19 декември 2011

Изповедта на Мишо

Една  необичайна и вълнуваща история  ме провокира да публикувам този материал.
Михаил Райчев - Мишо,  е най-обикновен млад мъж, когото обстоятелствата  са принудили да си потърси късмета в чужбина.  
 На 36 години  все още е сам,  не е създал семейство. Открит  и  прям, той не се срамува  да разказва за миналото си. Беше ми казвал, че е бил в затвора, че е взимал наркотици, че се е занимавал и с други не дотам лицеприятни неща, но до сега не е имало удобен случай да си поговорим повече. Но ето, че тази вечер, връщайки се от работа, се отби при мен. Наред с другите неща, заговорихме за младежите, които ползват наркотици и за това колко трудно или почти е невъзможно един наркозависим да се откаже от дрогата. 
 Мишо е приятен събеседник и на мен винаги ми е доставяло удоволствие да го слушам, може би защото изказа му е автентичен и най-вече защото разказва неща от живота си, които не всеки би споделил. 
Та във връзка с наркозависимостта той ми каза: "Ванка, ако някой твърди, че един наркозависим е невъзможно да се освободи от капана на дрогата, съм готов да го опровергая, защото аз успях да го направя преди 13 години  и се гордея с това." 

Разказът му продължи с това, че дискомфорта при липса на дрога  може да се сравни с грип, но на 5 - 6 степен. Страданието ( да , "страдание"  е точната дума ) е съпроводено с прилив на топли и студени вълни, температура и прилошаване, гадене и изпадане в състояние на неориентираност  придружена с лошо настроение - достигащо до  лудост. 

До тук нищо особено, но буди интерес начина по който Мишо е осъществил самолечението си.  За да не се поддаде на желанието си отново да започне, той е трябвало да направи така, че дори и да иска, да не може да вземе поредната доза. За да се изолира  решил да отиде в затвора. Но как  да отиде в затвора, трябва да се направи някакво престъпление - и той го прави. 
 За една нощ отключва и "открадва" пет леки коли,  премества ги от едно място на друго. Взема радиокасетофоните на три от тях и се прибира в къщи.  Умишлено е оставял следи, работил е без ръкавици. Легнал си спокоен от извършеното чакайки  да дойдат, за да го "приберат". Но полицаите не идвали. Като се наспал излязъл и отишъл в кафето  да се види с приятелите си, които в този момент  усилено коментирали как цялата полиция на гр. Попово е вдигната на крак. През изминалата нощ били откраднати 5 леки  коли. "Аз ги откраднах тези  коли", бил отговора на Мишо, с който смаял приятелите си. Не му повярвали. Тогава той помолил таксиметровия шофьор, който бил на съседната маса и чул целия разговор, да го закара до вкъщи, за да вземе касетофоните и  след това в полицията, за да се предаде.
Така и направил, отишъл си вкъщи взел  касетофоните в една чанта и когато приближавал чакащото го такси пристигнала патрулката.
 - О-о-о, Мишо, накъде така? - запитал единия от полицаите.
-Отивам в полицейското управление.
-Ха, какво ще правиш там?
-Как какво, ще се предавам, тази нощ откраднах пет коли и три радиокасетофона. Ето ги в чантата, като доказателство.Ако не ми вярвате, питайте шофьора на таксито, той чу какво казах на приятелите си.
Полицаите се стъписали. В първия момент не могли да разберат, толкова били изненадани от думите му, че не могли да повярват. След първоначалното стъписване, се осъзнали и след като шофьора на таксито потвърдил думите му, не му дали възможност да ползва таксито а го откарали "служебно" с полицейския автомобил.
 Процедурата нататък е  ясна - естествено бил задържан.  Първите 45 денонощия в ареста на полицията били кошмарни вследствие на страданията причинени от липсата  на редовната  доза хероин. Трябвало да пие минимум по 5 литра вода на денонощие, докато се изчисти организма, но успял. 

За такива престъпления наказанието, което е трябвало да изтърпи било от една до три години. Съдът му определил присъда по-малка от минималната - 11 месеца. Накрая Мишо чистосърдечно си признал мотивите на престъплението пред съда, след като изслушал присъдата и бил сигурен, че е преодолял кризата. 

