака, зодиите са само две. Едната е "Скорпион", а другата- "Ухапани от скорпион".

Природата на всяко живо същество диктува неговото поведение, независимо от условията, при които то е поставено.

В една известна басня се разказва случка от серията "приказки за животни, които се отнасят за хората". Ето и съдържанието:

Един скорпион, следвайки своя път е трябвало да премине реката. Но изпаднал в безпомощно състояние, тъй като не могъл да плува. Въртейки се наоколо, в търсене на изход от дадената ситуация, съзрял една жаба, която се препичала на слънцето и решил да я помоли за помощ:

- Мила жабке, моля те да ми помогнеш да премина реката, лош плувец съм и няма да мога да се справя сам, а ти плуваш много добре и това всеки го знае.

Жабата, която се наслаждавала на галещите лъчи на пролетното слънце, се стреснала от гласа на скорпиона, още повече , че до този момент не го била забелязала. След като се съвзела от изненадата, поласкана от похвалата на скорпиона, тя отговорила:

-Но как да те пренеса, ти ще ме ухапеш! Страх ме е, не мога!

-Не бой се, мила. Няма да те ухапя. Нали, ако го сторя, ще загинем и двамата.

Жабата, която била с добра душа, помислила малко и отговорила:

-Да! Има логика в думите ти. Но не забравяй, че ако ме ухапеш, аз ще умра от отровата ти на мига, но и ти ще потънеш заедно с мен.

- Не се притеснявай, жабке! Обещавам да не те хапя! Разбирам, че това е опасно и за мен самия, бъди спокойна!

И така, успокоена, услужливата жаба заплувала със скорпиона, удобно настанен на нейния гръб. Плувала жабата, плувала и когато стигнала до средата на широката река, изведнъж усетила смъртоносна болка от коварното жило на скорпиона. В предсмъртна агония успяла само да попита:

- Защо ме ухапа, неблагодарен глупако? Сега и двамата загиваме!

Скорпионът, потъвайки успял да отговори:

- Не можах да устоя на изкушението.

На оружие, братя българе!

Ровейки се в нета открих една интересна статия, в която автора изказва твърде аргументирано мнение, за правото на българина да притежава съвсем легално лично оръжие. Разбира се, притежаването на оръжие има своите предимства и своите недостатъци, както и всяко друго начинание. Но за да се разреши въпроса с личното оръжие, трябва да се променят някои законови постановки в България. Иначе всеки притежател на оръжие ще бъде изправен пред дилемата, да го използва или не и по този начин да се обезмисли това начинание. Известни са ни случаи, при които граждани в момент на самоотбрана, нападнати в своя дом, биват осъдени защото не са "разбрали" правилно, намеренията на среднощния "гостенин", който видите ли, дошъл да си поиска чаша вода. Вижте цялата статия тук.

"Ламбада"

Бях намислил да пиша на друга тема днес, но като видях реакциите в някои блогове и медии, реших и "я да окнем", белким ми олекне.

Загрижен за станалото в "братска" Русия, с нашия премиер-палячо СерГея, си помислих: Ами ако, недай си Боже, домакините бяха решили да отложат с още някой ден срещата с българския премиер, тогава какво ли би предприел нашия поСерко? Дали щеше да има достатъчно книжарници за разглеждане? Въпрос, на който не мога да намеря отговор и от това сън не ме лови. Ако някой може, ей така, съвсем безкористно да даде съвет, нека го направи, може пък и да помогне на нашето момче за в бъдеще, ако изпадне в подобно затруднено положение.
Аз ако бях, на неговото място, първо нямаше да съм в Москва, но хипотетично, ако бях, веднага щях да си тръгна.
" Ти го плюеш, то ти отвръща - Божия роса ." Не съм далеч от мисълта, че ако Путин или Медведев, няма значение кой от двамата, бяха пожелали и "излюбили" нашия премиер, в буквалния смисъл на думата, той и тогава, с щастлива усмивка, щеше да отговори: "Не е е, ние само танцувахме "ламбада".
Това, което стана в Москва не е ли една "ламбада" и то не за първи път с нашия премиер?!...
Дали пък серГей не ходи толкова често в Русия, само за да го "изтанцуват"?...

Не е тайна за никого, че палячото на България, няма никаква чест и достойнство, за което не ми пука нито на мен, нито пък на който и да е нормален българин, но да излага честта (ако е останала) и достойнството (ако е останало) на България, като суверенна, свободна и демократична Европейска държава - е, това вече не се понася!

