Кога ще станем европейци?

 Имам отколешна мечта   да си направя  една екскурзия в България и да посетя всички места, където не съм бил. Именно това ме накара да отделя един ден от оскъдната си ваканция, за  да посетя с.Чифлик - троянско, за което бях чувал само хубави неща.

  Тръгнах от Троян за селото, като спирах и правех снимки на местата които ми харесаха. Така минавайки през с.Бели осъм стигнах в с.Чифлик. Бях приятно изненадан от красивата природа на този край. Селцето е разположено в малка долина, през която тече малка, бистра рекичка. Къщите, които са в битов, възрожденски стил са разположени между високи възвишения покрити с красиви борови гори. Свежия  въздух изпълва дробовете и създава радостно настроение. Курорта предлага добра леглова база с многото  частни хотели, като почти във всички има и собствени минерални басейни. Тук може да се почива целогодишно. Направих достатъчно снимки, поразходихме се с моите спътници и  тръгнахме обратно. Бях решил да посетя и с. Шипково, което е известен балнеосанаториум и е  в непосредствена близост.

Пътувайки обратно, спряхме да обядваме  в една красива крайпътна  гостилница с интересното име "Хитър Петър".  Изцяло в битов стил, направена без особени капиталовложения, но с много вкус. Масите са най-обикновени камени плочи, разположени покрай реката на орехова сянка, столовете са отрязани пънове. От един изправен воденичен камък се подава тръба от която тече студена планинска вода. Тук се е настанил един чичка, който охранява питиетата, които се охлаждат по естествен начин, потопени в бъчва с  вода. Оказва се, че това е собственика на тази екзотична гостилница.   Вътре в двора, застлан с каменни плочи, има закрити помещения, които са най-обикновени овчарски навеси, пригодени за хранене. Съчетанието на камък, дърво и глина придават особена атмосфера.

Асортимента на заведението не е богат. Предлага се само скара. Лошото е, че няма нашата характерна шарена сол, питиетата се предлагат в пластмасови чаши за еднократна употреба и сервитьора не е особено учтив, изглежда  е някое местно  момче без опит, облечено така, че на пръв поглед не може да се разбере, че е  от персонала.

Тези нещица не ме раздразниха особено, все пак този бизнес едва сега прохожда в България. Огорчението ми  идва накрая, когато отивам да изкажа благодарност на чичката, който дялка с джобно ножче една клечка, разположил се удобно на едно малко буре до чешмата.

 Ето и нашия диалог:

- Извинете за безпокойството, но искам да Ви поздравя и изкажа възхищението си от вашето заведение, което е много красиво с добра кухня и обслужване, 

Последва мълчание. Чичката  си дялка клечката, без да ме погледне, но аз продължавам:

- И ако позволите една препоръка.

- Кажи, но съвети не приемам - отговоря той и продължава заниманието си.

- Все пак, мисля, че ще имате по-голям успех ако  предлагате питиетата в керамични чаши, този край е прочут с известната троянска керамика.

-  Не може - е лаконичния отговор на човека. Аз обаче не се предавам така лесно и продължавам.

- Ако предлагате и шарена сол ще бъде много хубаво.

Той спира да дялка клечката и вдига  очудено глава:

- А !  Как да няма, обадихте ли се в кухнята да ви дадат?

- Попитахме сервитьора, но той ни отговори, че е свършила. - тогава човека само вдигна рамене наведе глава и продължи заниманието си. Аз продължавам:

- Няма да Ви досаждам повече, но ще  кажа   и последното, ако  сервитьорите Ви са облечени с народни носии  като хитър Петър: потури, цървули и везани ризи,  ще имате по-голям успех.

Чичата, който в това време гледаше някъде настрани, се обръща и  ме гледа  тъпо и безмълвно.  Аз го потупвам по рамото и казвам последната си реплика:

- Останете със здраве!- той остава със зяпнала уста. Беше спрял да дялка.

Аз  си тръгвам.

Този диалог ме накара да се замисля и да си задам въпроса:

 Как би постъпил един европеец, ако беше на мястото на чичката-собственик на това красиво заведение?  

 За себе си реших никога повече да не посещавам това заведение и да разкажа  в блога си тази история. 

Един от хотелските  комплекси в с.Чифлик

Една от къщите за гости

Общ изглед на с.Чифлик

Басейна в с. Чифлик

Басейна от друга гледна точка

Табела с указания за лечебните свойства на водата в с. Чифлик

Насочваща табела за гостилница " Хитър  Петър"

Това е гостилницата  

Част от вътрешния двор 

  Чешмата

Табелата на балнеосанаториума с. Шипково 

 

Минералния басейн в с. Шипково 

  Реклама на ресторант в с. Шипково

Повече снимки може да се видят тук.