Помолих за разрешение да публикувам тази негова изповед придружена със снимка. Не  бях много обнадежден, че  ще получа съгласие, но  отговора му беше: "Нямам нищо против.  Пиши.! Ако може  да помогне и на други, ще бъде добре." Дори ми каза, че напълно ми се доверява, и няма нужда да прочете материала преди публикацията. Не само това, но ми обеща да ми разкаже още; как е започнал, как е продължил и какви други глупости е извършил  и  как смъртта, от свръх доза, на неговата 22 годишна приятелка  го е мотивирала, за да предприеме тази невероятна стъпка, за да се спаси. 
Целият разказ на Мишо ми прозвуча като фантазия. Силно ме развълнува съдбата на този  симпатичен млад мъж, предпочел затвора, за да се спаси от хероина. Загубил приятелката си, и почти една година от свободата си, но спечелил живота си. Е, не по най-подходящия начин, но все пак  успял. Нали  "Победителите не ги съдят".







17 декември 2011

Eх, България!...



Мина време-много или малко. Изтече доста вода.  Много теми  се изчерпаха. Отминаха изборните страсти и всичко си потече по старому. "Никъде взорът надежда не види..." както беше казал поетa. Остана ни само утехата, че все още България я има, не се е изгубила и все още има своята чудна  природа и дивни кътчета красота. То какво ли ни остана...
След ваканционната почивка и пребиваването ми в Павел Баня реших да поместя няколко снимки на местата където съм бил, но се спрях единствено на карловската  река и на Етнографския музей "Етър". 



          карловската река                         и                      перилото на "Етър"-а








                                                        Общ   изглед от етнографския музей.




       Стара възрожденска къща с характерните тъкани черги и две съвременни българки...

09 септември 2011

Медицински център - Павел Баня

Вече втора година се възползвам от услугите на медицински център "д-р Гечеви", който се намира в  гр. Павел Баня. Доколкото разбрах, центъра е създаден през 2003 година а  от 01.12. 2010 се помещава в тази сграда.

На пръв поглед нищо особено. Има толкова лекуващи рехабилитационни заведения... така че един в повече или в по-малко - все тая, би казал някой. С какво обаче  ме впечатлява това лечебно заведение?


Без колебание бих казал, че това е отношението  към пациентите на малкия, но сплотен и амбициозен   екип. Дали това се дължи на факта, че заведението е частно - аз лично не мога да си отговоря. Но си мисля, че човек проявява своята същност независимо от това къде работи и колко получава.

Първия човек от екипа, който посреща пациента е  техническия сътрудник Петя Георгиева. Усмивката не слиза от лицето на тази  млада и симпатична жена. Известно е, че усмивката не струва нищо на този, който я дава, но е безценна  за този който я получава. А Петя не се скъпи да се усмихва и да бъде любезна с всички пациенти. Мога спокойно да кажа, че Петя е лицето на центъра. Ако не са посрещнати добре, колкото и да са добри лекуващите специалисти, пациентите ще отбягват този център.                   

Следващият човек, с  който неминуемо ще се срещнете е д-р Тончев. Една високо ерудирана личност, един човек, който освен медицинската специалност има  магистратури по право и икономика.

За този изключително скоромен човек в пълна сила важи правилото за пълния житен клас, който стои приведен, за разлика от празния, който стърчи и се ветрее. Много добър шахматист,  влюбен в тази интелигентна игра, с не малко успехи на международния "тепих",  развил почти до съвършенство известната "Испанска партия" с която много обича да побеждава самите испанци, д-р Тончев има съвсем непринудено, приятелско отношение с пациентите си. Човек веднъж посетил неговия кабинет, след това го чувства като близък приятел. Поне така беше с мен. 