Петиция за българския език

В интернет пространството върви петиция в подкрепа на т.4 от чл.16 от Закона за народната просвета. В един блог, който можете да видите тук, има написана статия със заглавие: "Петиция за българския език ли?" . Авторът на статията, който много уважавам, не приема мотивите на петицията. Аз който живея зад граница, но не са ми чужди проблемите в българското образование, съм обезпокоен. Не зная, какво да мисля. Моля всеки, който може да ми даде светлина по въпроса да го направи! Може би като не живея в момента в България - ми убягва истината. Къде е истината? По долу цитирам част от съдържанието на петицията:

"Чл. 16, т. 4 от действащия сега Закон за народната просвета гласи, че държавните образователни изисквания се прилагат включително за усвояването на книжовния български език.

В Законопроекта, предложен от правителството, е записано тази точка да отпадне. Параграф 2 на законопроекта разпорежда: „В чл. 16 т. 4 се отменя.”

Цялата петиция можете да се види тук.

"Тъжно" или "страшно"

"Вероятно престъпният свят има много добри информационни канали от МВР и службите, което само по себе си е много тъжно, посочва Първанов."
Това са заключителните думи от интервюто на нашия президент във в-к "24 часа".
Тъжно или страшно? Според мен повече е страшно отколкото тъжно. Страшно е да ти отнемат свободата на протест в 21 век, когато демокрацията е факт в цяла Eвропа! Страшно е турчин да предлага и българи да приемат закон за премахване на задължителното изучаване на български език в нашите, българските училища! Не зная, може би ни очаква въвеждане на задължителен турски език?!... Страшно е да те откъснат от демократична и свободна Европа и да те тикнат насила в прегръдката на руската мечка! Страшно е да живееш в държава "бълигария", което в превод от румънски означава торище!
Страшно е!!!
Както е тръгнало, дали не съм обречен да си умра в чужбина като емигрант?!...
Дали ще бъде съвсем безопасно завръщането ми в родината, след всичко което съм написал до тук? ...
Като гледам раздвоената физиономия на "любимия" ми президент и аз се колебая, и се двуумя или по-точно, се триумя!

За парите

Две са сигурните неща на света. Първото от тях е смъртта, а второто - данъците. Че всеки роден е обречен на смърт, е съвсем сигурно. Другото сигурно нещо е, че докато е жив човек - плаща данъци. Откакто финикийците изобретиха парите като разплащателно средство, данъците се плащат най-вече с тях. Много интересни и любопитни подробности за разплащателните знаци срещнах в един сайт и сега предоставям тези данни. Надявам се читателя да се позабавлява, четейки тази информация и да забрави за миг проблемите, които изпитва днес при липса на достатъчно средства, за посрещане на насъщните нужди. Вижте тук .

Глобални решения

В света постоянно се търсят алтернативни източници на енергия, тъй като запасите от нефт постоянно намаляват. Някои от начините за производство на електричество, до голяма степен замърсяват околната среда. Съществуват безплатни източници, които ни дава самата природа. Те са характерни със своята безотпадна технология и спомагат за опазване на околната среда. Това са слънцето, вятъра, морскте вълни, приливите и отливите, и т.н. Тук могат да се видят десет глобални решения, за използване на природни източници на енергия. Световните умове, обаче, не спират да мислят и творят в тази насока.

От света на животните

Лицата на Бенгалския тигър

Posted: 20 Apr 2009 04:00 AM PDT

15 април 2009-та година: За пръв път в студиото в Северна Каролина в професионално студио са направени снимки на няколкото вариации на бенгалския тигър. "Има само 4 типа Бенгалски тигър в света и те всички са в тези невероятни снимки"-казва д-р Bhagavan Antle от Института за редки застрашени видове. Всяка снимка показва характеристиката на поведение и възрастта на всеки тигър. "Както при човека на тези снимки можете да видите разликата във възрастта им"-казва д-р Antle. Тук можете да видите тези уникални снимки на красивите хищници.

Христос воскресе

Много ми хареса една публикация на Паула Лайт, която реших да поместя и в моя блог. Ето какво е написала авторката:

СВЕТЛИНАТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО !

