19 декември 2011

Изповедта на Мишо

Една  необичайна и вълнуваща история  ме провокира да публикувам този материал.
Михаил Райчев - Мишо,  е най-обикновен млад мъж, когото обстоятелствата  са принудили да си потърси късмета в чужбина.  
 На 36 години  все още е сам,  не е създал семейство. Открит  и  прям, той не се срамува  да разказва за миналото си. Беше ми казвал, че е бил в затвора, че е взимал наркотици, че се е занимавал и с други не дотам лицеприятни неща, но до сега не е имало удобен случай да си поговорим повече. Но ето, че тази вечер, връщайки се от работа, се отби при мен. Наред с другите неща, заговорихме за младежите, които ползват наркотици и за това колко трудно или почти е невъзможно един наркозависим да се откаже от дрогата. 
 Мишо е приятен събеседник и на мен винаги ми е доставяло удоволствие да го слушам, може би защото изказа му е автентичен и най-вече защото разказва неща от живота си, които не всеки би споделил. 
Та във връзка с наркозависимостта той ми каза: "Ванка, ако някой твърди, че един наркозависим е невъзможно да се освободи от капана на дрогата, съм готов да го опровергая, защото аз успях да го направя преди 13 години  и се гордея с това." 

Разказът му продължи с това, че дискомфорта при липса на дрога  може да се сравни с грип, но на 5 - 6 степен. Страданието ( да , "страдание"  е точната дума ) е съпроводено с прилив на топли и студени вълни, температура и прилошаване, гадене и изпадане в състояние на неориентираност  придружена с лошо настроение - достигащо до  лудост. 

До тук нищо особено, но буди интерес начина по който Мишо е осъществил самолечението си.  За да не се поддаде на желанието си отново да започне, той е трябвало да направи така, че дори и да иска, да не може да вземе поредната доза. За да се изолира  решил да отиде в затвора. Но как  да отиде в затвора, трябва да се направи някакво престъпление - и той го прави. 
 За една нощ отключва и "открадва" пет леки коли,  премества ги от едно място на друго. Взема радиокасетофоните на три от тях и се прибира в къщи.  Умишлено е оставял следи, работил е без ръкавици. Легнал си спокоен от извършеното чакайки  да дойдат, за да го "приберат". Но полицаите не идвали. Като се наспал излязъл и отишъл в кафето  да се види с приятелите си, които в този момент  усилено коментирали как цялата полиция на гр. Попово е вдигната на крак. През изминалата нощ били откраднати 5 леки  коли. "Аз ги откраднах тези  коли", бил отговора на Мишо, с който смаял приятелите си. Не му повярвали. Тогава той помолил таксиметровия шофьор, който бил на съседната маса и чул целия разговор, да го закара до вкъщи, за да вземе касетофоните и  след това в полицията, за да се предаде.
Така и направил, отишъл си вкъщи взел  касетофоните в една чанта и когато приближавал чакащото го такси пристигнала патрулката.
 - О-о-о, Мишо, накъде така? - запитал единия от полицаите.
-Отивам в полицейското управление.
-Ха, какво ще правиш там?
-Как какво, ще се предавам, тази нощ откраднах пет коли и три радиокасетофона. Ето ги в чантата, като доказателство.Ако не ми вярвате, питайте шофьора на таксито, той чу какво казах на приятелите си.
Полицаите се стъписали. В първия момент не могли да разберат, толкова били изненадани от думите му, че не могли да повярват. След първоначалното стъписване, се осъзнали и след като шофьора на таксито потвърдил думите му, не му дали възможност да ползва таксито а го откарали "служебно" с полицейския автомобил.
 Процедурата нататък е  ясна - естествено бил задържан.  Първите 45 денонощия в ареста на полицията били кошмарни вследствие на страданията причинени от липсата  на редовната  доза хероин. Трябвало да пие минимум по 5 литра вода на денонощие, докато се изчисти организма, но успял. 

За такива престъпления наказанието, което е трябвало да изтърпи било от една до три години. Съдът му определил присъда по-малка от минималната - 11 месеца. Накрая Мишо чистосърдечно си признал мотивите на престъплението пред съда, след като изслушал присъдата и бил сигурен, че е преодолял кризата. 

Помолих за разрешение да публикувам тази негова изповед придружена със снимка. Не  бях много обнадежден, че  ще получа съгласие, но  отговора му беше: "Нямам нищо против.  Пиши.! Ако може  да помогне и на други, ще бъде добре." Дори ми каза, че напълно ми се доверява, и няма нужда да прочете материала преди публикацията. Не само това, но ми обеща да ми разкаже още; как е започнал, как е продължил и какви други глупости е извършил  и  как смъртта, от свръх доза, на неговата 22 годишна приятелка  го е мотивирала, за да предприеме тази невероятна стъпка, за да се спаси. 
Целият разказ на Мишо ми прозвуча като фантазия. Силно ме развълнува съдбата на този  симпатичен млад мъж, предпочел затвора, за да се спаси от хероина. Загубил приятелката си, и почти една година от свободата си, но спечелил живота си. Е, не по най-подходящия начин, но все пак  успял. Нали  "Победителите не ги съдят".







17 декември 2011

Eх, България!...



Мина време-много или малко. Изтече доста вода.  Много теми  се изчерпаха. Отминаха изборните страсти и всичко си потече по старому. "Никъде взорът надежда не види..." както беше казал поетa. Остана ни само утехата, че все още България я има, не се е изгубила и все още има своята чудна  природа и дивни кътчета красота. То какво ли ни остана...
След ваканционната почивка и пребиваването ми в Павел Баня реших да поместя няколко снимки на местата където съм бил, но се спрях единствено на карловската  река и на Етнографския музей "Етър". 



          карловската река                         и                      перилото на "Етър"-а








                                                        Общ   изглед от етнографския музей.




       Стара възрожденска къща с характерните тъкани черги и две съвременни българки...

Адвентната българска мреж@Блог класация