Кога ще ги стигнем?...

За четири години си бях ходил само веднъж за десетина дни и то през 2008 г. Честно казано бях отчаян, когато видях oкаяните улици на Габрово с безброй дупки и нито следа от улична маркировка. Да не говорим за мръсотията. Тогава ми се наложи да чакам за тролейбус близо час и когато се качих, обувките и панталона ми бяха побелели от праха, който вдигаха преминаващите превозни средства. Никъде не видях нещо, което да ме зарадва. Хората омърлушени, замислени, подтиснати... Нямаше или поне не видях завършена нова сграда.

Стана ми много болно!

Дълбоко се замислих кога и дали ще реша скоро да се върна в родината. Зная, че много българи, които не са успели да излязат "навън" по различни причини, често ни обвиняват задето не сме си останали в "кочинката" и да си "грухтим" заедно до края. Те  не знаят колко милиони, във валута, влизат в страната от такива като мен. Те  дори не подозират, колко са по-отговорни от тях за съдбата на България тези, които са "навън" и по време на избори  "не ходят за гъби", както много нашенци го правят с едничкото оправдание, че от тях нищо не зависи.

Но думата ми не е за това.

Това лято реших да изкарам ваканцията си в България и си отидох с автомобил, за да не завися от обществения транспорт. Имахме уговорка да се срещнем и с мои приятели от Полша. Разведох ги тук-там, понаправих някои снимки, част от които вече съм поместил в блога. Много приятно бях изненадан от промяната в Габрово - улиците чисти, асфалтирани. Маркировка навсякъде, светофарите обновени - с дигитални часовници. Много нови и завършени сгради. Явно част от европейските пари са свършили добра работа. Да се надяваме, че ще се случат още красиви  неща  в изстрадалата ни родина от тук нататък.
Един чужденец добива първите си впечатления именно от пътя, сградите, хигиената.

И така, развеждайки моите приятели посетихме "Етъра", "Соколски манастир", "Боженци", местност "Узана", където зная, че е поставен вимпела за указване на геометричния център на България. Бях обещал да покажа тази забележителна точка, която е само на 18 км от града. Но какво беше огорчението ми, когато в продължение на 20 - 30 мин. не можах да открия тази бронзова плоча с надписа, който указва че това е: "Геометричен център на Република България". Вандалите не са се посвенили да посегнат и на това парче метал, от парите на което, са купили не повече от каса бира и 50 кебапчета.
Да не говорим колко паметници видях без букви, тъй като са имали нещастието да бъдат направени от бронз.
А когато се влиза в Габрово от към Севлиево, е оформена много красива градинка в средата на кръстовището, където зееха дълбоки дупки. Оказа се, че още след първата нощ, когато били посадени, декоративните храсти са изкоренени и най-вероятно са намерили място в градината на някоя богаташка вила, естествено не в двора на някоя циганска къща.

Краде народа, не си играе! В това сме шампиони и няма кой да ни съперничи!

Не е възможно до всеки новопосаден храст да дежури полицай. Нито до всеки паметник, паметна плоча или вимпел.

Всички тези нещица ме карат да се замисля съвсем сериозно:
- Кога ще ги стигнем?... И дали въобще ще ги стигнем?...

Първата табела горе сочи към несъществуващия
вимпел "Географски център"

В ляво от тази чешма, трябва да се намира вимпела

Това е мястото, ако не ме лъже паметта,
където беше поставена бронзовата плоча

Търсих я и тук

След напразно търсене, моите спътници бяха привлечени

от сочните и дъхави малини, които растат

на това старопланинско плато

Една работливка толкова беше увлечена в своята работа,
че въобще не обърна внимание на моята интервенция

                                          В далечината една от многото красиви  вили "дишаше"

със синкав дим.

Тръгнах си от "Узана" огорчен, с надеждата, че община Габрово ще направи нещо по този въпрос. Може би е по-добре да се ориентират към камъка като материал, за изработка на следващия вимпел.

Соколски манастир

През изминалата ваканция пообиколих някои красиви места в България, едно от които е Соколски манастир. Разбира се направих и малко снимки, които могат да се видят в този албум. А подробна информация може да се прочете тук .
До манастира се стига най-удобно с автомобил, по посока на етнографския музей "Етъра" , следвайки указателните табели.

Малък райски кът