Публикувано от paulalight на 19.04.2009

Христос възкресе! Той възкръсва отново и отново в съзнанията и душите ни с всяка напъпила пролет. Всяка година обърканото и нещастно човечество си спомня за неугасващия благодатен огън, за светлината, която струи от Оня, който умря за нас.
Но спомня ли си някой как се полага началото на всичко това? Човек се ражда в кръв, слуз и болка и първият му зов към света е плач. Синът Божи е възкръснал след агонията на кръстното разпятие, след мрак, жестокост и страдание. И онези, за които е умрял, крещели в хор: “Разпни го!”. вижте цялата статия

Обръщение на Едвин Сугарев към нацията

Едвин Сугарев

Открито писмо до гражданите на България

БСП И ДПС ИЗВЪРШИХА ПОДЛОСТ И ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАКАЗАНИ

14.04.2009

Това, което се случи вчера в българския парламент, прехвърли всякакви граници на допустимото. Опитът на управляващите да елиминират своите политически противници, прекроявайки в последния момент изборното законодателство, не е просто и само непочтен, нагъл и вреден за нашето общо бъдеще. Той е и подъл. БСП и ДПС извършиха подлост и тази подлост трябва да бъде наказана.
вижте цялата статия

СИГНАЛ ЗА ТРЕВОГА

Разтревожен от ставащото в България помествам статията на политолога Огнян Минчев. Крайно време е да се замислим и да се вдигнем на борба за отвоюване на нашите права. Стига сън, стига пилеене на време, такова ли наследство ще оставим на нашите деца? Срам, срам за България!

Огнян Минчев: Очаквам мащабна манипулация и фалшификация на изборите

От Дневник

Последна промяна в 16:38 на 14 апр 2009, 2344 прочитания, 78 коментара

Фотограф: Асен Тонев

Два месеца преди изборите как оценявате политическата ситуация?

- Имам затруднения да оценявам тази политическа ситуация през призмата на един уравновесен и безпристрастен политически анализ. Нещата, които се случват у нас, за пореден път надхвърлят рамките на мислимата арогантност и са отстъпление от най-елементарни позиции на човешко достойнство и себеуважение.вижте цялата статия

Пътят на любовта

Много е казано и писано за любовта и то най-вече в поезията и музиката. Това най-велико чувство е накарало поети и композитори да напишат своите най-велики творби. Но все още никой не е дал пълно определение на любовта, която извисява човешката душа и я кара да полети. Любовта е дар от Бога и е в основата на живота, най - пълно тя е описана в "Първо послание към коринтяните", гл.13 от Библията, където е възпята по неповторим начин. Нека се потопим в нежните звуци на любовното слово и да изпитаме неповторима наслада с химна на любовта:

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никък не ме ползва. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Страхът от свободата