Този забележителен, безкрайно скромен човек има немалко постижения в своята област, за което не иска да говори и дано не ми се разсърди, че си позволих да пиша за него. За краткото време на престоя ми в Павел Баня имах възможност да се срещна с една негова бивша пациентка, която  е спасил от инвалидния стол преди 10 години. Накрая на престоя ми там, моят приятел (спокойно мога да го нарека така) д-р Тончев ми сподели, че  се е решил  на някакъв рискован медицински експеримент. Искаше да помогне на едно  14 годишно момче в инвалиден стол с увреден гръбначен мозък, да проходи. Първите опити бяха обнадеждаващи, момчето беше получило чувствителност на долните крайници.  С какво вълнение и нескривана радост, с пламък в очите доктора ми разказа за първите си успехи, той се радваше като малко дете! Доктора се радваше, че  може би ще успее да помогне на това дете да стане от инвалидния стол. Дано Бог  му помогне да успее в това начинание!

Докторе, ако четеш тези редове, моля те да ми простиш, защото ти обещах да не пиша нищо за теб, но не можах да  изпълня обещанието си!

Мисля, че ще бъде излишно да споменавам, че д-р Тончев е "повлякъл" в центъра и пациентите си от предишното си работно място и ако този център има успех, то той се дължи изключително на този добър специалист, който в скромността си стои незабелязан и всеотдайно носи товара на болните си пациенти и  съпреживява заедно с тях мъките им и се радва като дете на всеки свой успех. Създателите на медицинския център, според мен, са проявили  изключителна далновидност привличайки д-р Тончев в екипа. 

            А това са Рачето и Венелин -  млади и симпатични, отдадени изцяло на своята работа. Венелин в скромността си се изчервява като момиче.   А Рачето вечно усмихата и в добро настроение. Колкото и да му е тъжно на човек, не може да не се усмихне при срещата си с нея. Мислил съм си дали тези хора не лекуват с усмивките си?!...      Двамата  живеят в Казанлък и пътуват всеки ден по 50км до центъра и обратно.                                     .                                                  
                                                                                                             
                                                                              Последния от екипа, но не и последен по значение е рехабилитатора Илхан Осман. Един сериозен и отговорен млад мъж, на който също не му е чужда усмивката, независимо, че на снимката е доста сериозен. Дължа да кажа, че тримата рехабилитатори бяха изненадани на своите работни места и не са позирали, но дадоха съгласие за тази публикация, за което им благодаря.
 Изказвам своята благодарност на целия екип на медицински център "д-р Гечеви" и мога смело да заявя, че ме спечелиха за свой приятел!  Всяка среща с тези хора  зарежда позитивно и  за тях е моето голямо БЛАГОДАРЯ !


05 април 2011

Тайното за(г)робване на България



"Докато умните се наумуват - лудите се налудуват"
Днес шефа на НЕК Красимир Първанов  тайно е подписал споразумението с "Атомстройекспорт" за строежа на АЕЦ "Белене", съобщава Агенция КРОСС под безобидното заглавие: Трайчо Трайков уволни шефа на НЕК.
Първанов не  бил упълномощен да подписва това споразумение, но го е направил на своя глава. (Да вярваме  ли?)  Това означава ли, че подписа  няма сътветната юридическа сила или се лъжа?!...Къде си Боко?...  Това ли беше твоето тайно оръжие - На всяка цена АЕЦ "Белене"?
Загробихте хубавата ни държавица,  заробихте бедния ни  народец - Боко!!! Да вярваме ли, че шефа на НЕК току така, на своя глава,  е подписал, за което само е уволнен. Ами милионите, които е получил му стигат, няма да му трябва да работи до края на жалкия си животец. Да му мислим ние - останалите и нашите деца и внуци, ако оцелеем при тази бомба която ще се монтира в Белене. 
Жалки алчни същества воглаве с премиера Боко - рапона!



 
Вижте цялото съдържание >>>

29 март 2011

Чудовищно!...



Тази фотография показва част от разрушенията след земетресението и последвалото цунами в Япония.
Но целта на публикацията ми е друга.  В You Tube e  публикуван клип с информация за умишлено предизвикани земетресения. Просто невероятно!
Възможно ли е това?!...
Но  рано или късно всичко ще се обърне срещу тези, които употребяват това ужасно оръжие.   Нямам сили да продължа моя коментар, по-добре вижте сами ТУК.



