Размисли на един бивш учител

Фрагмент от паметника на Васил Априлов

Темата за учителя стана злободневна особено  след като стана известен случая с "пияната" учителка. Дали учителката е пияна или това  е "Пиянството на един народ" и кой е този, който хвърли пръв камъка?...От тук, където съм, аз не мога да преценя, защото не познавам случая, но си спомням моя баща, когато казваше на брат ми: "Кольо, запомни тато, учителската професия е най-добра."

 Аз обаче, след като бях свидетел на ставащото около брат ми, който по това време беше млад учител   реших, че бих работил като учител само, ако нямам друг изход. Но както става обикновено, това от което бягаш, рано или късно те настига. Навъртях достатъчно учителски стаж, който не ме направи нито по-богат, нито по-щастлив. Много малко хора познават тежестта на учителския труд. Често свързват учителската работа с голямата ваканция и с това, че учителя ходи с най-хубавите си дрехи на работа. Естествено има много т.н."учители", които с основание дават повод за такива разсъждения,  познавам не един и двама и съм се срамувал от поведението на такива "колеги". За да е учител една персона, трябва да има призвание за такава работа. Както се казва "От всяко дърво свирка не става." Учителят трябва да гори в работата си, за него учениците са личности и той остава в спомените им за цял живот.  Той служи за образец и учениците  подражават на любимия учител. Такава работа износва бързо психиката на учителя и не случайно е измислен анекдота,  че в Турция учител, който има повече от пет години стаж, даже и за свидетел в съда не го взимат :-).

Априловската гимназия в Габрово

В миналото  учителската професия  е била на особена почит, тогава  елита на селото са били кмета, даскала и попа. Но сега нещата са различни.  Държава, в която труда на полицая се оценява по-скъпо от труда на учителя - не е държава. 

Аз приключих с "гордата" учителска професия през 2005 година и намерих препитание навън, където работата ми не е толкова престижна, но съм по-доволен. Тук за 5 години постигнах в материално отношение повече, отколкото в "скъпата" ми родина за 50. Все пак и учителите сме хора и имаме най-обикновени житейски и човешки  нужди. И ние можем да се напием и да "изтрещим", но публичността на професията не ни го позволява. Учителят винаги е в "светлината на прожекторите".

 Казуса с учителката е показателен за цялото общество. Явно тя е сгафила, и то не малко, но нейната шефка е направила  по-голям гаф. А като капак полицията на Боко се  оля. Бива ли да държат една жена цял ден с белезници, като някой  освирепял убиец?!... Е,  това не го разбирам и не мога да го приема за нормално. 

Този клип на Р. Кирилова искам да посветя на моята  любима учителка от детството- Пешка Ценова, която не зная жива ли е, здрава ли е!