Когато бях войник, служех в гр. Брезник - Пернишко, под.45140-С.
Бях старшина-школник, специалност свързочни войски. Карах си службата и не мислех за дом, за издръжка на семейство - жена, деца. Не мислех, че трябва да платя парното накрая на месеца и трябва да внеса поредната такса за погасяване на заема, който имам. Не мислех, че трябва да заделям пари за плащане на данъците за кола, жилище, за плащане на застраховки и т.н.
Изобщо такива мисли не ме вълнуваха, живеех си моя спокоен войнишки живот.
Имах сигурен подслон, подсигурена храна, излизах градска отпуска когато си поискам. Даже си имах и приятелка - една скромна местна девойка. С две думи, на мен нищо не ми липсваше. Всичко това, което имах в момента, за мен беше съвсем достатъчно, в сравнение с нелекия живот преди казармата, като дете на обикновено, бедно, многодетно, социалистическо семейство.
Когато дойде времето да се уволняваме, всички се радваха, аз обаче - не. Не се радвах, защото цивилизацията за мен беше нещо ново, непознато, нещо страшно дори, със своите неизвестности и трудности, които трябваше от тук нататък да преодолявам, борейки се сам. Не се радвах, че за мен свършваше казармения режим и можех да заживея на свобода.
Тогава още не бях кандидатствaл във висше учебно завeдение и трябваше да търся някаква работа. Просто тръпки ме побиваха пред неизвестността, не можех да очаквам никаква помощ от бедните си родители.
Аз имах свободата, но не знаех какво да правя с нея. Изпитвах страх. Искаше ми се да не беше свършвал войнишкия ми живот.
Аз се страхувах от свободата.
Сега, като чета книгата на философа А. Грънчаров "Българската душа и съдба", неволно сравнявам моя страх от свободата, когато се уволнявах от казармата и страхът на българина от свободата и демокрацията при новите условия, след падането на тоталитарния режим.
Вече не ми е трудно да си отговоря на въпроса:
Защо много българи, които са живяли при стария режим все още милеят за него и се страхуват от свободата, която имат? Защо се страхуват от демокрацията, която ни дава свобода? Те, както и аз на времето, все още милеят за онова безгрижно "живуркане", когато Държавата-кърмилница и Партията любима мислеха за всичко и планираха нашия живот. Бяхме поставени в един калъп и всички можехме да се простираме еднакво до там, докъдето ни беше позволено.
(Тук прекъсвам, за да получа книгата "Изворите на живота", която току-що ми беше донесена от куриер. Благодаря ти, приятелю! Вече имам удоволствието да се докосна до така дълго чаканата книга. Благодаря ти! Развълнуван от случилото се приятно събитие, ще продължа.)
Всеки имаше право само на една лека кола по избор, разбира се ако можеше да си го позволи финансово: "Москвич" или "Жигули". Е, при по-голям късмет можеше да се обзаведеш с "Трабант" или "Вартбург", а за ново "Жигули" аз чаках 15 години с вноска от 1500 лв., но така и не успях да си купя. "Волга" пък можеха да притежават само специални хора.
(Имах един приятел с 5 деца, който трябваше да иска разрешение от Държавния съвет, да си купи бус, за да може да пътува цялото семейство в един автомобил, но така и не успя горкия, защото докато му откажат, децата му пораснаха и вече се беше развел.)
Можеше да притежаваш само едно жилище, независимо колко деца имаш и какви са ти нуждите. Ако някой имаше възможност да излезе в чужбина, то това беше позволено само в страни от соцлагера. Обърнете внимание как се наричахме: "социалистически лагер", това говори ли ви нещо?
Работа за "без пари" имаше бол. Милицията, когато срещнеше по- особен младеж на улицата, искаше паспорта и ако младежа не работеше никъде, го завеждаха в някоя фабрика и веднага го назначаваха на работа. Не случайно имахме страница "МЕСТОРАБОТА" в паспорта и там се отразяваше предприятието, където работиш, кога си постъпил и напуснал. С лошо око се гледаше, при милиционерска проверка, ако се окаже,че си сменял повече работни места.
И така много може да се пише, говори и с носталгия да си спомняме за изгубения "СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РАЙ".
В книгата "Българската душа и съдба", се дава много точна оценка за българската душа, там, на стр.16 четем:
" А причината за всичко е проста: когато един човек има мизерни изисквания към живота си, той неизбежно започва да живее мизерно и бедно. Такъв човек неумолимо става нещастник. Не е вярно, че нещастията облагородявали човека. Те най-често го правят безчестен, завистлив и злобен." И по-надолу четем: "Тези хора са в плен на малодушието, безхарактерността, безотговорността. Те са изпълнени с ненавист към свободата. Те просто са страхливци. Страх ги е от живота. Срах ги е от свободата. Страх ги е от истината."
След тези силни и точни думи просто нямам какво да добавя.
Моят страх от свободата!
Не е лесно да се живее свободно! Не е лесно да приемеш предизвикателството на свободата и демокрацията и да се бориш, за да се наречеш "СВОБОДЕН".
Затова нашата мила България се задъхва по пътя на демокрациата. Горката ТЯ не може още да се отърси от своето жалко минало.

с п

Бедата на България

Не искам да се вживявам в ролята на съдник, или корифей по философия и психоанализа, но като най-обикновен гражданин, искам да споделя моите вълнения по този въпрос. Това са неща, които може би, вълнуват всеки мислещ българин.

Защо се получава така, че ние българите, които се славим като една от най-интелигентните нации в света, сме на последно място по жизнен, а може би и по духовен стандарт в Eвропейския съюз, а вероятно и в цяла Европа? (между другото, не съм чувал някой друг да ни хвали, освен ние самите да го правим).

В момента аз живея и работя в Испания, което ми дава възможност да направя едно неволно сравнение между испанците и българите. Сравнявам манталитета на едните и на другите. И честно да си призная, не се гордея с резултатите от това сравнение.

Какво най-силно ме впечатлява?

Испанците в преобладаващата си част, говоря за най-обикновените представители на нацията, са много простовати и обикновени. Често те сa изненадани от факта, че ние българите, разбираме от всичко. Разбираме от строителство, техника, от автомобили, от компютри и т.н. Ние можем да заваряваме и да слагаме плочки, да правим ел.инсталации и да боравим с компютри, а когато се наложи и сами да си поправяме колата, който я има.
Докато те знаят и умеят само това, което им е необходимо, за да упражняват професията, с която си изкарват хляба.

Испанците са толерантни и зачитат правото на другия.