24 март 2011

НЕ ! - на АЕЦ "Белене"



Като българин с ярко изразена гражданска позиция, не мога да остана равнодушен по въпроса за АЕЦ "Белене",  независимо от вълнуващите събития в Япония и Либия..
 Учени от БАН  са изразили ясна и категорична позиция за опасността от строежа на АЕЦ " Белене".  Сега съвсем необосновано, пожарникарят - премиер Бойко Борисов е решил да даде път на този проект (естествено срещу комисионна в милиони).  Ще го допуснем ли? ...
Явно Боко и Гоце играят по  свирката на Москва - дирижирана от  Путин.   Вижте  цялото съдържание   в блога на Иво Инджев .




08 март 2011

8 MART


                
                                                   ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МИЛИ  ЖЕНИ!!!

                                           ЖИВИ И ЗДРАВИ,  ВЕСЕЛИ И ЩАСТЛИВИ!!!

07 март 2011

Със 110 в цяла Испания



От днес, 7-ми март, в цяла Испания максималната скорост на движение по автомагистралите е 110 км/h. Още в началото на либийските събития, испанското правителство взе решение за икономия на горива, произведени от петрол. Опозицията в лицето на народната партия  PP-partido popular, също адмирира това решение на правителството. 
По испанската телевизия беше показан резултата от направения експеримент, в който участва специален екип. С лек автомобил беше изминато разстояние от 100 км със скорост 120 км/час и на връщане със скорост 110км/час.  Икономията  беше около 2 евро, а закъснението  в рамките на  10-на минути. Този факт бе достатъчен, за да се убедят гражданите, че взетото решение, за намаляване на скоростта с 10 км/час, е правилно. Никой не роптае, никой не изказва недоволство от това ограничение. Така беше и при забраната за пушене  в обществените заведения  след 1 януари 2011 год. Тук не се направи никакво изключение за никого, нито разделиха масите на пушачи и непушачи, както беше в РъБъ нищо, че и на Сапатеро му предстоят избори. 
 Къде сме ние?!...

29 януари 2011

"Президент на РъБъ" - една гадна книга



Немалко книги съм прочел в моя живот до сега, но никоя не ми е допринесла толкова неприятни емоции, както тази на журналиста Иво Инджев - "Президент на РъБъ". Трудна за четене книга особено за емоционални натури, като мен. Погнусата и отвращението от описаното в книгата, често ме караше да спирам четенето и да продължа след дълъг престой. Мислил съм си колко ли усилия е коствало на автора да опише всички гадории на президента Георги Седефчоф (Гоце). Сигурно не му е било леко на човека. 
Когато въпросната персона беше предпочетен за президент от избирателитe, пред Петър Стоянов, бях изумен от простотията на  хората  гласували за него. А когато беше избран за втори път, ми идваше да се гръмна. Добре, че бях "навън". Такъв  резил, такъв мазохизъм не познавам. Може би е възможен, наистина, само в държава като РъБъ. Може би и затова сега народа гузно мълчи и се спотайва. Не реагира на нищо. Нито на престъпните гафове на президента, нито на гафовете на премиера.  Дали по този начин не се самонаказва за глупостта, която допусна, или наистина му е толкова "багажа"?!... Ето, на този въпрос не мога да си отговоря.
 С радост и облекчение приех възможността да се махна от РъБъ, и да се хвърля в нищото, след като Г.Седефчоф, беше избран за президент. Просто бях получил фобия. С показването му по телевизията, веднага изключвах телевизора. Разбира се имаше и други причини, заради които избрах несигурния път на емигрантството, но ако я нямаше тази с избора на президента, може би нямаше да се втурна в тази авантюра, при положение, че имах достойна работа (за заплащането не става дума). А пътя, който изминах  в чужбина, съвсем не беше от най-леките. Сега все по-често си мисля, че ако не се вразумят българите, които ходят до урните, едва ли ще се завърна. Тук водя достоен живот в чуждата за мен страна, а когато си отида през ваканцията в Родината,  се чувствам като емигрант. Това не е нормално...
 

Адвентната българска мреж@Блог класация