С М И С Ъ Л Ъ Т на Ж И В О Т А

20 октомври 2009

Бате Бойко е велик...

Бате Бойко е велик!

Има пушка с остър щик.

Бате Бойко е герой!

Комунистите ще трепе той!

гатанка: На стена виси - зло ти мисли.

- Що е то?

отговор: - пушката, не е Б.Б.

Крайно време беше!!!

Втора кожа!!!

14 октомври 2009

Географски център на България

В коментар на моя публикация "Кога ще ги стигнем?..." , един читател на блога казва следното, цитирам:

valiouzana каза...: приятелю неси намерил вимпела на географски център понеже не си бил на правилното място.Той се намира до хотел географски център и стотици хора го посещават.Напиши на гугала географски център и ще го видиш.Така че преди да проверявате не пишете неверни неща.Жив и здрав другия път да се снимате там.

12 Октомври, 2009 10:21

Ето отговора който аз дадох и изпратих на електронния адрес на любезния читател на блога :

приятелю, аз търсих вимпела на точното място, където го видях скоро след монтажа му. Представляваше бронзова плоча, поставена хоризонтално на земята, на която имаше надпис, който указваше географската ширина и че това е центъра на България. Това място беше точно до чешмата, което съм показал на снимките. Явно сега е сменено и вимпела има съвсем друг вид, различен от предишния. Сегашния е много грозен. Също така, когато беше поставен оригиналния вимпел, хотел "Географски център" не съществуваше. Аз едва сега разбирам, че съществува такъв хотел. Да, следващия път, когато бъда в България, непременно ще направя снимки на новия грозен вимпел. Не съм далеч от мисълта, че ако в Казанлък се построи хотел с име "Географски център"- ще има и още един вимпел, показващ географския център на България:))) Не зная от кое поколение сте, но имаше една песен за Самоков, изпълнявана от Т. Колев, в която се пееше : "Самокова градче център на просветата..." и т.н. Благодаря все пак за информацията, но както е тръгнало,след 20 години, може би ще търсим географския център в Казанлък, дано не се сетят казанлъчани да наименуват някои от хотелите си с име " Географски център" :)))

Отворих гугъла и вижте какви снимки за географския център на България открих там.

Тази фотография е от 27.06.2006 г.

А тази е от 16.07.2007 г.

След критични коментари, че са обърнати цветовете на националния трикольор на първата снимка, виждаме, че на втората е пребоядисана фигурата, която се приема за вимпел оказващ географския център на страната. Все ми е на ума, че тази неиздържана в художествено отношение фигура е дело на предприемчивите българи стопанисващи хотела с многозначителното име: "Географски център". Има информация, че знака е изработен от габровския скулптор Петър Хаджиганев, което име нищо не ми говори и дали е имало конкурс, не съм сигурен. А защо не е монтирана на старото място, където беше поставен оригиналния вимпел? Това е въпрос с повишена трудност, но няма да измъчвам любознателния читател повече. Отговора е, че така вимпела ще бъде много отдалечен от хотела и не се знае кой хотел ще предпочетат посетителите желаещи да видят тази забележителност. В края на краищата България има само един център. Кое е по-лесно, да се измести вимпела да е по-близо до хотела или да се премести хотела до вимпела? Този въпрос оставям на читателя, нека да си отговори сам. Ако пък е било погрешно определено мястото на първия вимпел, би могло да се разясни на хората, които се интересуват от това.

06 октомври 2009

Имам отколешна мечта да си направя една екскурзия в България и да посетя всички места, където не съм бил. Именно това ме накара да отделя един ден от оскъдната си ваканция, за да посетя с.Чифлик - троянско, за което бях чувал само хубави неща.

Тръгнах от Троян за селото, като спирах и правех снимки на местата които ми харесаха. Така минавайки през с.Бели осъм стигнах в с.Чифлик. Бях приятно изненадан от красивата природа на този край. Селцето е разположено в малка долина, през която тече малка, бистра рекичка. Къщите, които са в битов, възрожденски стил са разположени между високи възвишения покрити с красиви борови гори. Свежия въздух изпълва дробовете и създава радостно настроение. Курорта предлага добра леглова база с многото частни хотели, като почти във всички има и собствени минерални басейни. Тук може да се почива целогодишно. Направих достатъчно снимки, поразходихме се с моите спътници и тръгнахме обратно. Бях решил да посетя и с. Шипково, което е известен балнеосанаториум и е в непосредствена близост.

Пътувайки обратно, спряхме да обядваме в една красива крайпътна гостилница с интересното име "Хитър Петър". Изцяло в битов стил, направена без особени капиталовложения, но с много вкус. Масите са най-обикновени камени плочи, разположени покрай реката на орехова сянка, столовете са отрязани пънове. От един изправен воденичен камък се подава тръба от която тече студена планинска вода. Тук се е настанил един чичка, който охранява питиетата, които се охлаждат по естествен начин, потопени в бъчва с вода. Оказва се, че това е собственика на тази екзотична гостилница. Вътре в двора, застлан с каменни плочи, има закрити помещения, които са най-обикновени овчарски навеси, пригодени за хранене. Съчетанието на камък, дърво и глина придават особена атмосфера.

Асортимента на заведението не е богат. Предлага се само скара. Лошото е, че няма нашата характерна шарена сол, питиетата се предлагат в пластмасови чаши за еднократна употреба и сервитьора не е особено учтив, изглежда е някое местно момче без опит, облечено така, че на пръв поглед не може да се разбере, че е от персонала.

Тези нещица не ме раздразниха особено, все пак този бизнес едва сега прохожда в България. Огорчението ми идва накрая, когато отивам да изкажа благодарност на чичката, който дялка с джобно ножче една клечка, разположил се удобно на едно малко буре до чешмата.

Ето и нашия диалог:

- Извинете за безпокойството, но искам да Ви поздравя и изкажа възхищението си от вашето заведение, което е много красиво с добра кухня и обслужване,

Последва мълчание. Чичката си дялка клечката, без да ме погледне, но аз продължавам:

- И ако позволите една препоръка.

- Кажи, но съвети не приемам - отговоря той и продължава заниманието си.

- Все пак, мисля, че ще имате по-голям успех ако предлагате питиетата в керамични чаши, този край е прочут с известната троянска керамика.

- Не може - е лаконичния отговор на човека. Аз обаче не се предавам така лесно и продължавам.

- Ако предлагате и шарена сол ще бъде много хубаво.

Той спира да дялка клечката и вдига очудено глава:

- А ! Как да няма, обадихте ли се в кухнята да ви дадат?

- Попитахме сервитьора, но той ни отговори, че е свършила. - тогава човека само вдигна рамене наведе глава и продължи заниманието си. Аз продължавам:

- Няма да Ви досаждам повече, но ще кажа и последното, ако сервитьорите Ви са облечени с народни носии като хитър Петър: потури, цървули и везани ризи, ще имате по-голям успех.

Чичата, който в това време гледаше някъде настрани, се обръща и ме гледа тъпо и безмълвно. Аз го потупвам по рамото и казвам последната си реплика:

- Останете със здраве!- той остава със зяпнала уста. Беше спрял да дялка.

Аз си тръгвам.

Този диалог ме накара да се замисля и да си задам въпроса:

Как би постъпил един европеец, ако беше на мястото на чичката-собственик на това красиво заведение?

За себе си реших никога повече да не посещавам това заведение и да разкажа в блога си тази история.