Тук има много представители на други нации, които пребивават като емигранти, кой дошъл с договор, кой нелегално, но е факт.
Част от тези емигранти са негри, които често се срещат по улиците, в магазините, в заводите и фабриките, където работят наравно с местните хора.
Никога до сега не съм бил свидетел на лошо отношение към емигранти, независимо, че понякога те са в основата на някои проблеми на страната, създавайки работа на полицията. Мисля, че ако тези емигранти са в България, няма да могат да се подвизават така свободно както тук.
Разбира се има изключения, но те са малко. (м.г. имаше един случай в мадридското метро, където испански младеж беше проявил лошо отношение към девойка от Латинска Америка, но същия този младеж, беше изправен да отговаря за деянията си в съда и беше осъден.)
Лично съм разговарял с испанци, които са ми споделяли, че не харесват някои от емигрантите, като негри, мароканци, а напоследък и румънци. Присъствал съм на случаи, когато негри са искали някаква информация. Испанецът най-учтиво му отговаря и проявява отношение, което няма нищо общо с нехаресването. Макар и привидно, такова отношение е за предпочитане пред явното презрение.
Мисля, че на нас ни липсва тази толерантност към другите, както подобава на европейски граждани. Ние, българите имаме такъв цветущ език, че ако трябва да охулим или осмеем някого - нямаме равни, на европееца му е бедна фантазията.
Бил съм свидетел на такива отношения между нас българите, камо ли към чужденци.

Къде е бедата на България?

Бедата на България е в това, че ние, българите сме "най-умните", "най-красивите", "най-интелигентните", "най", "най" и така - до безкрай.

Да вземем въпроса с гласуването. Независимо, че навсякъде специалисти, пък и неспециалисти изтъкват необходимостта от гласуване, нашия "умен" българин решава да "накаже" управниците с негласуване. След това, когато "лошия матрял" му натресе новите-стари управници, вдига глас до Бога и въпреки това, не излиза открито и достойно да защити правата си на гражданин на Европейска държава. "Глупавите" испанци реагират съвсем спонтанно, те не се замислят и като че ли, само чакат да се появи повод за протест и излизат масово на улицата, за разлика от нас - "умните" българи.

От историята ни е известно, че когато България е била разделена на няколко царства, именно тогава Турция превзема тези царства едно по едно и така завладява цялата страна. Всеки от царете е гледал от страни, без да се намеси и да помогне на брата си, като се е надявал да оцелее. И така, докато всички паднали под ножа, а България остава под владичество цели 500 години.
Така и сега наблюдаваме, как в синята зона се проявяват враждебни отношения между съпартийци и започва едно делене, което не може да доведе до нищо друго освен до загуба на синята идея. Разбира се, това не ме учудва, защото идеите са за идеалистите, а такива, за съжаление в България след Апостола, просто няма или ако има се броят на пръсти.
Ние помежду си се преследваме, предаваме се, презираме се, завиждаме си и по този начин се самоизяждаме. Дори и в странство се проявява нашия характер и често сами си създаваме проблеми един другиму.
Българи сме все пак, защо да си помагаме, като можем да си пречим!
В нас все още витае духът на шопа, който казва:
"Я не сакам на мен да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле."
Или:"Я че си запалим къщата, та да изгори на Вуте плевнята".И все от тоя род.
Когато дойдат протести, ние "умно" си стоим по къщите, и гледаме сеир. Често виждаме грешките на останалите и се надсмиваме, а нашите собствени грешки - никога.
Разбира се има изключения, но те са много малко.

В Евангелието е писано:
"И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш
гредата в своето око?" Лука 6:41
Ние, хората често сме склонни да променяме вижданията си, в зависимост от ценностите, които изповядваме.
За себе си смятам, че вярващите хора имат морал, на който може да се разчита. Тези хора имат спирачка по пътя към престъпленията, и това е вярата в Бога.
Един мъдрец е казал:
"Народ без вяра - не е народ!"

Основната причина, според мен, заради която България е на този хал е тази, че ни управляват
хора без морал, без идеали, за които най-ценното нещо са парите.
ТОВА ЛИ Е СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА?
Легендата разказва, че Александър Македонски поръчал: когато умре, да го погребат в ковчег, на капака на който да пробият два отвора, през които да му извадят ръцете навън, за да се види, че и най-великият владетел си отива от този свят с празни ръце.

Всички тези мои разсъждения ме карат да възкликна и аз като мъдрия Соломон:
"...Суета на суетите, всичко е суета." Екл.1:2